Индикации са ескалацията на социалното напрежение бяха давани няколко пъти през последните месеци с различни отраслови протести. Браншовици гласно и директно заявиха по мегафоните, че редовият белгиец не издържа повече, че се дави в сметки и водата не само е стигнала до шията, а до носа и не се знае колко още ще се издържи, пише в блога си живеещият в Белгия журналист Апостол Апостолов.
А какво всъщност искат протестиращите. На първо място сигурност. И тук малко разяснение. Синдикатите напомнят, че е крайно време да се отмени приет закон от 1996 г,. който практически им връзва ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента индексация по специална формула според ръста на инфлацията. Така на практика се получава, че заплатите се увеличават няколко пъти тази година минимално и биват директно погълнати от непрекъснато покачващите се цени.
От своя страна редица работодатели вече заявиха, че не са способни непрекъснато да вдигат заплатите, пък макар и минимално, защото и те усещат бремето на енергийната криза, намалените поръчки и непредвидимите пазари.
В отговор на нарастващия вой както от страна на работниците, така и от страна на фирмите, правителството на премиера Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите. По този пункт преговори не може да има и точка. В това отношение поне протестът губи битката преди още да е направен.
Хората искат помощ от държавата за предстоящата зима. И за разлика от Германия или Нидерландия където бяха отпуснати средства, белгийското правителство все още се бави. Първо беше през ноември, а сега през декември.
И не на последно място хората искат ясна визия за конкурентоспособност. Според работещите на този етап по заплати те са неконкурентоспособни на пазара на труда в сравнение със своите съседи. А отказът на кабинета да даде повече свобода на синдикатите се оказва, че така ще остане ситуацията поне до 2024.
ОТ СПЕСТЯВАНИЯТА ЗА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
И малко статистика. Казаното дотук бе подкрепено от направено проучване, според което всеки трети белгиец казва, че едва смогва да покрие месечните си разходи, а 40% респондентите са казали, че прибягват до натрупаните спестявания, за да свържат двата края.
Никак не е розово положението и на бизнеса, който от една страна е притиснат от закона да вдига заплати, а от друга страна да се бори с газовите доставки. И първите жертви паднаха през лятото.
ФАЛИТИ
Няколко компании бяха принудени да затворят производствените си мощности и изпратиха служителите си временно на Борсата. Производителят на неръждаема стомана Aperam спря производствената си база в Генк, а производителят на торове Yara и на подови настилки Beaulieu свиха операциите.
От Aperam обявиха, че не са възобновили производството след лятната ваканция. 1250 служители на най-големия им обект в Генк са временно безработни. Друга база - близо до Шарлероа също е частично затворена.
Beaulieu International Group обяви, че премества предприятие за прежда от Комен, Валония в Северна Франция, тъй като там eнергийните ставки са по-ниски.
Директорът на организацията на защита на енергоинтензивните компании - Febeliec Питър Клаес се опасява, че Aperam и Yara няма да бъдат единствените, които ще трябва да преразгледат производствените си политики, защото вече няма да могат да се конкурират на международните пазари.
БЕЗОТГОВОРНОСТ и ЩЕТИ
Работодателските организации определиха стачката като безотговорна. Заради автоматичната индексация заплатите се покачвали автоматично с инфлацията. И цитират Централния икономически съвет (CRB), според който между 2020 и 2024 г. тe ще нарастват с 5,7 процента по-бързо от средното в съседните страни.
Груби изчисления показвали, че само от днешния протест, икономиката на страната ще загуби в порядъка на 300-400 млн. евро.
СПАСИТЕЛНА МЯРКА?
На фона на задаващата се лавина от безработни като спасителен пояс бе въведена нова система за временна безработица, разказаха местните вестници De Standaart и HLN. Обезщетението от Борсата за работниците възлиза на 70% от месечната работна заплата плюс процентна добавка от работодателя. Дали това ще се окаже разковничето на проблема, само зимата ще покаже.