Анализи
Бивш директор на Google предупреждава Европа за революцията в ИИ и зависимостта от Китай
Financial Tribune
С тревожен призив към Европа бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид пристигна на Световния икономически форум в Давос. Континентът трябва много бързо да инвестира десетки милиарди евро, за да изгради собствен модел за изкуствен интелект, базиран на отворен код, подчерта той, цитиран от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. За това са необходими огромни количества енергия, каквито Европа в момента не разполага, както и значителен хардуерен капацитет, който ще трябва да бъде закупен, включително, но не само, от Съединените щати.
Ако Европа не направи този пробив, според Шмид е напълно предвидимо тя да изпадне в зависимост от силните китайски модели за изкуствен интелект, които се предлагат безплатно и също са базирани на отворен код. По думите му Европа в момента няма реална стратегия за технологията, докато САЩ залагат на лидерство в развитието на общ изкуствен интелект, а Китай се стреми да постигне всичко едновременно. Единственият стабилен ресурс, на който Европа все още може да разчита, остава образованието и квалификацията на нейните таланти, заяви Шмид.
Фигура на границата между властта и иновациите
Седемдесетгодишният Шмид е открит привърженик на Демократическата партия. Днес той вече не е мениджърът, който изведе Google на борсата, а стратег, мислещ в категориите на геополитиката. Той олицетворява връзката между иновационната мощ на американския Западен бряг и твърдата политика на сигурността. В епоха, в която алгоритмите влияят върху войни и избори, Шмид е сред най-влиятелните американци без официален политически пост.
Професионалният му възход започва сравнително скромно. Когато през 2001 г. се присъединява към Google, основателите Лари Пейдж и Сергей Брин го представят като „възрастния надзорник“, нает да внесе ред в хаоса. С инженерна подготовка, докторска степен от Бъркли и опит в Sun Microsystems и Novell, Шмид успява да професионализира компанията, без да задуши креативността ѝ. Под негово ръководство Google се превръща от търсачка в най-печелившата рекламна корпорация в историята.
Още тогава се проявява черта, която го определя и днес – безусловна вяра в технологиите като решение на почти всички проблеми, съчетана с пренебрежение към опасенията за защитата на личните данни. Неговото изказване от 2009 г. – че ако човек прави нещо, което не иска да бъде разкрито, може би изобщо не бива да го прави – отеква и до днес.
Архитект на нов военнопромишлен модел
Истинският поврат в биографията му настъпва след оттеглянето му от ръководството на Google. Шмид осъзнава по-рано от мнозина, че следващият голям глобален конфликт няма да се води с танкове, а с модели за изкуствен интелект. Като председател на вече несъществуващата Национална комисия за изкуствен интелект и национална сигурност той се превръща в един от най-гласовитите критици на технологичния възход на Китай. Според него демокрациите могат да оцелеят само ако са технологично по-силни.
Шмид се превръща в архитект на нов тип военнопромишлен комплекс, в който стартъпи поемат ролята, която някога имаха гиганти като Boeing или Lockheed Martin. Не е случайно, че до смъртта си той работи в тясно сътрудничество с Хенри Кисинджър. Общата им книга „Епохата на изкуствения интелект“ не е просто анализ, а опит да се разбере как технологиите променят световния ред.
За Европа Ерик Шмид е неудобен събеседник. Той уважава континента, но търпението му към европейската страст към регулации е ограничено. Когато говори за Общия регламент за защита на данните или за Акта за изкуствения интелект, често личи скептицизмът на практик, който вижда как Европа сама се ограничава, докато Китай и Съединените щати се борят помежду си. Шмид е доказателство, че през XXI век икономиката и сигурността вече не могат да бъдат разглеждани отделно. Той не е харизматичен визионер, а трезвомислещ надзорник – този път не над стартираща компания, а над Запада. И предупреждението му към Европа е ясно.
