Анализи
Европейската икономика е под външен стрес, но не се очаква повишение на лихвите
Financial Tribune
Европейската икономика отново е изправена пред сериозен външен шок, но този път политиците вероятно няма да бързат да повишават разходите по заемите в отговор на конфликта в Близкия изток, пише „Уолстрийт джърнъл“.
Анализатори и икономисти смятат, че по-скоро може да се стигне до по-разхлабена парична политика, тъй като централните банки се адаптират към по-слабо потребителско търсене. В понеделник цените на петрола рязко се повишиха, а облигациите поевтиняха след повече от седмица на ескалиращи атаки срещу енергийна и транспортна инфраструктура в Близкия изток. На пазарите се появиха сигнали, че част от инвеститорите очакват водещите европейски централни банки – Европейската централна банка и Английската централна банка – да повишат лихвите, за да предотвратят повторение на инфлационния скок от 2022 г.
Икономистите обаче подчертават, че изходната позиция на европейската икономика днес е значително различна от тази през 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. Конфликт, който вероятно ще бъде по-краткотраен, може да отслаби търсенето в по-голяма степен, отколкото да ограничи доставките на енергия.
„Не смятам, че има нужда от повишаване на лихвените проценти“, заяви Ваня Ставракева, асистент по икономика в Лондонското бизнес училище. „По-слабото търсене ще бъде основният ефект.“
За правителствата и централните банки възможните икономически сценарии остават широки. След среща на финансовите министри в понеделник водещият икономически представител на Европейския съюз заяви пред журналисти, че бързо решение на конфликта вероятно ще има ограничено въздействие, докато по-продължителни бойни действия и по-големи разрушения на енергийна инфраструктура могат да доведат до стагфлационен шок.
„На този етап не можем да предвидим в кой сценарий ще се окажем“, каза европейският комисар по икономиката и производителността Валдис Домбровскис. „Затова е твърде рано да се спекулира с конкретни политически последствия.“
Поскъпването на енергията неизбежно напомня за кризата от 2022 г., но днешната ситуация е различна. Тогава Европейската централна банка повиши основната си лихва с 4,5 процентни пункта в отговор на рязкото поскъпване на енергията и храните след руското нахлуване в Украйна. Английската централна банка увеличи основната си лихва с 5,15 процентни пункта.
По онова време веригите на доставки и пазарите на труда бяха сериозно нарушени от пандемията от Ковид-19, а инфлационният натиск вече беше силен. През февруари 2022 г. годишната инфлация в еврозоната достигна 5,9%, което тогава беше рекордно равнище. По-късно тя се покачи до 10,6% през октомври същата година.
Когато Съединените щати и Израел започнаха атаките срещу Иран, инфлацията в еврозоната беше 1,9%, малко под целта на Европейската централна банка.
Лихвените равнища също са различни. През февруари 2022 г. основната лихва на Европейската централна банка беше минус 0,5%. Днес тя е 2%, близо до неутралното ниво, при което не стимулира, но и не ограничава икономиката.
Основната лихва на Английската централна банка е 3,75% и според политиците вече ограничава икономическата активност на фона на забавящ се растеж и увеличаваща се безработица.
„Икономическите условия днес се различават съществено от тези през 2021–2022 г.“, написа икономистът Андрю Уишарт от банка „Беренберг“ в анализ до клиенти. „Затова се съмняваме, че Английската централна банка ще прибегне до ново повишаване на лихвите.“
Европейската централна банка и Английската централна банка ще обявят решенията си по паричната политика на 19 март. Очакванията са те да оставят лихвите без промяна и евентуално да очертаят различни сценарии за развитието на ситуацията.
Дори и при бързо приключване на конфликта цените на енергията вероятно ще останат по-високи, а доверието на потребителите – значително по-ниско. Още преди началото на атаките срещу Иран европейците спестяваха значителна част от доходите си, а несигурността в света само се увеличава.
Това поставя под въпрос очакванията на европейските политици, че възстановяването на икономическия растеж ще бъде подкрепено от увеличени потребителски разходи.
„Потребителските настроения вече бяха нестабилни“, каза Ставракева. „Затова съм по-притеснена за потребителските разходи.“
В този контекст икономистът от „Беренберг“ Андрю Уишарт продължава да очаква Английската централна банка да намали лихвените проценти през тази година и да свали основната лихва до 3%.
„Когато разполага с достатъчно данни, че търсенето е достатъчно слабо, за да продължи процесът на намаляване на инфлацията, тя може да продължи да понижава основната лихва“, пише той.
