Анализи
Анализатор: 2021 г. бе повратната точка и България пое по пътя на Гърция и Италия – да се харчи без да се мисли
„Асен Василев казваше, че бюджетът е балансиран на 3% дефицит. Това е абсолютна безсмислица. Бюджетът може да бъде балансиран само когато приходите са равни на разходите“, посочи Стефан Антонов
Financial Tribune
Нарастването на задлъжнялостта трябва да бъде сигнал, че България е навлязла в нова фаза от икономическото си развитие. От 1997 до 2021 г. всички правителства спазваха финансовата дисциплина. 2021 г. се превърна в повратна точка, през която България пое по пътя на Гърция и Италия, които харчат без да мислят. Това заяви в интервю за БГНЕС финансовият журналист и анализатор Стефан Антонов.
Вече няколко години поред имаме бюджетен дефицит.
„Това е една много опасна посока, по която сме тръгнали. Ако не се вземат спешни мерки, може да не можем да спрем“, предупреди анализаторът.
Той отбеляза, че през последните една-две години се наслагва една заблуда, която трябва да бъде разсеяна.
„В изказванията си при приемането на тазгодишния бюджет вече бившият финансов министър Асен Василев казваше, че бюджетът е балансиран на 3% дефицит. Това е абсолютна безсмислица. Бюджетът може да бъде балансиран само когато приходите са равни на разходите. Когато дефицитът е равен на 3% от БВП това е сигнал за проблем, особено ако се случва за 3-та поредна година“, заяви Антонов.
Анализаторът определя това като една „системност в безотговорността“, която води след себе си доста проблеми. „Разходите за лихви станаха толкова големи по обслужването на дълга, че вече са съпоставими с плащанията, които получава за една година Министерството на образованието. Ако утре учителите пак кажат искаме да ни се вдигнат заплатите, може да се окаже, че разходите по лихвите вече пречат за тяхното увеличаване“, обясни той.
Според него проблемът може да се задълбочи през следващата година, ако се сбъднат допусканията на Министерството на финансите и бюджетният дефицит бъде между 6-9% от БВП, което се равнява на между 12-18 млрд. лв.
„Министърът на финансите Людмила Петкова на пресконференцията в петък се опита да каже това по дипломатичен начин, защото, когато предшественикът й служебният министър Росица Велкова през март миналата година обясни, че нещата са тревожни, тогава беше обвинена, че саботира присъединяването ни към еврозоната. През миналата година от „Продължаваме промяната“ не успяха да сторят нищо за овладяване на дефицита и да материализират обвиненията си, че тя говори безотговорно. Росица Велкова се оказа права. Сега министър Петкова се опитва да каже дипломатично, че ако не се вземат мерки, разходите ще продължат да нарастват по-бързо от приходите и ако тази допълнителна отрицателна разлика от 12 млрд. лв., която се очертава, се добави към 6 млрд. през тази, дефицитът ще бъде 18 млрд. лв. догодина“, предупреди Антонов.
Мерките са известни и непопулярни. Това са увеличаване на осигурителната тежест, замразяване на дадени разходи, повишаване на данъците и преди всичко на ДДС, защото той носи най-много приходи.
Говорейки за приоритетите на бюджет 2025 г. Стефан Антонов припомни, че през тази година имахме рекордно количество горски пожари и научихме колко много места страдат от недостиг на вода. В същото време сме в центъра на три кризи – Близкия изток, Украйна и Западните Балкани, като в две от тези точки се водят активни военни действия.
„Много е високо нивото на международната несигурност. Ако нашите политици са отговорни, това, което се случи на КСНС трябва да се материализира под някаква форма с подсилване на отбраната“, каза той.
Анализаторът подчерта, че когато един дефицит се формира вследствие на някаква благоразумна програма, той не е толкова страшен.
„Когато обаче той се формира от плащания за ядене и пиене, защото в нашия случай 50% от структурата на разходите се формира от текущия плащания за заплати и пенсии, той бива наказан от международните пазари“, заяви Антонов.
Анализаторът отбеляза и тревожната тенденция от увеличаване на дълга за покриване на бюджетния дефицит, а не за изплащането на стари задължения.
„Ако заемите се теглят с цел да се финансират бюджетни дефицити, задлъжнялостта нараства. Единствено през 2022 г. дългът нарасна номинално, но не и като процент от БВП, защото тогава имахме висока инфлация, с която успяхме да компенсираме. Във всички останали години дългът расте и като номинал, и като относително изражение спрямо БВП. В крайна сметка стигаме до там, че разходите за лихви стават толкова високи, че изяждат от плащанията за всичко останало“, заяви финансовия журналист.
Стратегията за управление на държавния дълг, приета през миналата есен, предвижда да се изтеглят 32-33 млрд. лв.
„С това увеличение на бюджетния дефицит, както се прогнозира, ако не се вземат някакви други мерки, това означава или да се предприемат някои много болезнени мерки през следващите няколко месеца в публичните финанси или потребността от нови заеми да скочи до 40 млрд. лв. до 2026 г.“, предупреди Стефан Антонов.
