Анализи
Европа се отказва от целта за нулеви емисии
Financial Tribune
Най-абсурдната политическа идея в историята губи сила, тъй като избирателите усещат разходите. Помните ли „нетната нула“? Европейските политици биха искали да я забравите, тъй като през есента континентът масово се втурна към изхода от климатичната политика, се казва в коментар на „Уолстрийт джърнъл“.
„Нетни нулеви емисии“ се отнасяше до амбицията да се постигнат нулеви емисии на въглероден диоксид на нетна база до средата на века с цел предотвратяване на климатичните промени. Европа обичаше тази идея, въпреки че тя беше може би най-абсурдната политическа идея, която някой някога е имал. Независимо от разходите, индустриалното опустошение, научните несигурности и пълната безсмисленост на подобна инициатива, когато Китай и Индия отказват да се включат, Европа се впусна с пълна сила във войната срещу въглерода.
Но сега избирателите изискват примирие, ако не и пълна капитулация. Все повече проучвания на общественото мнение и нарастващи политически доказателства предвещават краха на този проект – и то по-скоро, отколкото по-късно.
Около 39% от британците или смятат, че опасенията за климатичните промени са преувеличени, или не знаят, според шокиращо проучване на общественото мнение, публикувано от вестник „Таймс“ в Лондон. Това може да не изглежда много – което означава, че 61% от анкетираните смятат, че климатичните промени са заплаха – но е забележителна цифра, имайки предвид предишните проучвания. Делът на тези, които казват, че определено смятат, че заплахата за климата е преувеличена (25%), се е увеличил от 16% през 2021 г., въпреки (или може би заради) хроничния алармизъм в медиите и почти пълното единодушие сред основната политическа класа.
Но дори и онези избиратели, които смятат, че климатичните промени са реален проблем, не смятат, че той е важен. Климатът е паднал далеч надолу в списъка с приоритетите на избирателите във Великобритания и почти навсякъде другаде в Европа. В Германия, която отдавна е бастион на нулевите емисии, проучвания преди изборите през февруари показаха, че само 25% от избирателите са класирали климата сред трите най-важни за тях въпроса. Последващо проучване показа, че 41% от анкетираните смятат, че Германия трябва да направи повече по отношение на климатичните промени, което е спад от 55% само преди две години.
Политическите последствия не могат да бъдат далеч. Във Великобритания премиерът Киър Стармър иска да говори за всичко друго, освен за климата, тъй като неговата администрация постепенно намалява различни ангажименти за нулеви емисии и отстранява министъра на климата Ед Милибанд. Германският канцлер Фридрих Мерц е на война срещу изискванията на Европейския съюз за електрически автомобили, които застрашават германската автомобилна индустрия. Френският президент Еманюел Макрон изглежда се опитва да блокира амбициозните нови климатични цели за ЕС.
Нещата най-накрая достигнаха критична точка, защото защитниците на климата вече са изчерпали всички лесни политически мерки – относително лесни или евтини изисквания, такси и данъци върху тази или онази индустрия. Ключовата дума е „относително“, тъй като избирателите вече се плашат от много от разходите. А сега домакинствата са на огневата линия за допълнителни климатични мерки.
Поучително в анкетата на „Таймс“ е дългият списък с неща, които британските избиратели не са готови да направят или да платят в преследването на нулеви емисии. Делът на тези, които са готови да платят повече за международни самолетни пътувания, за да се борят с климатичните промени, е спаднал до 48% от 57% през 2021 г. (а реалният брой ще бъде значително по-нисък, ако някой политик някога се опита да въведе данък върху въглеродните емисии от самолетните пътувания). Делът на тези, които са готови да плащат повече за автомобилно гориво, е спаднал от 36% на 26%, а делът на тези, които са готови да плащат по-високи данъци за каузата на климата, е спаднал драстично.
Разходите за борбата с климатичните промени стават все по-тежки не само количествено, но и качествено. Хората вече изглежда вярват, че политиките за нулеви емисии ще се отразят негативно на работните им места и на икономиката като цяло. „Таймс“ установява, че само 23% от анкетираните вярват, че политиките за климата ще създадат работни места, а повече хора вярват, че политиките за климата ще имат негативен ефект върху икономиката (30%), отколкото положителен (25%).
Едно е да се иска от домакинствата да плащат няколко лири или евро повече за енергията си или дори да карат електромобили, които обикновено биха отхвърлили. Съвсем друго е, ако избирателите започнат да се притесняват, че прехраната им е застрашена. Германците толерираха идиотски климатични политики в продължение на години, чак до момента, в който нулевите емисии започнаха да унищожават ценната автомобилна индустрия на страната. Сега германците бързо губят интерес към климата.
Ако религията на климата се характеризира с пуританска строгост, политическата тенденция в цяла Европа се превръща във форма на либертинизъм от епохата на Реставрацията. Моят любим пример: Марин льо Пен, лидер на френската бунтовническа дясна партия „Национален фронт“, превърна по-широкото разпространение на климатиците в централна тема на предизборната си кампания. Явно, гъската на „нетната нула“ ще бъде добре охладена, а не изпечена.
Не очаквайте това да бъде тиха смърт. Климатично-индустриалният комплекс остава голям, идеологически ангажиран и финансово зависим от проекта за нулеви емисии и всички негови субсидии. Чувства се, че политиците все още проучват доколко избирателите им са се отрекли от искрените си вярвания за климата, които са поддържали в продължение на десетилетия. Все пак се усеща ясна промяна в настроенията по този въпрос – и тя не е към затопляне.
