ЕЦБ прогнозира инфлация в еврозоната от 6,3% и ръст на БВП с 0,5 на сто през 2023 година

Експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозират инфлацията в еврозоната да достигне средно 8,4 на сто през 2022 г., след което да се забави до 6,3 на сто през 2023 г., като в течение на текущата година се очаква осезаемо забавяне на показателя. Това пише в икономическия бюлетин на ЕЦБ, разпространен днес от Българската народна банка (БНБ).

ЕЦБ прогнози инфлацията да достигне средно 3,4 на сто през 2024 г. и 2,3 на сто през 2025 г.

Без включване на цените на енергията и храните, се прогнозира инфлацията да е средно 3,9 на сто през 2022 г. и да се повиши до 4,2 на сто през 2023 г., след което да спадне до 2,8 на сто през 2024 г. и до 2,4 на сто през 2025 г.

Възможно е икономиката на еврозоната да се свие през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. вследствие на енергийната криза, високата несигурност, отслабващата икономическа активност и по-строгите  условия за финансиране.

Според макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите от Евросистемата от декември 2022 г. рецесията се очаква да е сравнително краткотрайна и плитка. Въпреки това се очаква растежът да бъде слаб през 2023 г., като прогнозата бе значително преразгледана надолу спрямо очакванията за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември 2022 година. Отвъд краткосрочния хоризонт се предвижда растежът да се възстанови. Като цяло според прогнозите от декември 2022 г. вече се очаква икономиката да нараства с 3,4 на сто през 2022 г., с 0,5 на сто през 2023 г., с 1,9 на сто през 2024 г. и с 1,8 на сто през 2025 г. 

Според прогнозите от декември 2022 г. растежът на реалния БВП в световен мащаб (без еврозоната) се очаква да се забави до 2,6 на сто през 2023 г. – под средния дългосрочен темп, след което да се възстановява постепенно до 3,1 на сто и 3,3 на сто през 2024 г. и 2025 г. съответно. Тази перспектива е по-слаба в сравнение с очертаната в прогнозата от септември 2022 г. Перспективите за световната търговия и външното търсене на стоки от еврозоната също се влошиха спрямо прогнозираните през септември 2022 г. Натискът върху цените в световен мащаб остава широкообхватен и повишен в условията на все още относително стабилно търсене, затегнати условия на пазара на труда и високи цени на храните, но се очаква той да намалее със стабилизирането на пазарите за суровини и отслабването на растежа. В среда на висока несигурност равновесието на рисковете за прогнозните показатели в основния сценарий клони надолу по отношение на световния растеж и нагоре по отношение на глобалния натиск върху цените.

Икономическият растеж в еврозоната се забави до 0,3 на сто през третото тримесечие на 2022 година. Високата инфлация и по-затегнатите условия за финансиране намаляват разходите и производството, като понижават реалните доходи на домакинствата и повишават разходите на предприятията. Световната икономика също забавя темпа си при продължаващата геополитическа несигурност, особено вследствие на войната на Русия срещу Украйна, както и при повсеместното затягане на условията за финансиране. Последното влошаване на условията за търговия, отразяващо по-бързото повишение на вносните спрямо износните цени, продължава да оказва неблагоприятно влияние върху покупателната способност в еврозоната.  Положителното е, че заетостта се увеличи с 0,3 на сто през третото тримесечие, а безработицата през октомври достигна до ново историческо ниско ниво от 6,5 на сто. Очаква се растящите заплати да възстановят част от загубената покупателна способност, стимулирайки потреблението. Въпреки това, докато икономиката отслабва, създаването на работни места вероятно също ще се забави и безработицата може да се повиши през идните тримесечия. 

Високите нива на запасите от природен газ и продължаващите усилия за намаляване на търсенето и за замяна на руския газ с алтернативни източници предполагат, че се очаква еврозоната да избегне необходимостта от налагане на производствени съкращения във връзка с енергийни ограничения в прогнозния период, въпреки че рискът от нарушени енергийни доставки остава висок, особено за зимата на 2023 г. - 2024 г. В средносрочен план с възстановяването на баланса на енергийния пазар се очаква несигурността да намалее и реалните доходи да се подобрят. В резултат на това се очаква икономическият растеж да тръгне нагоре, подкрепен от засилващото се външно търсене и отстраняването на оставащите затруднения с доставките и въпреки по-неблагоприятните условия за финансиране.

 ЕЦБ предвижда бюджетното салдо в еврозоната да се влоши през 2023 г., след което да се подобрява по-нататък, докато държавният дълг се предвижда да намалява през целия прогнозен период. След очаквано подобрение през 2022 г. (от минус 5,1 на сто от БВП през 2021 г. до минус 3,5 на сто през 2022 г.) се прогнозира спад на бюджетното салдо до минус 3,7 на сто през 2023 г. Допълнително подобряване се очаква през 2024 г. и в по-малка степен през 2025 г., когато бюджетното салдо се предвижда да достигне минус 2,6 на сто от БВП. Въпреки това, то все още е доста под нивото отпреди пандемията (минус 0,6 на сто). След рязкото увеличение през 2020 г. общият държавен дълг на еврозоната се очаква да намалява през прогнозния период и да достигне 88 на сто от БВП през 2025 г., което е все още над нивото преди пандемията. Това очаквано намаление се дължи главно на благоприятните диференциали между лихвите по дълга и икономическия растеж благодарение на растежа на номиналния БВП, който компенсира изцяло постоянните, макар и намаляващи, първични дефицити, пише в  документа. 

През декември управителният съвет на ЕЦБ реши да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и предвид съществено ревизираната нагоре перспектива за инфлацията се очаква да ги повишава още. Съгласно това решение лихвеният процент по основните операции за рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение бяха увеличени до съответно 2,50 на сто, 2,75 на сто и 2,00 на сто, в сила от 21 декември 2022 г. Управителният съвет прецени, че лихвените проценти ще трябва да се повишават значително с равномерен темп, за да достигнат достатъчно рестриктивни нива за осигуряване на навременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2 на сто. Запазването на лихвените проценти на ограничителни равнища ще намали инфлацията с течение на времето, отслабвайки търсенето, и също така ще предпазва от риска от трайно възходяща промяна в инфлационните очаквания.

Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да продължи да реинвестира в пълен обем на постъпленията по главници на ценните книжа с настъпил падеж, придобити по програмата Ей Пи Пи (APP), до края на февруари 2023 г. Впоследствие портфейлът по програмата ще намалява с премерен и предвидим темп, като Евросистемата няма да реинвестира всички погашения по главници на ценни книжа с настъпил падеж. Спадът ще възлиза средно на 15 млрд. евро месечно до края на второто тримесечие на 2023 г. и последващият темп ще бъде определен с течение на времето. По отношение на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по нея, най-малко до края на 2024 година.