Анализи
БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ШЕНГЕН: Бизнесът настоява още през 2024 г. да бъде определена конкретна дата за премахването на проверките по вътрешните сухопътни граници
Financial Tribune
Форум „Цената на оставането извън Шенгенското пространство — въздействието върху България и Румъния“ беше организиран от Българската стопанска камара (БСК) в партньорство с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), като част от подготовката на становище по същата тема, докладчик по което е Мария Минчева – зам.-председател на БСК и член на ЕИСК.
Становището на ЕИСК се фокусира върху икономическите измерения на Шенген върху Вътрешния пазар на ЕС, пропуснатите ползи и преките загуби, свързани с продължаващия контрол на сухопътните граници за България и Румъния, което води до ограничения в търговията и туризма, намалена конкурентоспособност и увеличени разходи за бизнеса, политически и социални разходи и отрицателно въздействие върху околната среда.
В дискусията се включиха членовете на работната група по изготвяне на становището на ЕИСК, посланици на държавите-членки на ЕС, членове на Европейския парламент и Народното събрание, представители на министерствата на туризма, транспорта, икономиката, финансите, външните работи, вътрешните работи, заинтересовани страни от бизнеса от България и Румъния, председателите на Икономическия и социален съвет на България и Румъния, представители на Българската академия на науките. Модератори на събитието бяха Христо Николов, водещ на предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria, и Лъчезар Богданов – главен икономист на Института за пазарна икономика.
Във встъпителното си изказване при откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев подчерта, че от 2011 г., България и Румъния покриват техническите изисквания за присъединяване към шенгенското пространство. „И това не го твърдят България и Румъния, а последователни оценки на Европейската комисия. Но днес не сме се събрали да говорим за политика. Днес сме се събрали да говорим за бизнес. За конкурентоспособност. За правото на компаниите и гражданите да упражняват в пълнота четирите основни свободи, върху които е изграден вътрешния пазар – свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Защото Шенгенското споразумение е пряко свързано с функционирането на Вътрешния пазар. Дошъл е моментът темата да бъде затворена и нашите две страни да получат конкретна дата за пълноценния Шенген – по въздух, вода и земя“, каза Добри Митрев и добави: „Колкото повече граници, толкова по-малко икономически растеж, по-малко устойчивост, по-малко туризъм“.
Според вицепрезидента на румънската бизнес асоциация „Конкордия“ Калин Иле, „членството на България и Румъния в Шенген не се свежда само до икономическите предимства, а до заемането на заслуженото ни място в европейското семейство“. Според него, икономическата устойчивост на Европа изисква България и Румъния да бъдат напълно интегрирани. „Черноморското крайбрежие играе важна роля във веригата на доставки на ЕС. Икономическите съображения са повече от ясни. Тук не става въпрос само за Румъния и България, а за осъществяване на пълния потенциал на европейския пазар. Това, че ние настояваме за членство в Шенген, не е само икономически въпрос, а и исторически такъв – трябва да се преодолеят и последните остатъци от разграничения в нашия съюз“, категоричен бе Калин Иле. Той изрази надежда, че пълноправното членство ще стане факт още до края на настоящата година. Подобни очаквания бяха изказани и от останалите участници във форума, като беше подчертана подкрепата на Унгарското председателство, в чийто шестмесечен мандат един от приоритетите е именно приемането на България и Румъния в шенгенското пространство и по суша.
В първия дискусионен панел, посветен на европейските измерения на темата, се включиха председателят на Комисията по външна политика при 50-то Народно събрание на РБ Бойко Борисов, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, посланиците на Унгария и на Румъния у нас – н. пр. Миклош Борош и н. пр. Бръндуша Предеску, представителят на България в Европейския парламент Андрей Новаков, както и докладчикът на становището на ЕИСК и член на група „Работодатели“ на ЕИСК Мария Минчева (зам.-председател на БСК).
