Анализи
„Евронюз“: Китай разчита на провинция с размерите на Белгия, за да прекрои световната търговия
Financial Tribune
Китайската комунистическа партия официално превърна островната провинция Хайнан в свободно търговско пристанище – един от най-амбициозните икономически експерименти на правителството до момента. От декември 2025 г. влязоха в сила нови закони, които направиха Хайнан отделна митническа зона и затвърдиха благоприятна регулаторна среда в най-южната провинция на Китай.
Този ход рязко контрастира с преобладаващата в света тенденция към протекционизъм, при която много държави затягат търговските правила и контрола върху инвестициите.
По площ Хайнан вече на практика е най-голямото свободно търговско пристанище в света. С територия от над 35 000 квадратни километра то е около 50 пъти по-голямо от Сингапур и дори малко по-голямо от Белгия.
Китай се опитва да предложи отговор на „нарастващата несигурност в глобалната икономика“ и да повтори успеха на Сингапур, но със свободно търговско пристанище с мащабите на европейска държава. Според държавната агенция „Синхуа“ въвеждането на т.нар. „специални митнически операции“ не е просто корекция на политики, а фундаментално преструктуриране на начина, по който островната провинция взаимодейства с международните пазари.
Тази уникална рамка, въведена от Китайската комунистическа партия, може да превърне Хайнан в най-благоприятната за бизнеса юрисдикция в света. Това не е първият случай, в който икономиката на страната – определяна като социалистическа пазарна икономика – заимства инструменти от капиталистическия модел, за да засили глобалното си влияние.
Специалните икономически зони се прилагат успешно в Китай още от края на 70-те години като част от политиката на „отворени врати“. Те позволяват на Пекин да експериментира с капиталистически механизми в ограничени територии, като същевременно запазва по-широк държавен контрол.
През 2020 г. ККП представи мащабен план за превръщането на Хайнан от обикновена специална икономическа зона в стратегически център, замислен като конкурент на Хонконг, Сингапур и Дубай. Целта беше до края на 2025 г. да бъде създадена напълно отделна система за търговия и инвестиции. В по-дългосрочен план партията прогнозира, че Хайнан ще достигне „институционална зрялост“ до 2035 г. и ще придобие „силно глобално влияние“ към средата на века.
Провинцията включва остров Хайнан и редица по-малки острови в Южнокитайско море и вече функционира по т.нар. двулинейна митническа система, която съчетава по-голяма отвореност с вътрешна сигурност.
Първата линия очертава границата между Хайнан и световната икономика, където повечето търговски бариери са премахнати. Съгласно новото законодателство по-голямата част от стоките могат да влизат свободно в провинцията, като списъкът на безмитния внос е значително разширен и включва суровини, оборудване и потребителски продукти.
Втората линия действа като филтър между Хайнан и континентален Китай. Там важат стандартните митнически правила, а стоките подлежат на тарифи и контрол с цел защита на вътрешния пазар. Системата обаче създава силен стимул за производителите: ако внесени в Хайнан стоки постигнат поне 30% добавена стойност в рамките на провинцията, те могат да влязат на континента безмитно. Целта е да се насърчи реално производство на място, а не използването на Хайнан единствено като транзитен хъб.
Например австралийско говеждо месо може да бъде внесено в Хайнан без мито. Ако след това бъде нарязано и пакетирано на острова за китайския пазар, то може да се продава в супермаркетите в континентален Китай със същите облекчения.
Стратегическият вход на Китай
Амбициите на ККП за Хайнан далеч надхвърлят митническия режим. В провинцията се прилага плосък корпоративен данък от 15%, по-нисък от този в Хонконг (16,5%), Сингапур (17%) и континентален Китай (25%).
Хайнан функционира и по отделна регулаторна рамка в редица сфери, която се различава значително от правилата на континента. Така например фармацевтични продукти или медицински изделия, одобрени от регулаторни агенции където и да е по света, могат да се използват в провинцията, дори ако са забранени в останалата част на Китай.
Компаниите, регистрирани в Хайнан, могат да кандидатстват и за по-широк достъп до интернет, позволяващ заобикаляне на т.нар. „Голяма китайска защитна стена“ – системата от закони и технологии за контрол на онлайн активността. Чуждестранни компании могат да откриват специални банкови сметки в провинцията с капиталови потоци, освободени от валутния контрол на континента, а на чуждестранни университети е позволено да откриват кампуси без местен партньор.
Безвизовият режим за Хайнан също беше разширен – от 59 на 86 държави, сред които вече са САЩ, Германия и Австралия, както и редица страни от Близкия изток и Южна Америка. Посетителите могат да пребивават до 30 дни без виза с цел бизнес, лечение или туризъм, тъй като властите активно развиват провинцията и като голяма туристическа дестинация.
На фона на нарастващото напрежение в световната икономика Хайнан се очертава като своеобразен „предпазен клапан“ за Китай – нискоданъчна, безмитна и с широк достъп платформа към пазарите на Азиатско-тихоокеанския регион.
