Анализи
Франс прес: Падането на Шенген може да увеличи с 1% БВП на България и Румъния
Financial Tribune
В полунощ Румъния и България станаха пълноправни членове на Шенгенското пространство за свободно движение. В тази връзка бяха организирани церемонии на различни гранични пунктове.
Двете държави, които от март 2024 г. отмениха контрола на летищата и морските пристанища, в средата на декември получиха одобрението на европейските си партньори да се ползват от същите привилегии и по сухопътните гранични пунктове.
Лидерите на двете страни приветстваха това като „исторически“ момент, като подчертаха, че това е „ключова цел“ „от влизането им в Европейския съюз“ през 2007 г. Румънският министър-председател Марсел Чолаку определи влизането като „най-големият успех“ за страната за 2024 г.
По този начин се слага край на дългото чакане за двете държави, които отговаряха на техническите критерии от 2011 г. насам, но досега срещаха възражения от страна на други държави членки.
Създадено през 1985 г., Шенгенското пространство понастоящем включва 25 от 27-те държави - членки на ЕС, както и асоциираните им съседи Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. По принцип над 400 милиона души могат да пътуват без контрол.
Основни икономически ползи
Пълното присъединяване на Румъния (19 млн. души население) и България (6,5 млн. души) стана възможно благодарение на отмяната на ветото на Австрия. Отказвайки се от 2022 г., Виена най-накрая прие частичното влизане на София и Букурещ през пролетта на 2024 г. и създаде пътна карта за евентуално разширяване.
Австрия се опасяваше от увеличаване на бежанците в случай на сухопътно разширяване на Шенген, но сега смята, че въведените през последните месеци мерки са довели до „масово намаляване на броя на преминаванията“. Съгласно представеното през ноември споразумение ще се извършва временен контрол „за първоначален период от шест месеца, за да се ограничи потенциалната промяна в миграционните маршрути“. Ще бъде засилено и наблюдението на българо-турската граница, която става външна граница на Шенгенското пространство.
Очакват се значителни икономически ползи, които според оценките, вероятно ще доведат до увеличаване на брутния вътрешен продукт с поне 1 % и в двете страни. В България обаче лошото състояние на инфраструктурата вероятно ще ограничи положителното въздействие: тесни пътища, магистрали, които често са лошо поддържани, малко мостове над река Дунав, която представлява границата с Румъния, несъществуващи или разрушени железопътни линии и т.н. Що се отнася до туризма, участниците в сектора разчитат на увеличаване на броя на пътуващите до съседна Гърция.
