Даниела Везиева: Трабва да изградим регионална, обща икономическа платформа на Балканите

Какво е икономическото състояние на страните от Балканите. Възможна ли е обща регионална икономическа платформа? Какво се случва с инфлацията, какво показват пазарите? Стабилни ли са баките в Европа? Отговорите на тези и още въпроси даде специално за Financial Tribune бившият министър на икономиката Даниела Везиева.

Темата за мира минава през темата за икономиката. Доколко нашите икономики са достатъчно стабилни за глобалните предизвикателства, в които живеем в момента?  Регионът на Балканите е профилиран в промишлено-аграрна икономика. С различно развитие на пазарна такава, което поражда много трусове по отношение на инвестиции, стокообмен между държава и държава. Ако ние наистина искаме да вървим напред да развиваме дигитална, кръгова - умна икономика, то идеята, която нашият СИНПИ промотира за регионална, обща икономическа платформа е правилната посока. Сами по себе си, ако погледнем числата стокообменът между нашите страни, капитализацията добавената стойност на БВП показват едно относително стабилно положение с много ниски проценти на износ и на внос. Повечето от държавите са с повече внос отколкото износ, което показва ниското ниво на икономиките.

Турция ли е водещата икономика в този регион?

Турция не е водеща. Може и странно да ви прозвучи, но България стои много по-добре. Турция в монета е с много по-високо число на вноса от това на износа, което показва, че икономиката макар и голяма, при голям пазар и при привлечени много инвестиции и капитали, по отношение на БВП не стои добре. Може би в бъдеще, когато тези инвестиции придобият изражение в икономиката, вероятно ще стане един от незаобиколимите фактори. Трябва да се има предвид, че и по отношение на енергетиката, инфраструктурата инвестират много. Същото важи и за Сърбия, която е следващият по големина пазар. В интерес на истината, ако ние не провеждаме регионални политики сами по себе си държавите ни са обречени всеки път да бъдат наричани „малките икономики“ и пазарът да се разпределя от външните сили.

Балканските държави имаме много допирни точки – по отношение на туризма, винопроизводството, това което стартира като инициатива балканите с една обща визия за винопроизводството – това е една уникална ниша. Не напразно ни наричат „ароматите на годината“ имаме уникални сортове, уникална вода. Така че по отношение на туризма също има какво да правим като общи пакети. Бъдещето на балканите е спазвайки националната си политика държавите да се обединят в една обща икономическа платформа. Нас ни определят за „лошите момчета и момичета на Европа“, определят ни като мястото където постоянно се случват някакви битки, териториални претенции, а в същото време всички сме балкански чада и като такива трябва да се подкрепяме. Трябва да се борим заедно, за да не могат външните сили да ни разединяват.

Що се отнася до енергетиката този пазар е много силен в производството си. Има много традиции, самата България има традиции в ядрената енергия. Макар, че сме във фазата на Зеления преход по стандартите на ЕС, тази енергия няма как да замести атомната. Ако ние наистина искаме да правим развиваща се икономика, то тогава трябва да се замислим върху това следва ли да си унищожим тази енергетика. Както виждаме през последните години с всички санкции, липсата на достъп до горива това събаря икономиките на цяла Европа, не само на Балканите. Така че алтернативата е в тази посока.

Говорейки за кръгова икономика, ние имаме едно предимство, че сме на един полусостров и това, че имаме много ниски транспортни разходи. Ако се систематизираме в това, кой – какво ще произвежда, като конкретна промишленост, защото в момента изнасяме стоки, които нямат почти никаква обработка, нямат никаква добавена стойност. Изнасяме повече суровини или ниско обработени стоки, които нямат тази добавена стойност на готовия продукт. Трябва да се работи в посока на износ на готова продукция. Трябва да разпределим. Например Сърбия е развита в автомобилостроенето, ако се използват остатъчните суровини в съседна държава, това би помогнало да правим регионална кръгова икономика.

Ако България и Румъния бъдат приети в Шенген, какво би означавало това за целия регион в икономически план?

Чисто икономически, ако говорим - България така или иначе се ползва от правата на Шенген, заради Валутния борд. Влизането на двете държави, ще даде възможност на страните от региона да ползват някакви общи инвестиции, ако има общи проекти. Друг е въпросът в каква посока ще се развива ЕС, каква ще е новата стратегия. Предвид промените, които се наблюдават в геополитиката, предвид новите съюзи, новите разпределения. Не бива да подценяваме държавите, които се обединиха чисто икономически.

Не мога да не ви попитам за вноса на зърно и стоки от Украйна. ЕС взе решение да се поднови, България също, но няколко държави, сред които Полша и Унгария казаха категорично „не“.

Всяко решение трябва да бъде базирано на много сериозен анализ. Анализът, който тече в последните години за развитието на нашето земеделие, разпределението на квотния принцип показва, че ние не сме конкуренти извън ЕС, защото нашите стоки са с много висока себестойност. Влизането на земеделски стоки от Украйна, които са с по-ниска себестойност убива нашия бизнес – чисто икономически. От друга страна лаборатории, стандарти са изключително различни. Пораждат се въпросите какво ядем, какво внасяме. Четох много внимателно статиите, които излизаха. Що се отнася до производството на мед – това е малък бизнес, в който са заети много хора. Освобождавайки влизането на стоките ние всъщност сме под риск за унищожаване на нашето производство. Ако трябва да изразя лично мнение, аз считам, че забраната трябваше да бъде продължена.

Все пак преди дни беше постигнато споразумение между министерския съвет и зърнопроизводителите вносът да бъде забавен.

В който и да е период, имайте предвид, че ние се намираме в един от развитите етапи на рецесията, т.е. ние сме в стагфлация. Това означава, че търпим последиците от високата инфлация и БВП.