„С Румъния сме скачени съдове. Господ е отредил да сме съседи и да си помагаме“, каза председателят на Комисията по външна политика при 50-то НС Бойко Борисов и благодари на представителите на австрийския бизнес у нас, които имаха активна позиция в подкрепа на пълноправното членство на България в Шенген. „Когато се решаваше шенгенският въпрос, австрийският бизнес написа едно писмо до управляващите в Австрия, в което интересите на България и Австрия съвпадаха. Българите искаха по-бърз транспорт. Австрийският бизнес искаше също това“, каза Борисов и допълни: „Знам какво искате да чуете. От мен няма да го чуете. Няма ли стабилно правителство и ясна политическа отговорност, ще продължим да си говорим и да търсим виновни. Не мога да обещая нищо. Бизнесът за съжаление ще плати това, което сътворихме през последните 4 години“.
Според ръководителя на Представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, „на първо място, Шенген е доверие – доверие и принадлежност към най-голямото пространство за свободно движение. На второ място, Шенген е икономика. На трето място, Шенген е сигурност. Шенген по замисъла, който има, представлява гръбнакът на ЕС. Шенген, заедно с Еврозоната, са фундаментите на европейската интеграция. Т.е. тук говорим за доверие и за символ. С България и с Румъния шенгенското пространство става по-силно. Ставаме всички заедно и си помагаме и борим точно тези предизвикателства, свързани с миграция и икономика, с които поотделно не бихме могли да се справим. От членството на България и Румъния печелим всички. Това е един силен катализатор на икономически растеж“.
„Тази година на 31 март, благодарение на усилията, положени от много дипломати, беше постигнато членство на България и Румъния в Шенгенското пространство – ние вече сме напълно интегрирани в органите на шенгенската система, издаваме шенгенски визи на граждани на трети страни. На 10 октомври предстои комисар Йохансон и министърът на вътрешните работи на Унгария да предложат на Съвета да бъдат премахнати и проверките по сухопътните граници. Очакванията и твърдата подкрепа на ЕК по този въпрос остава и вярваме, че до края на тази година решението ще бъде взето“, каза Йорданка Чобанова. Според нея, чрез приемането на България и Румъния в Шенген средствата, които към момента ЕС разходва за поддръжка на вътрешните граници, ще се пренасочат към укрепване на външните граници и по този начин ще се подобри сигурността на съюза. „ЕК е плътно до България и Румъния, надяваме се за решение още тази година и с това ЕС ще стане още по-силен“, категорична бе г-жа Чобанова.
Подкрепа за пълноправното членство на България и Румъния изказа и посланикът на Унгария у нас – н. пр. Миклош Борош. Той припомни, че Унгария е член на шенгенското пространство от 2007 г., но икономическата криза от 2008-2009 г. не е позволила да се усетят видимо резултатите от това членство. Въпреки това, г-н Борош подчерта, че вследствие на това членство в Унгария видимо са се увеличили стокообменът и чуждестранните инвестиции и, като цяло, налице е по-висока конкурентоспособност на унгарските компании. „Опростяването на транспортните схеми без граничен контрол допринесе за развитието на важни сектори от нашата икономика. Не на последно място, това се отрази и върху унгарската инфраструктура – с новите капитали и компании, които влязоха в Унгария, имаше натиск върху правителството да развие инфраструктурата, да изгради нови логистични центрове. Така резултатите станаха видими и за гражданите на Унгария“, каза унгарският посланик.
„България и Румъния имат само един път напред – приключване на пълната интеграция към вътрешния пазар“, каза посланикът на Румъния у нас – н. пр. Бръндуша Предеску. Тя подчерта, че 80% от търговията и производството на двете страни е ориентирано към ЕС, затова е нормално този процес да приключи възможно по-скоро. „От политическа гледна точка, Унгарското председателство ще приключи до края на тази година и се надяваме, че и процедурата по пълноправното членство на България и Румъния ще приключи дотогава“, каза г-жа Предеску. „Нека сме пределно ясни – ние заедно се присъединяваме. Ние сме готови. Работим заедно, заедно сме и политиците, и дипломатите, и бизнесът. Не трябва да се състезаваме помежду си и да говорим коя държава е по-напред и коя работи по-добре. Всички проверки правят оценки на двете държави едновременно. Съвсем наскоро имаше такива и резултатът отново беше, че България и Румъния имат своето място в Шенген“, каза още дипломатът.
