Парите
Бюджет 2026: Работодателите няма да участват в утрешното заседание на НСТС
Financial Tribune
Работодателите няма да участват в насрочения за утре Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който ще се обсъждат проектите на държавен бюджет, бюджет на ДОО и бюджет на НЗОК за 2026 г. Това става ясно от становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), не заема политически позиции и се разграничава от всякакви политически инициативи. Водещ за нас е подходът на откритост, ангажираност и намирането на дългосрочни, устойчиви решения.
Вече нееднократно декларирахме, че с настоящия проект на държавен бюджет за 2026 година се отстъпва от заявената от управляващото мнозинство позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел на България. Напротив, предвижда се увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (което води до над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд „Пенсии“) и двукратно повишаване на данъка върху дивидента. Така ежемесечно от всеки зает в реалния сектор ще се изземват допълнителни средства, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите „Сигурност и отбрана“ и „Висше образование“. Всичко това прехвърля сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, обезсърчава инвестициите, забавя икономическия растеж, разширява сивата икономика и в крайна сметка ще редуцира бюджетните приходи. Поради тази причина, АОБР не подкрепя представения проект на Закон за бюджет за 2026 г.
За наше съжаление, развитието на бюджетната процедура не предполага реален дебат, търсенето и намирането на оптимални решения в настоящия момент. По тази причина организациите, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели няма да участват в предстоящото заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 13 ноември. Ние не приемаме да бъдем участници в процес, който подменя социалния диалог с формално обсъждане на най-важния закон в държавата. След извършен опит миналата седмица за формална консултация на проекта за държавен бюджет в НСТС, на следващ етап за обсъждане ни се предлага същият документ, без корекции по съдържанието. Това не е държавнически подход, а имитация на консултации, лишена от истински дебат и отговорност.
АОБР няма да легитимира подобно решение. Нашата отговорност е да защитим конкурентоспособността на българската икономика, а не да участваме в процес, който игнорира реформи и продължава неефективното харчене, включително на финансови средства, взети на заем. Оставаме в готовност за реален диалог с достатъчни срокове, публичност и оценка на въздействието и ще съдействаме за това!
Предложеният проект на бюджет не е единствено възможният. Нашето виждане е, че е необходимо да бъдат положени усилия за намиране на консенсус за оптимизиране на разходната част, заявяват работодателите.
Изброяваме част от конкретни мерки, които освобождават ресурси в бюджета, в т.ч.:
Отмяна на автоматичните механизми за определяне на работната заплата – съвкупната спестена сума е над 742 млн.евро;
Съкращаване на поне 5 500 трайно незаети щатни бройки в държавната администрация и въвеждане на лимити на бонусите – с общ ефект над 138 млн.евро;
Задържане на разходите за издръжка на държавния апарат (това са текущите общи разходи, без тези за персонал) на нивото от 2025г. – спестеният ресурс е над 480 млн.евро;
Запазване на размера на бюджета на съдебната система на ниво 2025г., в т.ч. бюджета на ВСС – спестява над 108 млн.евро;
Намаляване на размера на капиталовата програма с 234 млн.евро (около 3%);
Съкращаване разходи на „Централен бюджет“ – в проекта са заложени над 990млн.евро без конкретизиране на програми и политики – предлагаме да се запази буфер от 660млн. евро и така да се спестят поне 300 млн.евро.
Сред мерките, които могат да генерират допълнителни приходи ще посочим и:
Актуализация на данъчните оценки на имоти – дори консервативното удвояване на настоящите стойности ще генерира поне 1,1 млрд.евро, в т.ч. приходи от ДДС над 140 млн.евро. Тази мярка има стимулиращ ефект за общините, ще стабилизира състоянието им и ще минимизира дефицити в общинските бюджети, с което ща се отрази и на сборния дефицит в КФП. Мярката е и силен инструмент за изсветляване на бизнеса в България.
