Анализи
БРАИТ: Необходимa е по-висока събираемост, а не по-голяма данъчна тежест в Бюджет 2026
Financial Tribune
От Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) публикуваха своето становище относно проекта на държавен бюджет за 2026 г. Компанииите от бранша апелират за по-ефективно управление на публичните средства, по-добра събираемост, по-висока производителност и реално партньорство между държавата и бизнеса.
„Решенията, които бъдат взети с този бюджет, ще имат ефект далеч отвъд 2026 г. Те ще определят дали България ще използва историческия си шанс да се утвърди като конкурентна, иновативна и предвидима европейска икономика.Тази възможност няма да остане отворена завинаги. Решенията, които бъдат взети през следващите месеци, ще определят мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие“, подчертават от БРАИТ.
Публикуваме без редаторска намеса пълния текст на позицията:
Настоящото становище на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представлява позицията на компании, които формират приблизително една пета от българската икономика, подчертават от асоциацията. Те формират гръбнака на цялата българска икономика с висока добавена стойност и определят нейния потенциал за бъдещ растеж. Тези предприятия развиват дейност в областта на софтуерната индустрия, информационните и комуникационните технологии (ICT), биотехнологиите, изкуствения интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяемата енергетика и електронната търговия. Това са секторите, които създават най-висока производителност, реализират значителна част от износа на страната, плащат най-високи възнаграждения и привличат най-голям обем частни инвестиции.
Бюджетът за 2026 г. е исторически — това е първият държавен бюджет на България след присъединяването на страната ни към еврозоната. Поради това той не е просто годишен финансов план, а първият реален тест за способността на държавата да съчетае фискална дисциплина, устойчив растеж и дългосрочна конкурентоспособност.
БРАИТ приветства стъпките за ограничаване на автоматичните разходи, оптимизацията на администрацията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители. Тези мерки обаче не променят основния проблем. При планиран дефицит от 5,7% от БВП, в условията на устойчив икономически растеж, ниска безработица и липса на извънредни сътресения, България изпраща сигнал за отлагане на необходимите реформи, за слаба бюджетна дисциплина и за липса на инвестиционна политика и на инвестиции в технологии с висока добавена стойност, каквито се очакват от икономика в еврозоната.
След присъединяването към еврозоната бюджетната политика вече не е просто въпрос на публични финанси, а водещ индикатор към инвеститорите, пазарите и европейските институции за фискалната зрялост на страната. В този контекст размерът и структурата на бюджетния дефицит влияят пряко върху инвестиционното доверие, цената на капитала, кредитния рейтинг и способността на България да привлича високотехнологични инвестиции, поради което ключовият въпрос е какъв сигнал изпраща държавата относно качеството на публичните финанси, предвидимостта на икономическата си политика и готовността да защитава своята конкурентоспособност.
България разполага с рядка комбинация от стратегически предимства — членство в еврозоната, нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силно развиващ се високотехнологичен сектор. Първият бюджет в еврозоната трябва да заложи на структурни реформи в публичния сектор и на целенасочена подкрепа за индустриите с висока добавена стойност. Тъй като глобалните решения за локация на нови инвестиции в R&D и изкуствен интелект (AI) се вземат в момента, липсата на фискална стабилност и предвидима среда ще пренасочи тези дългосрочни капитали към по-конкурентни държави в региона.
България няма време за губене! В световен мащаб следващите няколко години ще са определящи къде ще бъдат изградени новите центрове за развойна дейност, високотехнологичните производства, инфраструктурата за изкуствен интелект и следващото поколение индустрии с висока добавена стойност. Тези решения се вземат днес. Ако България не предложи достатъчно убедителна комбинация от фискална стабилност, предвидима регулаторна среда и политики за конкурентоспособност, инвеститорите няма да чакат. Те ще реализират следващите си проекти другаде.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
Проектобюджетът за 2026 г. поставя ключов въпрос не само за размера на дефицита, а за качеството на публичните разходи и посоката на икономическата политика. Настоящият дефицит има структурен разходен характер и не може да бъде преодолян единствено чрез увеличаване на приходите.
България разполага с необходимите предпоставки да започне незабавно възстановяване на фискалната устойчивост — членство в еврозоната, нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силен високотехнологичен сектор. Именно затова отлагането на реформите би изпратило неблагоприятен сигнал към инвеститорите, пазарите и европейските институции. При настоящите макроикономически условия не съществуват убедителни аргументи този процес да бъде отлаган.
