Анализи
Фокусите, с които Гърция влезе в еврозоната
Financial Tribune
През 2012 година еврозоната беше разтърсена от сериозна финансова криза. Мнозина експерти посочваха, че Гърция е основният виновник за това. В коментарите си те обясняват, че основната роля са изиграли статистиците и най-вече шефа на Националната статистика на страната, които са подготвяли данните ѝ за влизане в еврозоната. Те са направили така, че инфлацията и дефицитът на страната да изчезнат.
„Наричахме го магьосника, защото можеше да накара всичко да изчезне. Той накара инфлацията да изчезне. И след това накара дефицитът да изчезне“, спомня си гръцкият икономист Миранда Хафа в репортаж на BBC от 2012 година за действията на шефа на статистиката.
По думите ѝ той е бил „магьосникът“, който е накарал инфлацията и дефицитът да „изчезнат“.
За присъединяване в еврозоната е необходимо да са спазени Маастрихтските критерии. Един от тях касае, че бюджетния дефицит на страната кандидат не бива да надвишава 3% от БВП.
Каква е „магията“?
По време на подготовката за еврозоната държавната железница е на сериозни загуби. Властите предприемат действия, които по-късно излизат наяве, а именно желзницата издава акции, които държавата купува. Това действие обае, е записано в план сметката на бюджета не като разход, а като финансова транзакция.
Така Гърция изпълнява критериите от Маастрихт и беше приета в еврозоната на 1 януари 2001 г. - но до 2004 г. тази „манипулация“ става прозрачна.
През същата година в страната е избрано ново дясноцентристко правителство, а Петер Дукас поема финансите на страната.
„Поканих висшите служители на министерството и ги помолих да ми дадат подробности за бюджета, който беше приет миналия декември, два месеца и половина преди да встъпим в длъжност. Казах „не се тревожете за преследване или нещо подобно, просто ми разкажете истинската история“. Разликата между обявения дефицит и реалния беше огромна. Разликата беше около 7% от БВП“, казва Дукас.
„В бюджета беше посочено, че дефицитът е 1,5%. Реалният недостиг беше 8,3%“, посочва той.
Дукас се заема с поправка на свършеното.
„Казах, че ситуацията е тревожна и трябва да започнем да съкращаваме бюджета“, спомня си той.
„Но отговорът, който получих тогава, беше „слушайте, имаме Олимпийски игри след няколко месеца и не можем да разстроим цялото население и да започнем да правим стачки и всичко останало точно преди Олимпийските игри“.
Големите грешки
Вместо да реформира публичните финанси, Гърция започва да тегли заем, след заем за да покрие дефицита. Банките се конкурират в отпускането на заеми.
Пазарите тогава не вярват, че има риск от фалит, тъй като валутата на Гърция, еврото, беше заключена в тази на Германия. Така Гърция тегли евтини заеми с ниски лихви. Експерти си спомнят, че е получавала кредити при същите условия, с които се ползвала и Германия.
Така наречените „спредове“ - разликите в процентите, при които стабилните и нестабилните икономики могат да вземат заеми – на практика изчезват. И се оказва, че рисковете не се оценяват, а всяка държава става Германия.
Тази грешка на създателите на този успешен паричен съюз на практика облагодетелства всяка държава и тя получава кредитни условия, като на най-голямата икономика Германия.
Така и пазарите изпускат момента, че Гърция започва да трупа дълг, след дълг. И пазрите подценяват риска.
Наред с ограничението за бюджетен дефицит от 3% от БВП, членовете на еврозоната също са задължени да поддържат общия си дълг под 60% от БВП.
Първите нарушители на това правило са Франция и Германия. Двете държави, които най-много настояват всички да спазват правилата.
Германия е определяна като държава с най-добра парична политика и най-дисциплинираната в Европа. Тя обаче се бори с голяма дупка в бюджета след падането на Берлинската стена (бел.ред. обединението на Западна и Източна Германия, като последната е икономически по-слаба)
Експертите посочват, че когато една голяма държава може да си позволи да наруши правилата, то и малките копират и започват да го правят.
Така Гърция влиза в еврозоната с дълг от 105% от БВП.