Общо горните мерки ще се отразят положително на бюджета с над 3,1 млрд.евро, без да се засягат данъци и осигурителни права.
Разбираме, че са направени редица обещания за повишаване на възнагражденията в публичната сфера. В тази връзка, представяме на вниманието и алтернативни разчети, които отново позволяват дори при увеличение на възнагражденията да не се пристъпва към промяна на данъчно-осигурителния модел.
Не подкрепяме увеличението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 пр.п. от 01.01.2026г., увеличението на ставката на данъка върху доход от дивиденти и увеличение на максималния осигурителен доход до 4 600лв.
Не подкрепяме заявеното повторно въвеждане на СУПТО. Убедени сме, че представлява значителна тежест за коректните търговци, технологично и технически неизпълним за посоченото време процес, и няма да доведе до очакваните резултати - намаляване на сивата икономика.
Не подкрепяме разширяване обхвата на стоките с висок фискален риск и въвеждането на електронно приложение за проследяване на транспортните средства – мярката въвежда значителна административна и логистична тежест, има проинфлационен ефект, а ефективен контрол може да бъде осъществен чрез интеграция между съществуващата тол инфраструктура и системите на НАП и Агенция „Митници“.
При отказ от увеличението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 пр.п. от 01.01.2026г., според разчета на МФ няма да се съберат 601,2 млн.евро. Но това и ще спести на бюджета 46,5млн.евро от намаление на приходите от ДДФЛ, както и 90,5 млн.евро от осигурителните вноски за сметка на бюджета. Следователно, нетният размер на несъбраната сума би бил 464 млн.евро
При отказ от увеличението на ставката на данъка върху доход от дивиденти, според разчета на МФ – 340 млн.евро. Впрочем, споделяме резервите си от реалистичността на очакванията, че такава сума може да бъде събрана.
При увеличение на максималния осигурителен доход до първоначално потвърдения 4430лв., вместо 4 600лв. – нетирайки и ефектите от увеличените разходи за осигурителни вноски за сметка на бюджета, както и преизчислените приходи от ДДФЛ, крайният размер на несъбрана сума би бил 75 млн.евро.
МФ оценява ефекта от въвеждане на СУПТО на 320 млн.евро.
Предвид гореизложеното, при увеличение на МОД до 4 430 лв., вместо 4 600 лв. и отказ на Министерски съвет да:
увеличи осигурителните вноски за фонд „Пенсии“;
увеличи ставката на данъка върху доход от дивиденти;
задължи бизнеса с въвеждането на СУПТО;
в бюджета ще се появи допълнителен дефицит от 1,2 млрд.евро.
Този дефицит може да бъде напълно компенсиран, при това, запазвайки хоризонтален ръст на възнагражденията във всяка бюджетна сфера с 5%, както и с актуализация на бюджетните разходи за издръжка и увеличение на бюджета на съдебната система – отново с по 5%, което намираме за справедливо и коректно, като общо разпределение на тежестта, както следва:
отмяна на автоматичните механизми за определяне на работната заплата в сектор „Сигурност“ и вместо двуцифрено увеличение, ръст с 5% - над 255 млн.евро;
същото за съдебна охрана, т.е. в министерство на правосъдието, ръст с 5% - над 23 млн.евро;
отмяна на автоматичните механизми и при останалите сфери – висши училища, здравеопазване, педагогически персонал, но постигане на ръст от 5% - общ ресурс 177 млн.евро;
увеличение на бюджета на съдебната система с 5% , вместо с предвидените – 73 млн.евро;
увеличение на разходите за издръжка на държавния персонал с 5%, вместо с предвидените – 300 млн.евро;
съкращаване на 5 500 трайно незаети щатни бройки в държавната администрация и въвеждане на лимити на бонусите – с общ ефект над 138 млн.евро;
намаляване на размера на капиталовата програма с 234 млн.евро, т.е. с около 3%, което има минимален ефект върху обхвата на програмата, заявяват още работодателите.