Според българския евродепутат Андрей Новаков, „опашките по границите между България и Румъния не са български или румънски проблем. На „Дунав-мост 2“ при Видин ще видите германски камион, пълен с гръцка стока, с полски шофьор за италиански клиент – това е европейски проблем“. Той отбеляза, че всеки камион губи от чакане на границата по 200 евро на ден. Новаков коментира и появилата се неотдавна идея за създаване на т.нар. Балкански Шенген. В тази връзка евродепутатът отбеляза: „Всички идеи да се разделим са контрапродуктивни – заедно влязохме в ЕС, заедно кандидатствахме за Шенген и Еврозоната, заедно трябва да продължим!“
Зам.-председателят на БСК и докладчик по становището на ЕИСК Мария Минчева отбеляза в изказването си, че от всички 27 държави-членки само 4 не са членове на Шенген. Две от тях – България и Румъния, са единствените, които са част от континентална Европа. Ирландия и Кипър са острови, а Ирландия всъщност не иска да се присъединява. Според Мария Минчева, Шенген се ползва неформално за постприсъединително условие за членство в ЕС. „Затова, преди да започнем новия процес на разширяване, трябва да приключим този проблем. Не трябва 17 години след присъединяването ни в ЕС ние да продължаваме да доказваме правото си да сме членове“, категорична бе тя. Тази ситуация насърчава евроскептицизма и намалява доверието на гражданите в ЕС. Отразява се негативно и на инвестиционните решения по отношения на държавите, които не са членове на Шенген и Еврозоната, т.е. остават извън ядрото на ЕС. Особено в сегашната турбулентна среда, в Европа е нужна повече интеграция, а не поставяне на допълнителни ограничения.
Зам.-председателят на БСК подчерта, че „камионите продължават да бъдат гръбнакът на веригата от доставки в ЕС, като транспортират 77% от стоките за вътрешния пазар. В същото време, транспортните компании имат допълнителни разходи 5-20% само за това, че трябва да чакат по границите. Тези пари отиват в цените на продуктите и това тласка инфлацията нагоре“.
„За бизнеса е много важно политиците да си свършат работата, за да може икономиката да се развива. Ние искаме да виждаме такава трудова мобилност, каквато виждаме, например, между Франция и Германия. Между Румъния и Унгария не е възможно, между България и Гърция не е възможно, между България и Румъния е трудно, затова нашите хора отиват в други държави. България и Румъния са двете държави с най-висок износ на работна ръка към останалите държави-членки на ЕС“, каза още Мария Минчева.
Вторият дискусионен панел представи гледната точка на заинтересованите страни – бизнес и синдикати. В него се включиха Емил Ангелов - главен изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“, Олег Ройбу - главен юрисконсулт на базираната в Румъния компания eMAG Group, Стефка Бойкова-Ангелова – вицепрезидент на Транспортна федерация към КТ „Подкрепа“, Ромео Медан – зам.-председател на Националния съюз на автомобилните превозвачи от Румъния (UNTRR), Лиса Рилашиати – представител на Австрийската стопанска камара, и Емил Дандолов – председател на Националната организация на митническите агенти (НОМА, член на БСК).