Конкурентоспособността трябва да бъде водещ критерий при оценката на всяка бюджетна политика. Всяка мярка, която увеличава разходите за бизнеса, следва да бъде съпроводена от политики за по-висока производителност, по-добра събираемост, цифровизация, научноизследователска и развойна дейност, изкуствен интелект, STEM образование и инвестиции в секторите с висока добавена стойност. Проектобюджетът не съдържа достатъчно амбициозна политика за тези области, които ще определят конкурентоспособността на България през следващото десетилетие.
В този контекст БРАИТ предлага конкретен пакет от мерки, насочени към три цели: възстановяване на фискалната устойчивост, повишаване на конкурентоспособността и изграждане на устойчиво партньорство между държавата и бизнеса.
ПРЕПОРЪКИ
Предложенията на БРАИТ се основават на следните фундаментални разбирания:
- Фискалната устойчивост и конкурентоспособността не са алтернативи, а взаимно зависими цели.
- Държава с устойчиви публични финанси привлича повече инвестиции.
- Повече инвестиции означават по-висока производителност.
- По-високата производителност води до по-високи доходи, повече работни места и по-високи бюджетни приходи.
В изпълнение на тази визия БРАИТ предлага следния пакет от стратегически мерки:
1. Непосредствени мерки
- Намаляване на бюджетния дефицит още с рамката на бюджета за 2026 г.;
- Създаване на публична пътна карта за достигане на дефицит от 3% от БВП във възможно най-кратък срок;
- Преглед и оптимизация на всички постоянни публични разходи;
- Въвеждане на многогодишни разходни тавани за по-голяма предвидимост;
- Задължителна оценка на въздействието върху бюджета на всяка законодателна инициатива, която генерира нови постоянни разходи.
2. Краткосрочни мерки
Необходимо е да има по-висока събираемост вместо по-висока данъчна тежест.
Преди предприемането на стъпки за увеличаване на данъчната или осигурителната тежест, следва да бъдат изчерпани всички възможности за подобряване на събираемостта. БРАИТ предлага:
- Въвеждане на задължително електронно фактуриране;
- Интегриране на изкуствен интелект (AI) за риск-базиран анализ в НАП;
- Пълно свързване на фискалните устройства в реално време;
- Модернизация и дигитализация на приходната администрация чрез съвременни технологии.
Това е най-справедливият начин за увеличаване на бюджетните приходи, без да се натоварват коректните данъкоплатци.
Национален пакет за конкурентоспособност
БРАИТ предлага приемане на всеобхватен национален пакет за конкурентоспособност, който да включва:
- Данъчни и финансови стимули за научноизследователска и развойна дейност;
- Предвидима многогодишна политика по отношение на разходите за труд;
- Ускорена цифровизация на административните услуги за бизнеса;
- Целенасочени инвестиции в STEM образование, цифрова инфраструктура и инфраструктура за изкуствен интелект;
- Ускорени административни процедури за стратегически инвестиции в секторите с висока добавена стойност.
Устойчив механизъм за партньорство между държавата и бизнеса
Предлагаме създаване на постоянен консултативен форум между правителството и секторите с висока добавена стойност. Чрез този механизъм политиките за публичните финанси, конкурентоспособността и инвестициите ще се разработват в режим на непрекъснат и конструктивен диалог с бизнеса. БРАИТ заявява пълна готовност да участва в този процес със своята експертиза, аналитични данни и международен опит.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Бюджетът за 2026 г. е възможност България ясно да заяви какъв модел на развитие избира след присъединяването си към еврозоната — модел на отлагане и нарастващи структурни разходи или модел на дисциплина, предвидимост и подкрепа за икономика с висока добавена стойност.
Предложенията на БРАИТ не изискват промяна на данъчния модел. Не изискват увеличаване на данъчната тежест. Не изискват нови публични програми с неясен ефект. За БРАИТ правилният избор е ясен: по-ефективно управление на публичните средства, по-добра събираемост, по-висока производителност и реално партньорство между държавата и бизнеса. Решенията, които бъдат взети с този бюджет, ще имат ефект далеч отвъд 2026 г. Те ще определят дали България ще използва историческия си шанс да се утвърди като конкурентна, иновативна и предвидима европейска икономика. Тази възможност няма да остане отворена завинаги. Решенията, които бъдат взети през следващите месеци, ще определят мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие.
