Мрежата
АИКБ: Несъстоятелни са исканията за увеличаване на МРЗ до 1213 лева
Financial Tribune
АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния ѝ размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната. Това се казва в становище на АИКБ по повод Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г.
АИКБ апелира в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.
На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година.
Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения.
В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро).
Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.
АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Конкретните аргументи са свързани с:
Негативни последици за пазара на труда в България от неадекватното увеличение на МРЗ за страната
За последните три години, от влизане в сила на изменението в чл. 244 КТ, размерът на минималната работна заплата се е увеличил с над 15% - за 2025 г., с 19.62%, за 2024 г. , а настоящото предложение за размера на МРЗ от 01.01.2026 г. предвижда увеличение с още 12.63%. Кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%, при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й.
Вече отчетливо се наблюдават негативните ефектите на значителните икономически дисбаланси на пазара на труда, предизвикани от рязкото и необосновано покачване на МРЗ в страната. Големи компании затварят заводите си и местят производството си в други държави. Основната причина за освобождаването на хиляди работници са растящите разходи за труд, които правят производствата в България неконкурентни. Същевременно освободените служители (без образование и квалификация) се присъединят към редиците на безработните и зависят от държавните помощи за безработица. Ефектът за публичните финанси на държавата се проявява като загуба на приходи от социални осигуровки и данъци и увеличение на разходите като помощи за безработица, тъй като липсват достатъчно други работодатели, които да наемат освободените кадри, а дори и да има такива предприятия, тежестта на новата минималната работна заплата се усеща и при тях.
Увеличаването на МРЗ като най-мощният инструмент за увеличаване на инфлацията
Според класическите икономически теории, включително теорията за спиралата на заплатите и цените, увеличаването на МРЗ представлява един от най-мощните инструменти за стимулиране на инфлацията. Когато МРЗ се повишава административно, без съответстващ ръст в производителността, това води до директно увеличаване на разходите за труд в предприятията. За да компенсират тези разходи, предприятията са принудени да повишат цените на своите продукти и услуги, което от своя страна подхранва инфлационния натиск. Този ефект е особено силен в сектори с ниска добавена стойност и висока зависимост от нискоквалифициран труд, където маржовете на печалба са тесни и възможностите за автоматизация – ограничени. В резултат на това се създава порочен кръг - по-високи заплати водят до по-високи цени, които на свой ред провокират искания за още по-високи заплати, за да се компенсира загубата на покупателна способност. Последните данни от НСИ показват, че годишната инфлация за юли 2025 г. е 5,3 %, а натрупаната от началото на годината – 3,2 %, което вече надвишава прогнозите и подчертава уязвимостта на икономиката към такива шокове.
В контекста на предстоящото влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г. това предложение е особено проблематично. Основният страх на населението след приемането на еврото е от покачване на цените. Въпреки това точно от 1 януари 2026 г. правителството предлага да увеличи МРЗ, а оттам и редица други свързани възнаграждения, с 12,6%. Това е в пряко противоречие с всички мерки и заявки на правителството за борба с инфлацията. Вместо да се фокусира върху антиинфлационни мерки, предложението рискува да усили ценовия натиск точно в момента на смяна на валутата, което може да доведе до загуба на доверие в икономическата политика и допълнителни социални напрежения.
Противоречие на текста на чл. 244 от Кодекса на труда с Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от България (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018г.)
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Считаме, че чл. 244 на КТ, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2023 г. противоречи на чл. 2, 3 и 4 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от Република България през 2018 г. (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018 г.).
Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната БРУТНА месечна работна заплата.
От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) размерът на минималната работна заплата би бил по-нисък от настоящия. Поради това считаме, че исканията за увеличаване на МРЗ до 1213 лева са несъстоятелни, добавят от АИКБ