Като казахте инфлация виждаме, че след пика започва едно бавно падане, как се отразяват тези процеси на икономиките? Какви са отраженията в страните на Балканите?

Целият свят е в това положение. Малките икономики, каквито са тези на страните на Балканите, усещат нещата много по-силно от една Германия да речем. Да всички сме в рецесия, но усещанията на хората в големите икономики и на тези в малките са различни. В една Германия, в една Франция е различно от една България, Румъния и както и Балканите. Нашите икономики са малки и тези процеси влияят изключително тежко точно върху малкия и средния бизнес. Защото той отива към ликвидация, а големите се смъкват надолу. Нямаме силни инвестиции, нямаме влизане на свежи пари, които да се налеят в икономката и да свалят инфлацията. Потреблението спада, а щом започне да спада потреблението се вдига инфлацията, започва да се вдига безработицата.

Централните баки обявиха война на инфлацията и започнаха да я атакуват, като вдигат лихвените проценти. Целта е да спадне до 2 на сто. Помага ли наистина такъв подход?

ЕЦБ даде едни много сериозни указания в тази посока, изчислявайки точно коефициентите, които са свързани с европейския финансов пазар. Виждаме, че борсите в последните дни са безкрайно колебливи и вървят на загуба или съвсем малко отгоре, което показва, че този процес ще се развива. Естествената реакция на банките е да увеличат лихвите, за да не загърбят печалбите на собствените си институции, което пък от друга страна се отразява на цялостното развитие на икономиките. Ако нямаш достъп до пари, като бизнес, нямаш достъп до кредити, кредити с прилични лихви, ти съответно намаляваш собственото си производство и зануляваш услугите, които произвеждаш. Това води до много фалити. Ние сме в етап на криза не е неочаквано да се случва това, което направи ЕЦБ.

ФЕД на САЩ на последното си заседание реши да не вдига лихвите, но пък в прогнозата си банкерите не изключват това да се случи още веднъж до края на годината. От два месеца се вижда спад на търсенето на работна ръка. Като цифра безработицата не се увеличава, но пък все по-малко работодатели търсят нови служители.

И САЩ са в тежка ситуация, безработицата ще се увеличава. Това, което виждаме отстрани, това което посочихте и Вие, ясно показва, че те са в рецесия. Това дава отражение върху целия финансов пазар, защото валутата им е водеща като валута, в която се изчисляват всякакъв тип инвестиции, транзакции и пр. Стабилитетът на техните банки видяхме, че е доста разклатен. Имаше фалити. Липсват презастраховки. Това разклаща целия финансов пазар такъв, какъвто го познаваме.

Заговорихте за стабилност на банки, какво е състоянието на тези в Европа? Какво се случва с пазарите?

Към този момента може да кажем, че банковият сектор в Европа е стабилен. Но всичко зависи от следващите четири месеца по какъв начин ще се развият икономическите индекси. И то най-вече индустриалните и промишлените индекси. Ако те се развиват в положителна посока, това означава, че всички процеси, за които си говорим сега с Вас, ще затихнат до голяма степен. Ако обаче не покажат повишение в значителна степен, за да покриват услугите, това означава, че тези процеси ще тръгнат във възходяща посока.

Ще се върнем отново на наша територия. Наближава времето финансовият министър Асен Василев да представи проектобюджета за 2024 година. Какви са вашите очаквания?

Аз наистина се надявам да видя конкретни политики в следващия бюджет. Сега такива няма. Този се прие много късно. Той трябваше да обедини всичко, което до момента се беше случило и реални политики в него не се виждат. Надявам се да видя политики и да видя една индустриална стратегия, която да ни даде глътка въздух.

Вие какви насоки бихте дала?

Трудно се дават такива в момента, в който живеем, към днешна дата. Причината е че, за да стигнем до собствената си макрорамка трябва да видим макрорамките на глобално ниво. Пазарите се променят много бързо. Виждаме прогнозите, които дава Световната банка, а те са много различни от декември, януари и сега септемврийската. Това означава, че с такъв сериозен анализ по-трудно ще направим политики, които са свързани с нашата икономика. А истината е, че в голяма степен нашата икономика е в сектора на услугите и земеделието.

В последните дни отново се заговори за ставките на ДДС точно за сектора на услугите – ресторантьорство и хотелиерство. Трябва ли са се върне 20% налог за сектора или да остане на сегашното си ниво от 9 на сто? Да се премахне 0% ДДС за хляба?  

Не мога да дам отговор „да“ или „не“ по една проста причина - аз никъде не съм прочела един задълбочен анализ как това, че ги намалихме се е отразило на фиска. Аз такъв анализ не съм видяла. Прекият потребител, ако той не е почувствал това намаление, не сме си свършили работа. Може би е имало влияние само върху самия бизнес. Основният въпрос обаче  е това как се е отразило на централния бюджет.  

Мярката беше много важна за бизнеса след Covid-19.

Изключително важна. Услугите пострадаха най-силно. Това си беше съвсем навременна мярка. Сега трябва да видим какъв е резултатът от тази мярка, за да преценим дали в някакъв период трябва да се удължи или да се направи някакъв микс в рамките на тези 20%, защото то е много важно в рамките на тези 20 на сто как разпределяме и лекарства и хотелиерски бизнес, ресторантьорски и т.н. Аз наистина бих искала да видя един истински анализ на това и то от Министерство на финансите и съответните институции към него. Дори статистически да ни даде ясна визия.

Какви са очакванията ви за бюджетния дефицит за следващата година?

Аз предполагам, че ще натискаме да е 3%, за да влезем в критериите за еврозоната. Друг е въпросът като го натискаме да е под 3 на сто, дали ни дава реална възможност да се развиваме чисто икономически и да поемаме ударите, които идват от действащата криза.