Анализи
Експерт пред FT: Чрез туристическия продукт „Бранд Балкани“ може да привличаме 250 000 високоплатежоспособни туристи годишно
Financial Tribune
„Туристите от редица големи пазари виждат Балканите като една обща дестинация. Туроператорите от държави като Япония, Южна Корея, Китай, Австралия, САЩ, Канада и страните от Южна Америка общо взето търсят програми, които обхващат по-голям периметър за туристическо посещение, разпределено в кратко време“. Това каза специално за Financial Tribune директорът на Института за анализ и оценка на туризма проф. Румен Драганов по повод идеята за общ балкански туристически продукт, която инициира ресорният министър Евтим Милошев.
По думите на проф. Драганов интересът към подобна услуга е голям.
„Когато България работеше добре с Япония по подобни програми, привличахме около 2700 туристи годишно. Ако приложим това число към всеки един от пазарите, които се опитваме да привлечем и го умножим по 10, можем да говорим за 250 000 туристи по културна програма, което е много добро число. Това безспорно се равнява на един значителен пазар. Но тук освен всичко говорим за високоплатежоспособни туристи, които ползват висококатегорийна база, като 4 и 5-звездни хотели и които като допълнителни разходи ще имат между 1000 и 1700 евро“, обясни експертът.
Той подчерта, че идеята всъщност е за един интегриран туристически продукт, разположен на територията на Балканите, който може да включва няколко столици и те да са част от обиколката на организирани групи.
„Ние имаме едно много богато културно-историческо наследство“, категоричен е Драганов.
Към момента с посланиците на Япония и Китай е коментиран т.нар. „Imperial tour“, който да обхваща провинциите на Римската империя от 3. век - Мизия, Тракия, Македония, Далмация, Дакия и Панония.
„Не само, че тази инициатива е възможна, но и към нея вече има голям интерес от задокеанските пазари“, добави директорът на Института за анализ и оценка на туризма и допълни, че в контекста на тази инициатива става въпрос за целогодишен туризъм. „Тези пазари имат туристи, които обичат да пътуват, те са обиколили целия свят, но не са били тук“.
Припомняме, че Евтим Милошев анонсира тази идея наречена „Бранд Балкани“, като по този повод бяха проведени редица срещи с министрите на туризма от Румъния, Турция, Черна Гора и Албания. Между 7 и 9 ноември по време на световното туристическо изложение World Travel Market (WTM) в Лондон Евтим Милошев ще се срещне и с гръцкия си колега, както и с останалите министри от Балканите.
Проф. Драганов изрази очакване, че до края на ноември ще има постигнат общ ангажимент и потвърждение, че интегрираният туристически продукт е важен за всяка една от страните на Балканите.
„Нито една от 12-те държави, които се намират на Балканите, изцяло или частично, не страда от свръхтуризъм. Ние сме от онази част на континента, които точно обратното – имат нужда от повече туристи, включително и в най-оживените столици Атина, Истанбул“, уточни той, акцентирайки, че интересът от тази инициатива е многостранен, тъй като освен приходите за конкретните държави, това ще донесе и значителни печалби, както за отвъдокеанските туроператори, така и за авиопревозвачите. Обаче, за да се реализира всичко това предстои значителна работа. Част от усилията трябва да се насочат към транспортната свързаност. Министърът на туризма изрази увереност, че до пролетта на 2025 г. в тази насока ще има голям напредък.
Една от идеите е част от карго полетите София-Пекин да се оборудват със седалки за туристи и бизнесмени.
„България Еър също пуска полети до Китай, другите две компания са Гъливеър и Кристъл. Фирмите, които летят от Албания, от Сърбия, от Будапеща, от Букурещ също ще имат участие. Относно Атина и Истанбул нямаме никакво съмнение по отношение на самолетната свързаност", обясни Драганов.
Всичко това дава възможност за една широка мрежа от връки в нашия регион.
