Домбровскис: Поддържането на фискалната дисциплина ще разшири ползите от членството в еврозоната

Пътят на България към еврото е белязан от стабилен напредък, постигнат с упорит и постоянен труд.

Еврозоната дава на Европа колективна икономическа тежест, която ѝ позволява да влияе върху световната търговия, инвестициите и финансовите пазари. Приемането от България на еврото като валута увеличава тази тежест и потвърждава статута на еврото като успешна, привлекателна и устойчива валута.

Това се казва в лекцията на европейския комисар Валдис Домбровскис пред студенти в Университета за национално и световно стопанство.

Ето и  пълния текст на лекцията:

"Преди две години ми бе оказана голяма чест с присъждането на почетното академично звание „Доктор хонорис кауза“ от Университета за национално и световно стопанство. Днес за мен е голямо удоволствие да съм отново тук и да изнеса своята втора лекция пред вас – в този толкова вълнуващ момент в българската история. Защото след по-малко от два месеца България ще приеме еврото като своя валута.

Преходът от лева към еврото не е просто промяна на парите или въпрос, който е чисто икономически и финансов. Това е нещо много по-значимо. Това е повратна точка, която ще доведе до дълбоки и трайни стратегически ефекти за бъдещето на България. Заявка, че България е готова за стабилността и за възможностите, които еврото предлага; че е твърдо решена да изиграе своята роля в укрепването на геополитическата сила на Европа.

Бих искал днес да споделя разсъжденията си по три точки. 

Първо, за това как членството в Европейския съюз допринесе за икономическата трансформация на България и я подготви за членство в еврозоната. Второ, за важната роля, която еврото играе за укрепване на геополитическата позиция и сигурността на Европейския съюз в днешния променящ се и изпълнен с предизвикателства свят. И трето, да погледнем напред към стъпките, необходими за максимално увеличаване на ползите, които членството в еврозоната предлага на България.

Започвам с първата тема – за начина, по който членството в Европейския съюз доведе до икономическа трансформация на България. Нека се върнем назад във времето.

Това е история, която познавам добре. Съвременният път на България към сърцето на Европа много прилича на пътя, поет от моята страна – Латвия. Отправната точка е една и съща: загубихме десетилетия в примката на една репресивна държавна политика и провалена икономическа система. След това, през 90-те години, дойде трудният и травматичен преход от планова към пазарна икономика.

Българската икономика се сви с повече от 20% между 1989 г. и 1997 г., безработицата се увеличи с доста над 10% през това десетилетие, а банковата криза от средата на 90-те години доведе до период на хиперинфлация. Пикът й беше през февруари 1997 г., когато месечната инфлация достигна 242%.

Още тогава стана ясно, че единственото решение на тези проблеми може да бъде по-тясната интеграция с Европа.

През 1997 г. България въведе валутния борд и левът се обвързва първо с курса на германската марка, а после с този на еврото. Това означаваше, че България не можеше повече да използва девалвацията и девалоризацията на валутата си като средство или политика за управление на икономиката.

В този смисъл – нищо няма да се промени, когато България се присъедини към еврозоната. 

С присъединяването си към еврозоната вие не се отказвате от суверенитета си в областта на паричната политика, а просто формализирате една договореност, която отдавна вече е в сила. Валутният борд беше повратната точка – той позволи на България да започне процес на бавно излизане от финансовата криза, която беляза 90-те години.

В периода преди присъединяването към ЕС през 2007 г. икономиката на България започна да функционира като цяло добре. После, след присъединяването, започна стабилен процес на наваксване спрямо останалата част от ЕС: разликите в доходите, производителността и стандарта на живот постепенно намаляха. В последно време икономиката на България бележи стабилен ръст. През това десетилетие икономическият растеж достигна средно около 3% благодарение на комбинацията от увеличаващи се износ и потребление на домакинствата в резултат на нарастващите доходи.

Тези резултати са особено впечатляващи предвид многото икономически сътресения, които Европа и България преживяха през този период — от КОВИД-пандемията до енергийната криза, а напоследък и безпрецедентно високото равнище на несигурност в търговията.

