Анализи
Делян Добрев: Бюджет 2025 е цифрово изражение на политиките в последните четири години

„Бюджетът, който представихме, е цифрово изражение на политиките, които бяха приети от Народното събрание и правителствата в последните четири години“, заяви пред Нова тв Делян Добрев-председател на Бюджетната комисия в НС и депутат от ГЕРБ-СДС.
„Разликата между сегашната план-сметка и последният бюджет на ГЕРБ е, че има значително завишение в социалните разходи и парите за заплати в държавния сектор. Само в тези две пера ръстът е 5,5% от БВП. Оттам идват дупката и предизвикателствата“, посочи още той.
По думите му в проектобюджетът има и плюсове, и минуси.
„Доброто е, че все пак бюджетният дефицит е свит до 3%. Разходите, като изключим увеличените европейски средства, са в рамките на 40%. И затова не разбирам колегите, които казваха, че ще подкрепят бюджета при тези параметри Вчера изведнъж видяхме едни истерии - защо няма увеличение на това, защо няма увеличение на другото. Ами няма, защото не стигат парите. И този бюджет най-накрая дава отговор на въпроса има ли 18 милиарда лева дупка, или няма. Черно на бяло е записано: минус 7,5 млрд. лв. Отделно има завишени приходи с 10 млрд. лева. Тоест, като ги прибавите, стават 18 млрд. лв.“, допълни Добрев.
Той коментира и новия бойкот на хранителните магазини и поставянето на ценови таван.
„Таван на цените би довел само до увеличението им. Ако кашкавалът, например, струва 30 лв., но го продавате за 10 лв., ще стане така, че той няма да може да се произвежда и просто ще изчезне от магазините. За сметка на това ще го има на черния пазар. Но там няма да струва 30, а 40 лева“, обясни Добрев.
Според него работещото решение е да има по-голяма конкуренция и възможност да се премахнат пречките пред производителите. Тоест - да продават на крайни клиенти своята продукция, с по-къса верига на доставките.
Относно еврозоната той коментира, че ако България получи дата за влизане от 1 януари 2026 г., това ще е на 90% благодарение на ЕНП.