Анализи
ИПИ: Икономическото развитие на България продължава да е „на две скорости“
Ярко изразена остава тенденцията стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси да се концентрират в малък брой силни градски центрове, като София-град, Варна, Пловдив, Габрово и Бургас
Икономическото и социалното развитие в страната остава „на две скорости“. Това обобщават експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването си „Регионални профили 2025: трайна поляризация между водещите градски ядра и периферните области“.
В анализа се посочва, че ярко изразена остава тенденцията стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси да се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя стабилна основа за растеж при лидерите, но оставя широка група области със системни ограничения – по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика и висока безработица, ниска заетост и дефицити в уменията на работната сила.
От ИПИ обръщат специално внимание на икономическото развитие в страната, като комплексните оценки показват ясно разделение. В анализа си експертите условно отделят няколко групи на развитие. В графа „Много добро“ попадат едва 5 области (София-град, Варна, Пловдив, Габрово, Бургас. Това са областите с висок дял на индустрията и услугите и силна инвестиционна активност. Сред отличаващите се, от ИПИ посочват Габрово, чиято концентрирана промишлена база поддържа висок стандарт на живот.
ИПИ „Добро“ икономическо развитие постигат Русе и София (област), които остават на крачка от лидерите, докато цели девет области са в групата „незадоволително“ – сигнал за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.
Инвестиционната география продължава да е водещ фактор за дивергенцията. Настоящото издание отчита изключително неравномерна инвестиционна активност: половината области са оценени като „слаби“ по направление „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“.
Големи разлики има и при връзките с външни пазари: делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма – пропаст, която подсилва различията в производителността и доходите.
Пазарът на труда потвърждава асиметрията. Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетостта и отчетливо по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. На противоположния полюс столицата и Варна се открояват с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и оттам – по-високи доходи и.
При инфраструктурата очаквано липсва голяма промяна за година, но тя остава различна по качество и достъп. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена; железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии. Това усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България.
При местните финанси данните сочат ограничена фискална самостоятелност на голяма част от общините: собствените приходи покрива едва една четвърт от общите разходи. Успоредно с това, усвояването на средства по оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което допринася за намаляване на част от териториалните различия, но без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции траекторията на изоставащите региони не се подобрява.



