Анализи
Белгия зачерква водородни и жп проекти за сметка на отбраната
Financial Tribune
Водородни и жп проекти в Белгия няма повече да се финансират по Плана за възстановяване и устойчивост, реши правителството. Изменението е вече било обсъдено преди лятната ваканция на ниво провинциални правителства, пише в блога си журналистът Апостол Апостолов.
От краткото обяснение на кабинета, става ясно, че стъпката се предприема след разговори с Европейската комисия, че е целесъобразно да се премахнат и/или добавят определени ключови етапи и цели, както и да се намали „амбицията“ на определени мерки, тъй като те не могат да бъдат постигнати в определения срок. Такива са водородните проекти, свързани с изграждането на зарядни станции.
Извън приоритетите на правителството в списъка изпадат проекти за обновяване на железопътния транспорт и дейности по достъпност на гарите. За сметка на това правителството предлага да се удари една капиталова „инжекция“ във фонда за отбрана.
Измененият план предстои да бъде докладван в скоро време пред Европейската комисия. Същевременно от там информираха, че са изплатили третото плащане по плана. - Това включва 594 милиона евро под формата на безвъзмездни средства и 20 милиона евро под формата на заеми и обхваща 21 ключови етапа и 14 цели.
Тези ключови етапи и цели обхващат няколко реформи и инвестиции в областта на прегледа на разходите, пазара на труда, инфраструктурата за грижи за децата, образованието, обучението и адаптирането към изменението на климата. Те включват също така подобряване на железопътния транспорт, решения за градска мобилност, киберсигурност, изкуствен интелект, цифровизация и научноизследователска и развойна дейност.
Общият размер на средствата, изплатени на Белгия по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), възлиза на 3,07 милиарда евро, което е около 58% от първоначалните средства, отпуснати в началото на плана. Цялостният план за възстановяване и устойчивост на Белгия се финансира с 5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 244 милиона евро под формата на заеми.
Това е поредната стопирана голяма инициатива в енергетиката от белгийското правителство на Бард де Вевер след идването му на власт преди по-малко от година. В началото на юни стана ясно, че докато е този кабинет на власт няма да види бал свят в целия си блясък и замисъл мегастроителство на първия в света изкуствен енергиен остров в Северно море. Причината е, че „Принцеса Елизабет“, както се нарича проектът, рязко е увеличил цената си.
Проектът за изкуствения остров стартира през 2021 г.. От тогава до този момент инвестицията е нараснала до 8 милиарда евро, пари които нямало откъде да се намерят. През миналата година бе дадено началото на т.нар. първа фаза, а през тази трябваше да започне и втората. След „замразяване“ на дейностите в тазгодишния бюджет щели да останат 3 млрд. евро, изчислил ресорния енергиен министър Матийо Бихе. Пред пресата той се е аргументирал че правителството имало „други по-ефективни начини да поддържа сигурно енергийно бъдеще, без прекомерни разходи за потребителите“.
Спирането на проекта води след себе си и отказ да се строи и трети вятърен парк в Северно море. Засега остава идеята в необозримо бъдеще да бъде пуснат нов свързващ кабел за постоянен ток между острова и Великобритания.
Белгия е една от ключовите страни, на която ЕС разчита за развитието на водородната икономика. Едно от обещанията, дадени от предишния кабинет на Александър Де Кро, бяха да се постави началото на водородния гръбнак в Европа в партньорство със съседките Германия и Нидерландия. През 2024 година беше подписан и тристранен договор за развитие на водородната икономика. Инициативата е между браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR).
На този етап от кабинета няма индикации дали ще се откажат и от други започнати инициативи във водородния сектор.Припомням, че Белгия бе първата страна в света, която избра оператор за водородна мрежа подобно на тези за електричество и газ. Мандатът на Fluxys hydrogen е 20 години и е натоварен с планирането, разработването и управлението на водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход.
В дългосрочната стратегия на страната пък е записано, че за водородни проекти ще бъдат инвестирани следващите години 250 милиона евро в изграждане на водородна инфраструктура и мрежа със съседните страни. Развитието е от изключително значение за цяла Европа. От 1600 километра над 600 се намират на нейна територия.
Отделно в областта на водородната икономика Германия и Белгия се договориха да свържат своите водородни тръбопроводни мрежи най-късно до 2028 г.
Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да подпомогне икономическото и социално възстановяване от ковид кризата. Във фокуса му са определени набор от мерки и реформи, които имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиките в ЕС. С над 50 % от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU се подкрепя модернизацията, например:
- научни изследвания и иновации — в рамките на „Хоризонт Европа“
- справедлив климатичен и цифров преход — чрез Фонда за справедлив преход и програма „Цифрова Европа“;
- подготвеност, възстановяване и устойчивост — чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, rescEU и нова здравна програма EU4Health
- модернизирането на традиционните политики, като политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, за да се увеличи максимално техният принос към приоритетите на Съюза;
- борбата с изменението на климата, за която са предназначени 30 % от средствата на ЕС — най-големият дял от европейския бюджет досега;
- защитата на биологичното разнообразие и равенството между половете.
