Анализи
Алианс за ядрена енергия: Ново бъдеще за ядрената енергетика на Европа
Financial Tribune
В края на февруари единадесет държави-членки на Европейския съюз (ЕС) се ангажираха да засилят сътрудничеството в областта на ядрената енергия, като заявиха, че това ще помогне на Европа да намали зависимостта си от изкопаемите горива.
България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словакия и Словения обещаха "да подкрепят нови проекти" наред със съществуващите ядрени централи, се посочва в изявление, публикувано по време на срещата на министрите на енергетиката на ЕС в Стокхолм, съобщава „The New American“, цитиран от румънския „Rador“.
„Ядрената енергия е един от многото инструменти за постигане на нашите цели в областта на климата, за производство на електроенергия за задоволяване на потребителското търсене и за сигурност на доставките“, заявиха министрите.
Освен това министрите от 11-те държави разгледаха възможностите за по-тясно научно сътрудничество в областта на ядрената енергетика и за обмен на най-добри практики за решаване на въпроси, свързани с безопасността.
Френската кампания
Франция, която отдавна зависи от атомната енергия, поведе кампанията за укрепване на европейските отношения в областта на ядрената енергетика.
Преди срещата на министрите от кабинета на министъра на екологичния преход Агнес Пание-Рунашер заявиха, че целта на Франция е да „създаде ядрен алианс“ и че основната цел на алианса е да „структурира сътрудничеството по цялата ядрена верига на стойността“ и да предостави на Европа „всички инструменти за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.“
Алиансът за ядрена енергия се надява да „засили индустриалното сътрудничество в развитието на европейския ядрен потенциал“, да обмисли „съвместни индустриални проекти“ за нови технологии като малки реактори, да насърчи научните изследвания и иновациите и да установи „единни стандарти за безопасност в съответствие с най-добрите международни практики“.
В разговор с журналисти след срещата Пание-Рунашер отбеляза: „Това беше много добра дискусия, която помогна да се откроят общите проблеми. Те са свързани с иновациите и новите реактори, уменията и лицензирането на нови съоръжения“.
Париж твърди, че ядрената енергетика може да помогне на Франция и на останалата част от Европа да постигнат целите си в областта на климата, особено за производството на „зелен“ водород за транспорта и промишлеността.
Въпросът за ядрената енергия обаче раздели Европа, като някои държави от ЕС яростно се противопоставят на нея.
Основните критици на ядрената енергетика са Германия и Испания. Всъщност Австрия, Германия и Люксембург се противопоставиха в Стокхолм на развитието на ядрената енергетика в Европа. Бяха изразени опасения относно безопасността и радиоактивните отпадъци.
„Ако искаме да спечелим надпреварата с изменението на климата, трябва да сме бързи“, заяви министърът на енергетиката на Люксембург Клод Турмс, като добави, че изграждането на новите ядрени блокове ще отнеме 15 години. „Това е много повече идеология, отколкото практичност“, добави той.
Въпреки че Швеция не подписа съвместното изявление, тя участва в срещата и изрази интерес да се присъедини към групата. В крайна сметка Стокхолм предпочете да запази неутралитет по въпроса, който предизвиква разногласия. Освен това досега Италия е изразила интерес да се присъедини към алианса, като Пание-Рунашер отново заяви, че групата остава отворена за нови членове.
Промяна на пазара на електроенергия
Понастоящем ЕС обсъжда и цялостна промяна на пазара на електроенергия, която раздели блока.
Въпреки че Франция предложи дългосрочни договори за доставка на енергия на гарантирани цени, които според нея биха стимулирали производството на ядрена енергия, Германия е твърдо против подобна мярка.
Понастоящем Франция, Швеция и Унгария използват ядрена енергия, докато други страни като Полша искат да построят първите си реактори.
През януари тази година ЕС отпусна 242 млн. евро на Финландия, за да създаде за първи път резерв срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, който да се използва от всички държави-членки, според изявление на финландското правителство .
„Агресивната война на Русия срещу Украйна потвърди необходимостта от засилване на готовността на ЕС в областта на ХБРЯ (химическа, биологическа, радиологическа и ядрена енергия)“, заяви европейският комисар за управление на кризи Янез Ленарчич.
Запасът ще включва животоспасяващо оборудване и медицински консумативи, като антидоти и измерватели на радиация, които са предназначени за защита на лицата, които реагират първи, и на цивилното население, съобщиха от Министерството на вътрешните работи на Финландия.
Финландия има 1300 км граница с Русия и е разположена близо до балтийските държави. Страните от този регион се опасяват, че ескалацията на конфликта в Украйна може да доведе до използване на ядрени оръжия или до ядрена авария.
„Запасите, които ще бъдат създадени във Финландия, ще подобрят стратегическата готовност на Европейския съюз и готовността му да реагира на различни видове заплахи, особено в Северна Европа и региона на Балтийско море“, се казва в изявление на финландския министър на вътрешните работи Криста Микконен.
Резервът, готов за използване от 2024 г., ще позволи доставките да бъдат изпращани в район на бедствие или криза в рамките на 12 часа след приемане на предложение за помощ, се казва в изявлението.
В продължение на години Финландия натрупва огромни количества национални резерви от стоки от първа необходимост като зърно, гориво и лекарства, след като губи около 10% от територията си в полза на Съветския съюз след опит за съветска инвазия по време на Втората световна война.
И в Азия тенденцията е същата
Междувременно в Азия Япония, под ръководството на министър-председателя Фумио Кишида, обяви, че планира да разчита на ядрената енергия, за да „подхрани светлото бъдеще“ след ядрения инцидент във Фукушима през 2011 г. Правителството на Кишида е готово да „увеличи максимално използването на съществуващите ядрени реактори“ в рамките на нов политически план, разрешен от консултативна група за „зелена“ трансформация миналата година. Ядрената енергетика отново ще има жизненоважен принос към енергийния микс на Япония. Реакторите, спрени през 2011 г., ще бъдат пуснати отново, като срокът им на експлоатация ще бъде удължен над сегашния лимит от 60 години. Планът също така призовава за замяна на изведените от експлоатация електроцентрали с „иновативни“ реактори от следващо поколение и дори за изграждане на нови такива „в зависимост от бъдещите обстоятелства“.
През 2022 г. Токио преживя няколко големи прекъсвания на електрозахранването на фона на нарастващия натиск върху японската електропреносна мрежа. Сметките за електроенергия в метрополията Голямо Токио също се повишиха, като според оценките средното домакинство е платило 9 126 йени (67 долара) през декември миналата година, което е с 22% повече от 7 485 йени (55 долара) през същия месец на 2021 г.
В контекста на енергийната криза Япония обяви национален период на сетуден (пестене на електроенергия) на 1 декември за целия зимен сезон до края на март 2023 г.
Д-р Наото Касахара, специалист по структурно инженерство на ядрени реактори в Токийския университет, заяви пред „The Straits Times“, че ядрената енергия е от съществено значение за енергийната сигурност, както и за постигането на "зелените" цели на Япония до 2050 г.
„Ако Япония не продължи да рестартира или да строи нови реактори, ще става все по-трудно да се поддържа ядрената индустрия и да се осигуряват човешки ресурси“, каза той.
Раду Поп за "The stiripesurse", БГНЕС