„Когато става въпрос за задокеанските пазари те летят до хъбове, които са на територията на Балканите, а именно летището в Истанбул, летището в Атина, летището в Букурещ, летището в Белград и летището в Будапеща. Това са хъбовете и могат да се използват връзките, които има между Атина и Тирана, между Истанбул и София, Истанбул и Тирана, както и от Белград с всички тези дестинации, Будапеща и като цяло целия този район“, коментира експертът.
Друго предизвикателство се явява и по отношение на визовия режим в Унгария, Румъния, България и Гърция.
„Ние имаме различна скорост за издаване на визите и трябва това да се синхронизира. Предварителните разговори, които бяха проведени с посланиците на задокеански страни, показаха, че подобна възможност има. С една по-динамична програма, специално за България, по отношение на по-добра организация за издаване на визи, нещата биха могли да се случат“, категоричен е Драганов.
По думите му представяйки страната ни като Мизия, Тракия и Македония, България може да предложи доста печеливш продукт.
„Мизия е родината на най-старото злато в света. Тракия се асоциира с розовото масло и киселото мляко, визирам Момчиловци. Всеки ден около 160 млн. китайци и около 90 млн. японци си купуват кисело мляко, на което пише Bulgaricum и те знаят, че става въпрос за дълголетие и за здраве. От друга страна имаме части от историческата област Македония, която е представена от Югозападния туристически регион на страната ни, известна като родината на виното. В Мелник и областта ние имаме едно много добро винопроизводство, което вече е познато на някои от тези пазари. Там се забелязва ръст в търсенето на тази продукция. Всичко това може да позиционира България много добре на културно-историческата туристическа карта. Когато навържем към столицата София, съответно Скопие, Прищина, Подгорица, Тирана, вече се начертава един туристически маршрут, при който в едно кратко пътуване, един турист от задокеанските пазари е посетил пет столици на Балканите. Същото може да се направи и с останалите столици – Белград, Будапеща, Букурещ, Атина и Истанбул“, обясни проф. Румен Драганов.
Предстои да се уредят редица детайли, както и да се подготвят много сфери и браншове в съответните държави, сред които се нареждат туроператорите на местно ниво, автобусните превози и всичко останало, което е свързано с пребиваването на туристи на съответната територия – хотели, ресторанти, музеи и др.
Проф. Румен Драганов коментира и факта, че страната ни все по-често заема челни позиции в класациите на британските туроператори като препоръчвана дестинация. По думите му това не е повод за голяма гордост.
„В този тип класации порядъкът е обратен. Това, че си препоръчван като най-евтин, не означава, че си най-предпочитан. Ако вечеря за двама в България струва 87 лева и в Гърция е 167 лева, то в Коста Рика и Ню Йорк, едни от най-предпочитаните дестинации, надхвърлят 500 лева – вечеря за двама с бутилка вино. Хубаво е, че ние сме много напред в тези класации, но тези, които са по-назад печелят повече“, коментира експертът.
Относно зимния сезон – очакваме го с ръст в рамките на 5 %, обясни Драганов. Той отбеляза, че за месеците декември, януари, февруари и март се очаква границата ни да пресекат над 3 млн. и 200 хиляди чужденци и общо около 5 милиона пътувания на българи, както в страната, така и в чужбина.
А що се отнася до цените за новогодишните празници. Едно от най-скъпите предложения у нас е в порядъка на 11 500 лева, но става дума за настаняване на 6 души за четири нощувки и празнична програма.
„Разбира се има и по-високи оферти, но търговците не желаят да бъдат обявявани. Тук не говорим само за цена, а по-скоро за стойност на продукт и инвестиция в изживявания. Цената от 11 500 лева е нищо спрямо най-високата в световен мащаб, която е в порядъка на 50 000 долара за една вечер, в Турция тези цени се движат около 27 000 долара“.
„Тук не стои въпросът дали една оферта е скъпа или евтина, а дали си струва парите“, допълни проф. Румен Драганов.
