Анализи
Красимир Вълчев: Асен Василев от две години пропвядва философия, че ние системно трябва да харчим повече
За философията и заложените политики в Бюджет 2024, колко години можем да си позволим да имаме 3% дефицит Tribune.bg разговаря с народния представител от ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев.
Г-н Вълчев, Вие водихте сериозен дебат в комисия с финансовия министър относно бюджета за следващата година, който е без буфери и изпълнението на приходите в него е под въпрос. Какви политики са заложени в Бюджет 2024?
Да, имаше дебат и дискусия по философията на Бюджет 2024. Асен Василев проповядва от две години философия, която е различна от тази, която следвахме в предишните 20-на години. Той смята, че ние системно трябва да харчим повече. Вече политиката на дългосрочно балансиран бюджет - когато има кризи се допуска дефицит, а когато са добри времената правиш излишък, не се споделя. Василев смята, че следващите години можем да харчим повече, отколкото изкарваме. Затова и аз се поинтересувах колко години можем да си позволим да имаме 3% дефицит. Ние смятаме, че трябва да продължи благоразумната фискална политика - да харчим дългосрочно толкова, колкото изкарваме, защото другото води до натрупване на дългове. Отсреща колегите казват, че "вижте, вземаме дългове и процентът от Брутния вътрешен продукт/БВП/ ни се увеличава". Да, това беше така последните години и дълговете се увеличиха малко като дял от БВП, но поради една основна причина - че инфлацията беше висока, а лихвите бяха ниски. Ако се обърне ситуацията - лихвите да се повишат, а инфлацията да е ниска, както беше преди 10 години, тогава ние ще почувстваме тежестта на дълговото бреме в това да плащаме много лихви и да връщаме тези заеми. Ако 30 години харчим системно повече, отколкото изкарваме, най-вероятно дългът ни ще стане близо до 100% от БВП и най-вероятно той няма да може да бъде "изтрит" от инфлацията.
Според Вас обаче има и обратна страна на монетата, нали така?
Да, инфлацията, както изтрива дълга на правителството, така тя изтрива и спестяванията. Това е обратната страна на монетата. Когато имаш висока инфлация и ниски лихви - тези, които са заемополучатели печелят, а тези, които са вложители, като голяма част от населението, те губят. Това се случва последните две години. Бюджетната политика стимулира инфлацията, а тя комулативно стигна 35% за две години, като при 100 млрд.лв. спестявания това са близо 35 милиарда загуба на реална стойност на парите, вложени в сметките на всички българи. Сметнато по друг начин това са по 6000лв. допълнителен данък средно на човек през последните години. Това е обратната страна на монетата на тази политика, която следва финансовият министър. Той я нарече "политика на стабилната бедност", в смисъл че ние не поемаме риск да станем по-богати. В основата на богатството е да имаш повече инвестиции, които да създават добавена стойност или повече инвестиции в индустрии с висока добавена стойност. Тези инвестиции да бъдат насърчавани, а бизнесът да расте и да плаща по-високи заплати и по-високи данъци. Това се случваше последните години.
Каква е равносметката?
За 25 години ние увеличихме доходите на глава от населението към паритета на покупателната способност от 28 на 59% от средноевропейските. От друга страна имаме примери като Гърция, където те не са увеличили тези проценти, а са ги намалили, защото провеждаха точно такава политика, която изповядва Асен Василев. Ние смятаме, че това е "политика на измамното богатство" - лъжеш хората, че ще забогатеят, харчиш повече и очакваш инфлацията да изтрие дълговете. А всъщност инфлацията намалява спестяванията и демотивира хората, влошава икономическата конюктура и демотивира инвеститорите.
Наскоро и Блумбърг би камбаната, че много страни изповядват такава политика на свръхдефицити, дали не се влияем и ние от този тренд?
Аз не съм сигурен дали Асен Василев изповядва тази философия и има някаква бюджетна ценност или в момента не е заложник на това, което пося в предходните бюджети през последните три години. Тези три бюджета са предложени от него. Неговият популизъм и желание да се увеличават социалните разходи доведе до увеличение на разходите, което не е подплатено с приходи. И сега просто не може да се направи бюджета - хем да има по-нисък дефицит, хем да има разходи за развитие, за инфраструктура. Аз мисля, че той просто страда от липса на бюджетни ценности. Въпреки че говорихме за сблъсък на философии, аз виждам как той просто си нагажда тезите към това, което се случва.
