Анализи
Димитър Чобанов: Проектобюджетът разчита на оптимистични допускания
Предлаганият от вицепремиера и финансов министър Асен Василев проектобюджет за 2023 г. изглежда малко оптимистичен.
Макрорамката
Прогнозата на Министерството на финансите е една от най-оптимистичните по отношение на реалния икономически растеж. То предлага 1,8% ръст на БВП, което дори предвид подобряването на някои прогнози за българската икономика, почти никоя авторитетна международна институция не прогнозира толкова висок растеж.
Международната конюнктура се влошава. В еврозоната нещата вървят към рецесия. Тя се случи вече в Германия, която е най-важният търговски партньор. Това ще се отрази постепенно и на другите държави в еврозоната. Германската икономика е най-чувствителна по отношение на промените, свързани с доставките на природен газ. Там пострада промишленото производство. Българските фирми са част от веригите на доставки на големите германски производители. Когато производството в Германия страда, това неминуемо ще се отрази на българската икономика.
Темпът на инфлация върви към понижаване, макар и по-бавно от очакванията. Но за българската икономика промените стават с малко по-голяма скорост, отколкото в еврозоната. Т.е. когато там имаме забавяне, у нас забавянето е още по-голямо.
Приходите
Прогнозата за икономическия растеж ни казва, че нямаме промяна спрямо това, което беше предвидило служебното правителство. Въпреки това новото предвижда по-високи данъчни приходи, което се основава на някои от предложените от него приходни мерки. Част от тях са със спорен характер от гледна точка на това, че могат да доведат до повишаване на административната тежест за бизнеса.
Особено промените, свързани с плащанията в брой и преминаването изцяло към плащания по банков път. В някои населени места банкомати няма. Това означава, че хората, които живеят там и трябва да получават заплатите си по банков път, ще трябва да понесат доста сериозни разходи. Това се отнася и за населението, и за фирмите. Може да предизвика най-малкото съпротива от страна на бизнеса. Видяхме го и в острото становище по въпроса на Българската стопанска камара (БСК).
По отношение на данъчните приходи способността на приходните администрации да събират повече данъци зависи до голяма степен от доверието в самото правителство. То не е спечелило все още такова голямо доверие, макар че се наблюдава известна стабилизация на политическия процес. Преждевременно е прогнозирането на по-високи приходи.
Политиката по отношение на дивидентите от държавните предприятия - може да се застраши сериозно ликвидността на Българския енергиен холдинг (БЕХ), което пък да засегне вече дружествата, които разчитат на осигуряване на ликвидност от него. Това означава, че най-вероятно вместо вътрешнофирмени кредити ще трябва да се прибегне до някакъв тип външно финансиране, което ще бъде по-скъпо за компаниите от енергетиката. Това поставя под съмнение и възможностите за извършване на инвестиции в този сектор.
Третият основен източник са приходите от Плана за възстановяване и устойчивост. Ясно е, че там има много несвършена работа, която пак зависи от политическия процес. Дотолкова, доколкото в момента има редовно правителство, работи парламентът, вероятно нещата ще се случат. Залагането на тези приходи подлежи на доста голяма несигурност.
Разходите
Там наблюдаваме поравно намаляване на капиталовите и текущите разходи, но най-вече на текущата издръжка спрямо проекта, който беше заложен от служебното правителство. По отношение на капиталовите разходи трябва да се посочи, че 2023 г. е последната, в която трябва да се изпълнят тези от предходния програмен период от бюджета на ЕС. Неизпълнението означава, че част от парите може да се наложи да бъдат възстановени в бюджета на ЕС. Това трябва да бъде избегнато.
Наблюденията показват, че частта от текущата издръжка, която е съкратена, се използва за други цели. Залагат се малко по-високи разходи за текуща издръжка, след това част от тях се прехвърлят по други пера и всъщност общите разходи не намаляват, но се отчитат по различен начин. И двете неща показват, че имаме намаляване на буферите в бюджета по отношение на разходната част, което също би могло да представлява известен риск при по-неблагоприятно стечение на обстоятелствата, отколкото е заложено в макрорамката.
Салдото е важно. Заложено е салдо, което отговаря на изискванията от Маастрихт. Изпълнението му ще представлява сериозно предизвикателство. Този проектобюджет би могъл да се изпълни, но той разчита на доста оптимистични допускания.