Според Емил Ангелов от „Главболгарстрой“, практическите аспекти от неприсъединяването на България и Румъния към Шенген са в три основни групи. Най-видими са търговските бариери и забавянията по сухоземните граници. „Ако погледнем стокооборота на България с ЕС, ще видим, че между 80 и 85% минават чрез сухопътен транспорт, 10-15% е железопътен. Така че този стокооборот минава през въпросните граници, където среща забавяния заради митническите обработки. Един камион, забавен на границата, особено ако оборудването е ключово, може да има катастрофални последици за един проект“, каза Ангелов. Другата група проблеми са пропуснатите икономически ползи, които са най-видими в туризма. Третият проблем са преките чуждестранни инвестиции, които заобикалят страните ни заради ограниченията. „В една икономика, която се движи все по-ускорено, забавянията на транспорта по отношение на веригата на доставки е ключова. Включването на България и Румъния в Шенген би увеличила БВП на двете страни с по 1%“, прогнозира Ангелов. „През миналата година имахме обекти, свързани с газова инфраструктура, и имаме внесени около 120 камиона с високотехнологично оборудване. Престоят на един камион на граница струва между 1200 и 1500 евро за 24 часа. За миналата година някои от тези камиони са престояли на границата и повече от 24 часа“, разказа Емир Ангелов. Той беше категоричен, че цената да не сме в Шенген има ясно финансово измерение за бизнеса и тя може да бъде остойностено от всеки един участник в бизнес процесите в страната.
Представителят на eMAG Group Олег Ройбу подчерта високата степен на интернет свързаност в България и Румъния (над 90%) спрямо останалите държави-членки. „Нашият бизнес не представлява само търговия с продукти – ние предлагаме нашата пазарна платформа и на други компании, които продават в региона. Общо над 4400 български компании продават през нашата платформа, като над 1600 от тях продават и извън България, което ще рече, че се обработват над 9000 поръчки ежедневно. Тук е мястото на темата Шенген, защото тези поръчки трябва да се доставят от България, Румъния или Унгария. Затова за нас е важно да разполагаме с инфраструктура, която да позволява транспортирането на тези поръчки. Липсата на Шенген добавя един ден към времето за доставка. Преминаването през митница означава 12 часа допълнително. Нашият анализ и изчисления показват, че над 300 000 евро годишно ни струва това забавяне, но от друга страна, като компания не успявате да предложите на клиента, например, програма за лоялност, която му гарантира по-бърза доставка“, обясни Олег Ройбу.
„Забавянето на влизането на България в сухопътен Шенген силно ни притеснява“, каза вицепрезидентът на Транспортна федерация към КТ „Подкрепа“ Стефка Бойкова-Ангелова. Тя отбеляза, че трудът на българските шофьори е синоним на лоши условия на труд. „По сухопътните граници преминават над 1 млн. товарни камиони през остаряла инфраструктура. Има километрични опашки. В буферните паркинги, където шофьорите са принудени да изчакват, санитарно-битовите условия са под всякаква критика. Шофьорите са принудени да плащат глоби, заради закъсненията. Всичко това води до голямо текучество в бранша. Работещите не намират за оправдан целия този труд, който полагат, който води до влошаване на здравословното им състояние. Понякога имаме и нарушаване на трудовото законодателство. Надявам се, че с влизането в сухопътен Шенген ще намалеят загубите от престой, за горива и т.н.“, каза още представителката на синдикатите.
„България и Румъния са в челото на класацията по брой на шофьори. Обхващаме 56% от вноса и 66% от износа. Другата част от този стокообмен е от чужди превозвачи“, посочи зам.-председателят на UNTRR Ромео Медан. „От 2011 г. имаме зелена светлина, поради покритите технически изисквания, но и до днес продължаваме да генерираме загуби. 11 млрд. евро сме изгубили досега, поради опашките по границите с България и с Унгария. Пресичането на българската граница отнема понякога и три дни. Чакането на българска и унгарска граница през 2023 г. е струвало 2,5 млрд. евро, а през 2020-2021 г. е било 2,4 млрд. евро. Хиляди камиони пресичат границата. Всички те чакат на опашки и, предвид амбициозните цели на ЕС в рамките на Зелената сделка, това представлява сериозно препятствие. Социалните измерения също са огромни – шофьорите чакат с дни да се приберат у дома без храна, без вода и т.н. Статутът на нечленки на Шенгенското пространство натрупва разходи по веригата на доставки и намалява конкурентоспособността“, каза още Ромео Медан и добави: „Нашите държави платиха скъпо, за да се присъединят към ЕС и Шенген – затворихме производства, затворихме фабрики. Това се отрази на обществото и сега да се променят правилата няма как да не се отрази негативно на единството на европейско ниво“.
