ЕС инвестира стотици милиони евро в държавите от Западните Балкани, а кои са ключовите проекти

Европейският съюз /ЕС/ инвестира стотици милиони евро в държавите от Западните Балкани, дори преди пълноправното им членство в блока.

Примерите за проекти, изградени с европейски средства, се безброй. Брюксел и европейските банки отпускат финансиране приоритетно в сферите на пътната инфраструкура, енергетиката, селското стопанство и др.

Незаменима е ролята на Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ). Инструментът е съвместна инициатива на ЕС, финансовите институции, двустранните донори и бенефициентите, насочена към засилване на хармонизацията и сътрудничеството в областта на инвестициите за социално-икономическото развитие на региона, която допринася за европейската перспектива на Западните Балкани.

От създаването си през 2009 г. ИРЗБ е отпуснала безвъзмездни средства в размер на над 1,4 млрд. евро за стратегически инфраструктурни проекти, чиято обща стойност се оценява на над 22 млрд. евро.

Успешното изпълнение на инвестициите показва много осезаеми ползи, като например значително намалено време за пътуване и повишена безопасност на транспорта, много повече енергия от възобновяеми източници, по-качествено образование, както и повишена конкурентоспособност сред местното население.

Част от проектите включват:

Северна Македония

Коридор 8: Стабилизиране на откосите на скоростен път A2, участък Крива Паланка - Страцин в Северна Македония

Стратегическият коридор свързва адриатическото пристанище Дуръс в Албания с черноморското пристанище Варна в България през Северна Македония. Той е ключов елемент от свързаността и търговията на страната в рамките на региона и с ЕС. В рамките на конкретния проект в момента се довършва 23-километров скоростен път от Крива Паланка до Страцин, който е последната оставаща отсечка до границата с България. Новият скоростен път намалява значително времето за пътуване между Скопие и София, засилва многократно мобилността и търговията, и създава недостъпни досега възможности за социално-икономическо развитие в страната и региона. Финансирането е осигурено чрез грант от ИРЗБ в размер на почти 14 млн. евро, над 20 млн. евро заем от Световната банка и 2,5 млн. евро от държавния бюджет.

Фотоволтаичен парк в македонското село Осломей

Енергийният сектор на Северна Македония разчита предимно на изкопаеми горива и водноелектрическа енергия и е зависим от вноса на електроенергия.

В рамките на този инвестиционен проект (2022-2024 г.) в Осломей е инсталиран голям фотоволтаичен парк с мощност 10 MW, завършен в средата на тази година. Финансирането е осигурено с безвъзмездни средства от ИРЗБ от над 1,5 млн. евро.

Мястото на парка не е избрано случайно. Той е изграден върху огромна, но изчерпана въглищна мина. Паркът произвежда близо 15 GWh електроенергия, като дори надхвърля прогнозните цели. Това е равностойно на енергийните нужди на 2800 домакинства, като помага за отстраняването на 12 177 тона CO2 годишно.

Фотоволтаичната централа "Осломей 1" е част от усилията на Европейския съюз и Северна Македония за диверсификация на енергийните източници в региона и подпомагане на декарбонизацията.

Предстои изграждането и на втората част от плана - "Осломей 2". Така целият комплекс ще разполага с обща мощност 30 MW в съседство с топлоелектрическата централа на въглища в Битоля.

Очаква се централите да произвеждат 50 GWh електроенергия, което е равностойно на енергийните нужди на 8 500 домакинства. Проектът предвижда възможности за по-голяма заетост чрез преквалификация на местната работна сила.

Албания - Системи за пречистване на отпадната вода и събиране на дъждовна вода

Инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води в Албания е в лошо състояние - или не съществува, или е с много ограничен обхват и се нуждае от ремонти. Резултатът - опасност и вреда за човешкото здраве и околната среда. За да се справи с належащия проблем, страната започна изпълнението на редица проекти през последните години, с помощта на ЕС.

В Поградец ИРЗБ помага с безвъзмездни средства за капиталови инвестиции в размер на 3,5 млн. евро.

Този проект надгради усилията за опазване на околната среда на Охридското езеро и крайбрежните градове. Човешките и промишлените отпадъци и отпадъчните води като цяло не се третират адекватно в Албания. В Поградец отпадъчните води, генерирани от града, през миналия век са били изхвърляни непречистени в Охридското езеро. Отпадъчните води в района на града са били най-голямото предизвикателство за качеството на водата в езерото, като са нарушавали екосистемата му и са застрашавали местното население чрез замърсяване с вредни бактерии и вируси.

През 2001 г. германското правителство, чрез "Кредитанщалт фюр Видерауфба" /KfW/, и швейцарското правителство, чрез Staatssekretariat fur Wirtschaft (SECO), стартират първата фаза на инвестиции, предоставяйки финансиране за проектиране и изграждане на канализационни колектори и пречиствателна станция за отпадъчни води за Поградец и околните села. Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) е завършена в рамките на първия етап, който включва добавяне на още конектори в югоизточната и източната част на Поградец и отстраняване на фосфора. Мрежата се разширява допълнително в община Бучимас, а водоснабдяването се подобрява многократно в селата Гурас, Ремен и Вердове. След приключването на етап III всички села от водоснабдителната зона на Поградец се възползват от питейна вода.