Анализи
Г-7 се ангажира да ускори постепенното отказване от изкопаемите горива
Financial Tribune
Г-7 се ангажира да ускори постепенното отказване от изкопаемите горива и призова другите страни да направят същото, но не постави нови крайни срокове за отказване от замърсяващите енергийни източници като въглищата, предаде АФП.
В изявление след двудневни преговори в Япония министрите на климата и околната среда от водещите развити държави очертаха усилията за задържане на глобалното затопляне под ключовата граница от 1,5 градуса по Целзий.
Те обещаха да „ускорят постепенното премахване на неизползваните изкопаеми горива, за да се постигне нулева нетна консумация в енергийните системи най-късно до 2050 г. ... и призоваха другите да се присъединят към нас, за да предприемат същите действия“.
Но групата не предложи нови срокове, освен миналогодишния ангажимент на Г-7 до голяма степен да прекратят използването на изкопаеми горива в електроенергийните си сектори до 2035 г.
Френският министър на енергийния преход Агнес Пание-Рунашер заяви, че формулировката за „поетапно спиране на изкопаемите горива“ все пак е „силна стъпка напред“ преди срещите на върха на Г-20 и COP28 по-късно тази година.
„Най-важният напредък, който постигнахме, очевидно е фактът, че се съгласихме да се откажем от изкопаемите горива, които не са свързани с въглеродни емисии“, каза тя пред АФП.
Великобритания и Франция бяха предложили нова цел за прекратяване на използването на въглищна енергия - при която не се предприемат мерки за компенсиране на емисиите - в електроенергийните системи на Г-7 в рамките на това десетилетие.
Но тъй като световните енергийни доставки все още са свити от войната в Украйна, тази цел срещна отпор от други членове, включително от председателя на блока Япония и САЩ.
„Очевидно би ми се искало да успеем да поемем ангажимент за поетапно спиране на използването на въглища до 2030 година“, комеентира Паниер-Рунахер.
„Това не беше възможно и е въпрос, по който все още можем да постигнем напредък в предстоящите дискусии, особено на COP28.“
Групата на седемте, в която влизат още Германия, Италия, Канада и ЕС, си поставя за цел нулеви нетни емисии до 2050 г. или по-рано след подписването на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето под 2C, а в идеалния случай - до 1,5C.
Министрите бяха подложени на натиск да обявят амбициозни стъпки, след като миналия месец в основен доклад на ООН за климата беше отправено предупреждение, че без „бързи и мащабни“ действия увеличението на температурата с 1,5 градуса по Целзий ще се наблюдава след около десетилетие.
Преди началото на преговорите обаче активисти изразиха опасения, че Япония, подкрепена от Германия и други страни, може да отстъпи от поетите ангажименти, като например да прекрати финансирането на нови чуждестранни източници на изкопаеми горива.
Миналата година лидерите на Г-7 заявиха, че „изключителните обстоятелства“ на руската война в Украйна правят инвестициите в газ „подходящи като временен отговор“.
Макар че изявлението съдържа подобни формулировки, то също така задава множество параметри около тези инвестиции и подчертава „първостепенната необходимост“ от „намаляване на търсенето на газ“.
Япония също така искаше Г-7 да признае нейната стратегия за изгаряне на водород и амоняк заедно с изкопаемите горива с цел намаляване на въглеродните емисии - което според активистите служи само за удължаване на живота на замърсяващите централи.
Но в изявлението просто се отбелязва, че „някои страни проучват“ потенциала на водородните горива, като се добавя, че това трябва да бъде „съобразено с пътя към 1,5С“.
В проектоизявленията се обсъждаха горещо и други нови ангажименти, като например целта за намаляване наполовина на емисиите на CO2 от автомобилите на Г-7 до 2035 г.
В окончателното изявление страните само „отбелязват възможността“ да направят това.