„България и Румъния са наши основни търговски партньори. Имаме 15 млрд. евро активни ПЧИ в България и Румъния“, подчерта представителката на Австрийската стопанска камара Лиса Рилашиати и добави: „Според националните банки на Румъния и България, ние сме най-големият инвеститор в тези две страни. Така че, какво е необходимо на австрийките фирми, които извършват търговия в този регион? То е същото, от което имат нужда и местните дружества. Участието в единния вътрешен пазар е от изключителна важност. Бизнесът има нужда от отворени граници. Това се отразява на веригата на доставки. Ние имаме клонове тук и те трябва да могат да работят пълноценно. Транспортът трябва да може да определя надеждно периода на доставки, така че за фирмите е повече от ясно, че силната европейска икономика може само да спечели от консолидацията на европейския вътрешен пазар“. Лиса Рилашиати изрази надежда, че границите ще бъдат отворени в най-скоро време и бизнесът се надява на позитивно решение на този проблем. Заедно с това, тя подчерта, че в Австрия има много голям натиск от мигранти, а и предстоят избори и темата за миграцията е сред основните теми в кампанията. „Статистиката за миграцията не се променя. Правителството не се променя, а ние продължаваме да подкрепяме отворените граници, но все пак продължаваме да сме наясно, че има много проблеми, с които Австрия трябва да се справи“, допълни Рилашиати.
Според Емил Дандолов – председател на НОМА, първото нещо, което трябва да се направи, е въвеждането на електронно ЧМР. „На второ място, бих искал да спомена въведената мярка от страна на НАП по повод на стоките с висок финансов риск – те трябва да бъдат декларирани на граница преди влизането им в страната, което затруднява фирмите, които транспортират такива стоки. Тази мярка трябва да отпадне за стоки, произведени на територията на ЕС“, категоричен бе Дандолов. Той подчерта, че в края на миналата година НОМА е внесла официално предложение към българските институции за въвеждане на т.нар. зелени коридори – одобрените икономически оператори да преминават митническия контрол в рамките на 5-10 минути. „Ние сме на 95% готови и тук срещаме съдействието на държавата, така че се надяваме да можем да се похвалим със „зелените коридори“ до края на годината“, каза Емил Дандолов.
В третия дискусионен панел се включиха представители на академичните среди и гражданското общество от България и Румъния, сред които: председателят на българския Икономически и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова, председателят на румънския Икономически и социален съвет Богдан Симион, проф. д-р Даниела Бобева-Филипова от Института за икономически изследвания при БАН, и Антоан Атанасов от Българската национална асоциация "Активни потребители".
В своето експозе председателят на българския ИСС Зорница Русинова припомни, че през миналата година имаше декларация на ЕИСК, която изцяло подкрепя членството на двете страни в Шенген и това е силен знак към държавите, от чието решение зависи приемането на нашите две страни в шенгенското пространство. Според Зорница Русинова, „темата касае не само стокообмена, транспорта, забавянията, административната тежест и т.н., но касае на практика всеки един човек, защото това възпрепятства свободното движение на хората. Влизането в Шенген ще подобри и трудовата миграция. Би дало възможност на младите хора да посещават университети, например, в Русе, а да живеят от другата страна на границата. Т.е. говорим не само за икономически, но и за социален и културен обмен. Цялата административна тежест, загубите на бизнеса се плащат накрая от потребителите“.
