Анализи
Френската енергетика остава в глух коловоз след поредния паднал кабинет
Financial Tribune
Поредно правителство пада във Франция, а с това се задълбочава и енергийната криза. Вече трета година браншът очаква приемане на Многогодишна енергийна програма, която да отпуши проекти и мащабни инвестиции за милиарди.
С оставката на премиера Франсоа Байру (на преден план на снимката) на 8 септември, който сам поиска вот на доверие и го загуби, енергийният сектор остава без ясен план поне до избирането на следващия кабинет, пише в блога си българският журналист Апостол Апостолов.
На трупчета остават незнайно докога редица проекти във ВЕИ сектора, които чакат заветната пътна карта още от началото на 2023 година, припомня националната бизнес телевизия Би Еф ЕМ и цитира досегашният министър Марк Ферачи, който таял все пак надежда, че кабинетът ще се промуши през вота на депутатите и ще продължи с начертаната програма. Уви! Не така обаче мислеха мнозинството в парламента. Просъществувалият едва 9 месеца кабинет получи подкрепата на 194 депутати, а 364 натиснаха копчето „против“.
С вота се изпариха за неопределено време и надеждите, че най-сетне третата поред многогодишна енергийна пътна карта на Франция до 2035 г. ще види бял свят. В нея е заложено енергийният сектор да се освободи от изкопаемите горива и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Заложено е и изпълнението на бленуваната мечта на президента Еманюел Макрон за повече атомни реактори от ново поколение EPR2.
Енергийни експерти, след като виждаха крехкия кабинет, още през лятото апелираха за публикуване на пътната карта, за да може да се осъществяват проектите – дори в условия на предсрочни избори. Опасенията бяха, че в ситуация на политически хаос се забавят покани за тръжни конкурси, осигуряването на инвестиции, обучения и подготовка на инфраструктура. От всички сектори най-потърпевш се оказвал този на вятърната енергия.
Енергийният бизнес никак не останал доволен като чул мотива на вече бившия премиер Байру и енергиен министър, че бавели пътната карта, за да може да се проведат още консултации и да се окомплектоват по-добре мненията на отделните страни, партии и парламентарни групи. Сега, след като каруцата се обърнала енергийният бизнес хвърля вината именно на тях за батака, който оставят след себе си.
В очакване на по-добри времена
С оставката неясен остава планът на държавата и извършеното картографиране с приоритетни терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове. Очакваше се, ако всичко върви по план при редовен кабинет, постигане на цел 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW) след три десетилетия при 1,5 GW в момента.
Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Други два ключови проекта също са в ход и са на стойност 10 млрд.евро, стана през това лято ясно от съобщение на Европейската комисия, след като е поискано одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени 2 дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.
По-рано през годината бе подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации. Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.
По отношение на другия стълб на френската енергийна стратегия – атомната енергетика - 6 реактора EPR2 трябва да бъдат построени до 2050 г.
В енергийната инфраструктура Испания и Франция поставиха през пролетта начало по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът бе започнат точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.
Водородният сектор също остава в разкрачена поза, след като вече надигна глас заради пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход. Няколко браншови организации вече изпратиха петиция, в която изразяват притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които поставяли под съмнение водещата роля на водорода за икономиката.
И климатът ще почака
В допълнение на забатачените проблеми като кинжал над главата на новия френски енергиен министър вече виси становището, че Франция не е "готова да посрещне" последиците от изменението на климата. Изводът на Висшия съвет по климата, които излиза това лято с доклад от 200 страници и препоръчва на правителството най-спешните мерки, свързани с екологията, климатичните промени и ускоряване на декарбонизацията.
Франсоа Байру е четвъртият министър-председател на Еманюел Макрон по отношение на най-дълго задържал се на поста, след Елизабет Борн (603 дни между 2022 и 2024 г.), Жан Кастекс (682 дни между 2020 и 2022 г.) и Едуар Филип (1145 дни между 2017 и 2020 г.). Наградата за най-кратък мандат начело на правителство отива бившият еврокомисар Мишел Барние, назначен на 5 септември 2024 г и останал на остана на поста едва 99 дни.
