Анализи
„Евронюз“: Икономически рискове зад политическата криза във Франция
Financial Tribune
Политическата криза във Франция предизвиква тревога сред икономистите, които предупреждават, че продължителната институционална парализа може да подкопае растежа и да затрудни усилията за стабилизиране.
Внезапната оставка на премиера Себастиен Лекорню, по-малко от месец след поемането на поста, остави страната без правителство в момент на нарастващ натиск върху публичните финанси.
При липса на ясен план за преодоляване на блокадата и на фона на засилващите се призиви към президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори, анализаторите предупреждават, че несигурността поставя под риск спазването на фискалните правила на ЕС, докато Брюксел засилва контрола си върху държавните бюджети.
Пазарите реагират: френските облигации сигнализират за нарастващ риск
Френският пазар на държавни облигации реагира мигновено на оставката на Лекорню. Доходността по 10-годишните френски облигации (OAT) се разшири до 86 базисни пункта над германските, ниво, наблюдавано последно при колапса на правителството на Мишел Барние в края на 2024 г.
Това поставя настоящите стойности в диапазона на юли 2012 г., в разгара на дълговата криза в еврозоната. Според Goldman Sachs, Франция е страната с най-голямо увеличение на риска за инвеститорите сред основните пазари след изборите миналата година.
Икономическите последици
В свой анализ Goldman Sachs прогнозира, че политическата несигурност ще доведе до по-слаб растеж и по-високи дефицити. Главният икономист Симон Фрьойсене изчислява, че бюджетният дефицит за 2026 г. може да се увеличи с 0,1 процентен пункт, а икономическият растеж да се забави с около 0,2 пункта.
Банката отбелязва, че пазарите вече са калкулирали част от политическия риск, но ако кризата се проточи, спредът между френските и германските облигации може да се разшири отново над прогнозните 70 базисни пункта към края на 2025 г.
„Оставката на френския премиер сигнализира за повишени рискове“, заяви икономистът на ING Шарлот дьо Монпелие. Тя предупреждава, че Франция може да влезе в 2026 г. без приет бюджет, което ще принуди правителството да работи с автоматично удължаване на бюджета за 2025 г., ограничавайки новите разходи и реформи.
Франция вече е обект на процедура за прекомерен дефицит от страна на Европейската комисия. Ако няма напредък по фискалната консолидация, дефицитът може да остане около 5% от БВП през 2026 г., а държавният дълг да надхвърли 116% от БВП. Според ING икономическият растеж на Франция догодина ще бъде едва 0,8%, под средното за еврозоната.
Политическа безизходица: избори или застой
Анализаторите очертават два основни сценария, нито един от които не предлага лесно решение.
BBVA счита, президентът Макрон може или да назначи нов премиер с цел формиране на стабилно правителство, или да разпусне парламента и свика предсрочни избори. И двата варианта крият рискове: новият министър-председател вероятно няма да има парламентарно мнозинство, а изборите могат да задълбочат политическата фрагментация и да забавят фискалните решения.
„Виждаме риск от ново разширяване на спредовете, докато несигурността около евентуални избори се запазва. Пазарът вече оценява и „опашкови рискове“, като преждевременен край на президентството на Макрон,“ коментира анализаторът на ING Бенджамин Шрьодер.
Ако подобни спекулации се засилят, разликата между доходността на френските и германските облигации може да надхвърли 90 базисни пункта, предупреждава ING.
Може ли ЕЦБ да се намеси?
Фокусът на пазарите постепенно се измества към Европейската централна банка (ЕЦБ) и възможността тя да се намеси, за да ограничи напрежението на френския дългов пазар и да предотврати разпространение на кризата в еврозоната.
В центъра на дискусията стои Инструментът за защита на предаването (TPI), въведен от ЕЦБ през 2022 г., който позволява на банката да изкупува облигации на държави, подложени на „неоправдан пазарен натиск“.
Макар Франция вероятно да не отговаря напълно на строгите фискални и реформаторски критерии за активиране на TPI, ЕЦБ разполага с известна дискретност при прилагането му.
„Формално TPI има строги условия, но ЕЦБ може да реши гъвкаво как да го използва“, отбеляза Шрьодер от ING. Ако волатилността на френските облигации застраши финансовата стабилност в еврозоната, централната банка може да бъде принудена да се намеси, дори ако Франция не покрива напълно изискванията.
„Франция е твърде голяма и значима, за да не се направи нищо“, допълни Шрьодер.
Ще пострада ли еврото?
Еврото вече показва признаци на слабост в отговор на политическата криза във Франция, макар ефектът засега да остава ограничен.
„Политическата сага във Франция навлезе в нов етап“, каза анализаторът на Ebury Михал Йожвяк. Той посочи, че еврото е паднало с почти 1% спрямо долара, въпреки частичното отслабване на американските пазари.
От BBVA предупреждават, че най-големият риск за еврото е възможността за предсрочни избори, които могат да подкопаят инвеститорското доверие в краткосрочен и средносрочен план.
Анализаторът на ING Франческо Пезоле отбеляза, че политическата несигурност във Франция ще задържи еврото под натиск, макар и очакваните две понижения на лихвите от Федералния резерв до края на годината и сезонните фактори да подкрепят курса към 1.20 в по-дългосрочен план.
Няма лесен изход от политическата криза
Политическата безизходица във Франция засилва икономическата несигурност, като поставя под въпрос бъдещите реформи и устойчивостта на публичните финанси.
Макар ситуацията засега да е под контрол, анализаторите предупреждават, че ако блокажът се задълбочи, пазарната стабилност и съответствието с фискалните правила на ЕС може да се окажат сериозно застрашени.
ЕЦБ засега остава в изчаквателна позиция, но с оглед на системното значение на Франция за еврозоната, вероятността от намеса расте, ако кризата се проточи.
Анализ на „Евронюз“