Според председателя на румънския ИСС Богдан Симеон, неприемането на България и Румъния в Шенген има отражение не само върху правото на свободно придвижване, но и върху правото на образование, на здравеопазване, на труд. „Всички основни европейски права са ни засегнати вследствие трудностите около Шенген, затова е трудно да се обясни на обществото защо, след като още през 2011 г. сме покрили техническите критерии, през 2024 г. все още не се възползваме от свободното движение. По тази причина гражданите гласуват против ЕС и представители на по-крайни партии успяват да влязат в националния или в Европейския парламент и да упражняват влияние“, каза г-н Симеон и допълни: „Изградили сме едно прекрасно общество с останалите държави, но при тази ситуация част от гражданите се фрустрират и знаете до какво може да доведе това“.
Проф. Даниела Бобева-Филипова от Института за икономически изследвания при БАН, благодари за усилията на работодателските организации да подпомогнат правителствата на България и Румъния в диалога им с ЕК и останалите държави-членки на ЕС. Тя представи резултатите от изследване, което ИИИ при БАН е направил по поръчка на Министерството на икономиката с цел да установи пропуснатите икономически ползи и преките загуби от липсата на пълноправно членство на страната ни в Шенген. Изследването обхваща четири аспекта: 1. Реалните загуби, измерени във време и в пари (и за бизнеса, и за гражданите); 2. Потенциалните загуби за различните сектори; 3. Екологичните загуби; 4. Фискалните ефекти. „Не трябва да възприемаме Шенген като „България и Румъния губят“ – губи ЕС, защото говорим за един международен контекст. Хубаво е да имаме обща методология, защото сега има ново предизвикателство – има гласове Унгария да бъде извадена от Шенген. Ако имаме обща методология, ще има аргументация, съобразно която да се взимат решенията“, каза Даниела Бобева-Филипова. Според нея, „има много малък ефект като време и пари от въвеждането на въздушния Шенген. Високите позитивни очаквания не се състояха поне засега“.
Според Антоан Атанасов от Българската национална асоциация "Активни потребители“, влизането в Шенген ще отключи потенциала за трансгранично пазаруване и така малките бизнеси (особено в пограничните райони) ще спечелят много, но и потребителите ще спечелят от по-големия избор на стоки и услуги на по-достъпни цени. „Освен това, хората ще могат да се ползват от медицински услуги и образование от другата страна на границата. В ЕС почти 2 млн. души пресичат границата, за да работят в друга държава. Това може да се сучи и в България, особено в пограничните райони“, каза още Атанасов.
„Толкова много години ние се опитваме да решаваме различни проблеми, но тази година решихме, че поради включването ни в морския и въздушен Шенген, трябва да се даде повече гласност за икономическата цена на липсата на сухопътен Шенген“, каза в заключение на дискусията Мария Минчева (БСК). Според нея, „политизирането на този дебат пречи на самия дебат. Европейците пропускат да разберат какво губят. Като че ли се върви към затваряне на граници (това много добре се видя по време на ковид), а всъщност трябва да има много повече интеграция, защото това означава повече бизнес и повече достъп на хората до блага“.
„Виждаме, че докладът на Марио Драги, на чиято основа ще се поставят параметрите на работа на новата ЕК, всъщност е насочен и базиран върху определени икономики, но не и върху всички държави-членки. Затова е важно още сега да засилим говоренето за темата Шенген. Искаме да отделим темата Шенген от темата за миграцията и да я видим в по-широк обхват, да видим какви са икономическите и социалните й измерения. Искаме да се стъпва на данни, когато се взимат решения, да се оценяват реално въздействието на една или друга нормативна промяна“, каза още Мария Минчева. Тя съобщи, че предстои организирането на аналогична дискусия в рамките на Европейския парламент, така че посланията на бизнеса да станат по-чуваеми. „Не трябва да говорим само за мигранти и рестрикции, а за блага и възможности“, категорична бе Мария Минчева.