Общо казано, откакто се присъедини към ЕС през 2007 г., България продължава процеса на наваксване. БВП в номинално изражение се утрои. В периода 2007—2024 г. доходът на глава от населението се увеличи от 40 на 66% от средния за ЕС. 

Така че за малко повече от три десетилетия икономиката и обществото на България са напълно трансформирани. Разбира се, тази трансформация не се осъществи по някаква случайност. Тя е резултат от упорития труд и решимостта на българския народ, както и от осъзнатото политическо решение България да върви по пътя на по-тясната европейска интеграция.

Фискалната дисциплина не се постига лесно, а България успява да я поддържа от 1997 г. насам. Това даде резултати в макроикономическата стабилност и привличането на чуждестранен капитал и ноу-хау. Значителните инвестиции на европейски средства, възлизащи на повече от 20 милиарда евро от 2007 г. насам, предоставиха решаваща подкрепа за растежа на българската икономика и за модернизацията на нейната инфраструктура. Европейските фондове продължават да финансират икономическия растеж и инфраструктурата – като например изграждането на третия етап на линия 3 на метрото в София – недалеч от мястото на днешната ни среща.

Така че пътят на България към еврото е белязан от стабилен напредък, постигнат с упорит и постоянен труд. Тези усилия бяха необходими, тъй като присъединяването към еврозоната е труден процес, основан на правила.

Тази година Европейската комисия публикува доклад за конвергенцията, който констатира, че България вече отговаря на всички т.нар. „критерии за конвергенция“ и е готова да се присъедини към еврозоната. Те включват стабилни публични финанси, ценова стабилност, стабилен обменен курс с еврото и сближаване на дългосрочните лихвени проценти.

Няколко основни фактора илюстрират тази готовност:

Относно публичните финанси: България има едно от най-ниските равнища на публичен дълг в Европейския съюз — едва 25% от БВП, а бюджетният дефицит за 2025 г. се очаква да остане под 3%. Тези показатели са под Маастрихтските референтни стойности от 60% за дълга и 3% за дефицита. Що се отнася до ценовата стабилност, инфлацията през последното десетилетие е близка до средната за еврозоната, с изключение на периода непосредствено след пандемията от КОВИД-19. По отношение на стабилността на обменния курс, България вече над пет години участва успешно във валутния механизъм II (ERM II). И за дългосрочните лихвени проценти – средният дългосрочен лихвен процент на България през 12-те месеца до април 2025 г. е 3,9%, което е под референтната стойност от 5,1%.

Така че упоритата работа на България даде резултат по всички показатели. Искам да бъда много ясен по този въпрос: България заслужи своето място в еврозоната. Българската икономика вече е достатъчно стабилна и гъвкава, за да поема потенциални сътресения и предизвикателства.

Благодарение на тази здрава основа България скоро ще може да реализира всички ползи от предимствата, които предлага еврото. България ще стане част от пазара на еврозоната, който е над 340 милиона души. Членството в този пазар прави българските продукти по-конкурентоспособни чрез намаляване на пречките пред предприятията и премахване на разходите за обмен на валута. По този начин се откриват нови възможности за търговия и обмен, което помага на българските фирми да навлязат на нови пазари. Словакия например отбеляза рязък ръст на износа си за еврозоната след като прие еврото през 2009 г. По данни до 2019 г. над 70% от износа ѝ е бил насочен към държавите от еврозоната.

Също така ще се премахне несигурността спрямо бъдещата политика, ще се повишат външните кредитни рейтинги и ще се спомогне за стабилизиране и понижаване на лихвените проценти. По-ниските лихви и по-добрият достъп до капитал ще позволят на предприятията да се разрастват, на правителствата – да инвестират в критична инфраструктура, а на семействата – да се възползват от по-ниски разходи по кредитите. 

Държави като Словакия и Естония например отбелязаха значително намаление на разходите по кредитите след присъединяването им към еврото, тъй като инвеститорите имат по-голямо доверие в техните икономики. Ето, виждате – аз мога да говоря дълго на теория за това колко е добро членството в еврозоната. А опитът на другите приели еврото страни показва, че то работи и на практика. България може да очаква същия положителен ефект.

