Анализи
ЕЦБ: Поради страх от ръст на цените обществената подкрепа за еврото в България е ниска, но това ще се промени
Икономиката ни ще спечели от по-ниските разходи за кредитиране и транзакции, както и от засилена външна търговия точно по модела на други държави, приели еврото преди това, се посочва в доклад на банката
Financial Tribune
След влизането на България в еврозоната се очаква страната да се възползва от по-ниски разходи за транзакции и заеми, точно по модела на други държави, приели еврото преди това. Това отчитат експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклада си „България приема еврото“ (Bulgaria adopts the euro), част от Икономическия бюлетин на ЕЦБ, брой 8/2025.
„Предвид дълбоката интеграция на България с еврозоната и ангажимента ѝ за поддържане на стабилна фискална, структурна и финансова политика, приемането на еврото се очаква да донесе редица икономически предимства. Те включват: увеличена външна търговия и инвестиции, обусловени от по-ниски разходи за транзакции; повишена прозрачност и сравнимост на цените; и по-голямо доверие на инвеститорите“, гласи част от документа.
В доклада се подчертава, че икономиката ни ще спечели и от по-ниските разходи за кредитиране благодарение на стабилните инфлационни очаквания и намалените регулаторни разходи за банките, сред които са по-ниските изисквания за задължителни резерви. Освен това приемането на еврото позволява на България да участва в процеса по вземане на решения в еврозоната и да оказва влияние при оформянето на съответните икономически политики.
Що се касае до краткотрайните рискове след приемането на единната европейска валута в страната ни, експертите изтъкват, че най-големите страхове на хората са свързани с разходите за преминаване към евро и потенциалът за неоправдано увеличение на цените при конвертирането им в евро.
Доклада отчита, че въпреки мерките от страна на правителството за контрол свързани с необосновано поскъпване на продукти и услуги, обществената подкрепа за еврото в България остава сравнително ниска именно поради страха от повишаване на цените. Експертите от ЕЦБ уточняват, че тази ситуация е била валидна и за преминаванията към евро и в други държави, като подкрепата за валутата обикновено се е покачвала след това.
„Като се има предвид високото ниво на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишният ѝ фиксиран валутен курс лев/евро, загубата на гъвкавост на валутния курс като инструмент за стабилизиране е практически незначителна“, посочват анализаторите от ЕЦБ.
В анализа се посочва, че страната ни има население от около 6,5 милиона души, а нейният БВП представлява около 0,7% от БВП на еврозоната. Икономическата ѝ структура е като цяло подобна на тази на еврозоната, като промишлеността (включително строителството) и услугите допринасят съответно с около 29% и 68% за брутната добавена стойност, в сравнение с около 26% и 72% в еврозоната, като паричния съюз и преди приемаето на еврото в страната е бил основният търговски и финансов партньор на България.
Около 70% от държавния дълг, заедно със значителен дял от дълга на нефинансовите предприятия, вече е деноминиран в евро, което отразява валутния състав както на спестяванията на домакинствата, така и на ликвидните активи на фирмите, които се държат до голяма степен под формата на депозити, подчертават от ЕЦБ, като припомнят, че в продължение на над 25 години паричната политика на България е била съгласувана с тази на ЕЦБ чрез валутния ѝ съвет, който е поддържал фиксиран валутен курс лев/евро.
„Дълбоката интеграция на България с еврозоната се отразява в силното съгласуване на нейния бизнес цикъл с този на еврозоната през 15-те години преди приемането на еврото. Освен това банките, собственост на финансови институции, регистрирани в други страни от еврозоната, играят доминираща роля в българската банкова система“, се подчертава още в анализа.
