Анализи
AI и новите работни места: Как изкуственият интелект ще промени пазара на труда в България
Financial Tribune
Изкуственият интелект навлиза във все повече сектори и поставя под въпрос бъдещето на работните места в България. За едни това е заплаха, за други възможност за развитие и създаване на нови професии. Как тази промяна ще се отрази на българския пазар на труда и кои качества ще бъдат решаващи в новата среда коментира Александър Мансур, предприемач и експерт по дигитален маркетинг с опит в интегрирането на AI решения в бизнеса. Той е сред лекторите на DigitalPRO Conf, най-гледаната онлайн конференция по дигитален маркетинг в България, която ще се проведе на 4 и 5 октомври и ще представи най-новите практики и иновации в индустрията.
Г-н Мансур, като предприемач и маркетинг експерт, който вече внедрява иновативни технологии в бизнеса, как виждате влиянието на изкуствения интелект върху българския пазар на труда през следващите години?
Хората са уплашени, и с право. Днес виждаме два лагера: едните са твърдо “анти-ИИ” и вярват, че технологиите ще ни оставят без хляб, а другите - „про-ИИ“, смятат, че това е най-голямата възможност на нашето време. Истината е, че така е било винаги. Когато в земеделието идват големите трактори и комбайни, милиони фермери по света вярват, че ще останат без поминък. Но какво се случва? Хората не изчезват, те се адаптират, пренасочват се към нови дейности, създават нови професии и цели индустрии.
Ние, хората сме уникални именно в това. Умеем да оцеляваме, да се променяме и накрая да триумфираме. Същото ще стане и с ИИ. Да, част от професиите ще отпаднат, други ще се трансформират, но ще се появят нови роли, за които днес дори не подозираме. Българският пазар няма да е изключение. Ще има сътресения, но и огромни възможности за онези, които не гледат на ИИ със страх, а с любопитство и готовност за учене.
Кои сектори и професии според Вас ще се трансформират най-бързо под въздействието на изкуствения интелект, както чрез автоматизация, така и чрез създаването на изцяло нови роли?
Най-бързо ще се трансформират секторите, в които основната работа е свързана с компютър и информация, като маркетинг, реклама, медии, финанси, право, дори медицината в частта с диагностика. Там ИИ вече върши задачи, за които преди трябваха екипи от хора. Паралелно с това ще се появят нови роли – „Промпт инженери“, „AI Automations специалисти“ и др. – хора, които настройват и управляват машините така, че да работят за нас.
Физическият труд също няма да остане същият. Логистика, транспорт, производство. Но тук промяната ще е малко по-бавна заради нуждата от машини и инфраструктура, не само софтуер.
Накратко, всяка професия, която може да бъде сведена до правила и повторяеми процеси, ще бъде автоматизирана. А новите професии ще възникнат точно там, където има нужда от човешка преценка, креативност и морал.
Кои умения ще бъдат ключови за професионалистите, които искат да останат конкурентоспособни и да се развиват в среда, в която изкуственият интелект играе все по-важна роля?
Ключовите умения вече не са само „твърди“, като програмиране, дизайн, копирайтинг. Машините бързо настигат в тези области. Истинската стойност ще идва от комбинацията между човешки и технологични способности.
На първо място - адаптивност. Светът се мени толкова бързо, че най-успешните няма да са най-умните, а най-гъвкавите.
Второ - AI грамотност. Да разбираш как работят инструментите, какво могат и къде грешат. Това вече е новата дигитална хигиена.
Трето - критично мислене и проверка на информацията. Колкото повече съдържание генерират машините, толкова по-ценни ще са хората, които различават истината от илюзията.
И четвърто - човешките умения: емпатия, креативност, комуникация. Това е територията, където ИИ няма как да ни настигне.
От гледна точка на вашия опит в изграждането на екипи и управление на проекти, какви конкретни стъпки бихте препоръчали на българските компании, за да интегрират изкуствения интелект по начин, който увеличава производителността, стимулира развитието на служителите и минимизира риска от съкращения?
Моята експертиза е в маркетинга и предприемачеството, не в човешките ресурси. Затова ще говоря само от опит и ще помоля всеки читател да активира критичното си мислене и да не приема думите ми като готов съвет.
Факт е, че увеличаването на продуктивността чрез изкуствен интелект естествено води и до риск от съкращения. Колкото и да не ни харесва, машината вече върши много задачи по-бързо и/или по-добре от нас. В нашата агенция изгубихме клиенти заради ИИ, но и благодарение на същия инструмент, работа за 8 часа вече можеше да бъде свършена за 2 часа, което ни позволи да увеличим приходите, без да увеличаваме човешкия ресурс.
Компаниите, които мислят стратегически, няма да използват ИИ само за да съкратят разходи, а за да освободят хората си от скучната и повторяема работа. Вместо един служител да прекарва деня си в копиране на данни или писане на рутинни отчети, той може да вложи енергията си в нещо по-смислено, като креативни решения, работа с клиенти, нови идеи. Така служителите не губят стойността си, а напротив, развиват умения (ако са адаптивни), които правят машината техен помощник, а не конкурент.
Може би най-хитрият подход е компаниите да започнат да измерват продуктивността не само в „часове работа“, а в стойност, която хората създават заедно с технологиите. Макар и трудно, защото няма единна мерна единица за тази стойност, Това обръща гледната точка: ИИ не е инструмент за съкращения, а катализатор за развитие, и на бизнеса, и на хората в него.