Ползите от еврозоната обаче надхвърлят чисто финансовите измерения. Еврозоната гарантира на България и роля в оформянето на бъдещето на Европа в един бързо променящ се свят. Участието в еврозоната ще осигури на България достъп до финансовите механизми и системите за подкрепа на еврозоната – като Европейския механизъм за стабилност. Това ще гарантира добра подготвеност на страната да устоява на евентуални бъдещи глобални кризи. Освен това членството в еврозоната ще позволи на България да играе по-важна роля в процесите на вземане на решения в ЕС, включително правото на глас на ротационен принцип в Управителния съвет на Европейската централна банка.

Това ме отвежда до втората част на тази лекция: еврото в контекста на стратегическата автономност на ЕС и геополитическата сигурност.

Днес Европа е изправена пред серия безпрецедентни предизвикателства. Бруталната пълномащабна руска инвазия в Украйна, нарастващото геополитическо напрежение и глобалната икономическа несигурност подчертават значението на европейското единство. Това единство дава решителен мащаб и сила. Повечето европейски държави, включително България, са твърде малки, за да могат сами да имат влияние в днешния свят. Те могат да придобият необходимата тежест само чрез пълно интегриране в по-големите политически и икономически структури на Европейския съюз.

Когато като министър-председател на Латвия през 2014 г. водех страната ни към еврозоната, нашата мотивацията беше не само икономическа. Целяхме да осигурим нашето място в една Европа, която е единна и готова да се изправи пред глобалните предизвикателства. Оттогава насам тази логика става все по-актуална. Еврозоната е не само група държави, които споделят обща валута. Пред външния свят, тя е мощен символ на европейска интеграция, икономическа стабилност и геополитическа сила.

Еврозоната дава на Европа колективна икономическа тежест, която ѝ позволява да влияе върху световната търговия, инвестициите и финансовите пазари. Приемането от България на еврото като валута увеличава тази тежест и потвърждава статута на еврото като успешна, привлекателна и устойчива валута.

Днес еврото е втората най-търгувана валута в света след щатския долар и съставлява около 20% от световните резерви. Колкото по-голяма е еврозоната, толкова по-значително е присъствието ѝ на световната сцена и толкова по-голям е потенциалът ѝ да привлича капитали и да влияе върху световните икономически политики и решения. Днес, когато инвеститорите по света търсят убежище в бурни времена, това е по-важно от всякога.

Предизвикателствата обаче еволюират и съответно ние също трябва да се променяме. За да бъде ефективна реакцията ни спрямо силите, които влияят на нашия свят и за да защитим нашите ценности, просперитет и територия, Европа трябва да бъде силна у дома – във вътрешен план. Ето защо повишаването на конкурентоспособността и поемането на отговорност за собствената ни сигурност са двата основни приоритета на Европейската комисия в сегашния й мандат.

Водена от „Компаса за конкурентоспособността“, Европейската комисия работи усилено за една по-конкурентоспособна Европа, която е в състояние да осигури дългосрочен просперитет. Това включва всичко – от опростяване на европейските правила за бизнеса и сключване на нови търговски споразумения с нашите партньори, до премахване на съществуващите пречки на единния пазар. 

В областта на отбраната работим за възстановяване на отбранителните способности на Европа, за да възпираме нашите противници и да реагираме на всяка агресия. Създадохме фискално пространство, което да помогне за мобилизирането на 800 милиарда евро като допълнителни разходи за отбрана през следващите четири години. Това включва новия инструмент SAFE в размер на 150 милиарда евро, с който ще се финансират инвестиции в области като противоракетната отбрана, дронове и киберсигурност. България е сред държавите членки, които ще се възползват от гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, с което ще улесни своя преход към по-високи разходи за отбрана. Очаква се също така да бъдат отпуснати над 3 милиарда евро по програмата SAFE.

Наред с това въвеждаме мерки за стимулиране на държавите членки за съвместно закупуване на отбранително оборудване, за насърчаване на оперативната съвместимост и за осигуряване на необходимия мащаб за европейската отбранителна промишлена база. България, със своята стратегическа позиция по източната граница на ЕС и на Черно море, играе особено важна роля в европейската отбрана. Това прави изключително важно интегрирането на България в стратегическото ядро на ЕС и то в повече от едно направление.

Членството в еврозоната обаче е свързано и с някои отговорности.

Което ме отвежда до третата и последна част от лекцията ми – за това какво трябва да се случи сега, за да може преминаването към еврото да бъде успешно и България да извлече максимални ползи от членството в еврозоната.

Знаем, че българското обществено мнение за приемането на еврото сега е разделено. Трябва да обърнем сериозно внимание на опасенията на гражданите. Именно тези опасения изискват преходът към еврото да бъде прозрачен, така че всички български граждани да бъдат добре информирани за процеса и за практическите промени, които произтичат от него.

Това трябва да включва информация за датата на въвеждане, показването на цените както в лева, така и в евро, тегленето на пари в брой от банкомати и вариантите за обмяна на левове през идните месеци и години. Зная, че практическата подготовка за лесен, плавен и прозрачен преход към еврото е вече в напреднала фаза. Разбирам също така, че някои български граждани се опасяват, че присъединяването към еврозоната може да доведе до по-високи цени.

Позволете ми днес да Ви уверя, че разполагаме със солидни данни назад във времето, включително опита на Хърватия през 2023 г., които потвърждават, че въздействието от смяната на валутата върху цените е много малко.

Разбирам обаче притеснението на хората от увеличаването на цените и това е нещо, на което българските власти трябва да обърнат специално внимание занапред. Действията по подготовката за преминаване към еврото отговарят на тези опасения. Например въвеждането от Комисията за защита на потребителите на системи за наблюдение на цените, които да подтикнат търговците на дребно да се въздържат от неправомерно повишение на цените. Така че България вече полага изключителни усилия, за да се подготви за присъединяването към еврото. 

Сега обаче не бива да спира работата за увеличаване на динамиката и устойчивостта на българската икономика.

С поглед отвъд 1 януари 2026 г. – поддържането на дисциплината и на инерцията за реформи ще увеличи и ще разшири ползите, които членството в еврозоната предоставя. Това важи в особено голяма степен за области като поддържането на стабилна фискална политика, подобряването на бизнес средата, борбата с корупцията и инвестициите в умения. И Европа остава в готовност да подпомогне тези усилия чрез предоставяне на съвети за политиките, техническа помощ и – най-важното: финансиране за постигането на тези цели.

Но истинската сила е в колективната воля на българите. Това, което ще направи присъединяването на България към еврозоната успешно, е вашата ангажираност – към прогреса, към поддържането на стабилна и просперираща икономика, към нашите общи ценности на демокрация и свобода, към европейската интеграция.

В заключение – пътят на България към еврото представлява решаващ етап. Като свидетел на прехода на Латвия към еврото през 2014 г. зная, че присъединяването към еврозоната беше нещо много повече от обикновено приемане на нова валута. Ставаше въпрос за твърдото ни позициониране в рамките на по-голям европейски проект и осигуряване на икономическа стабилност, растеж и устойчивост в дългосрочен план. Това важи и за България. Защото не можем да си позволим да останем безучастни в днешния нестабилен свят.

Ако не успеем да се обединим в рамките на Европейския съюз и да работим заедно за мир и просперитет, съществува риск Европа да се върне към една отминала епоха на по-малко просперитет и по-малко свобода. Както предупреждава големият български писател Георги Господинов: „историята винаги е по-близо, отколкото изглежда в огледалото за обратно виждане“. 

България направи ясен избор за бъдещето, което иска, още с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. На вас, студентите в тази зала, този избор ви осигури правото да пътувате, да работите и да учите в цяла Европа. Нещо, което беше трудно за вашите родители и немислимо за Вашите баби и дядовци.

На първи януари тази година България успешно се присъедини към Шенгенското пространство — най-голямото пространство за свободно движение в света. Сега, във време на нарастващо разделение и глобална фрагментация, България е готова да направи още една важна крачка.

Вие сте новото поколение икономисти, създатели на политики и лидери. И ще бъдете сред първите, които ще се възползвате в най-голяма степен от възможностите на членството в еврозоната. Уверен съм, че ще успеете в това начинание: да осигурим по-доброто си бъдеще, а историята да пазим там, където й е мястото: в огледалото за обратно виждане. И да не забравяме, че „Съединението прави силата“, се казва в лекцията на еврокомисар Валдис Домбровскис.