Гълъбинов: Увеличаване на ДДС на ресторантите носи риск от съкращаване на персонал и фалити

Kоментар от икономиста и финансист Румен Гълъбинов за Tribune.bg

Г-н Гълъбинов, високите лихви, на които Министерството на финансите е готово да пласира вътрешен дълг, разкриха ликвидните проблеми на бюджета. В тази връзка може ли фискът да върне ДДС ставката за заведенията от 9 на 20%, какви ще са последствията от това?

В началото трябваше да се прекрати преференцията за тях за виното и бирата, обаче, ако за това има основание, то за храната, за безалкохолните напитки и соковете, намаленото ДДС е практика в целия Европейски съюз. Сега, ако някой твърди, че разпространението на ковид инфекцията е отминало, не е така. Този риск съществува. Може би е по-малък, отколкото през2020 г., но със застудяването на времето случаите ще се увеличат. Пак ще има предпазни мерки, които ще ограничат дейността на заведенията. Нека да не казваме, че тъй като рискът го няма, трябва да им се отнеме придобивката с намаленото ДДС. Става въпрос за храна и безалкохолни напитки.

Освен това рискът от войната не е отминал. Войната също е едно катастрофично събитие, намаляват и посещенията на заведенията поради бюджетни проблеми на домакинствата, повишават се цените на храните, които са основната част от менюто на ресторантите.

Редно е, докато се чака редовно правителство да се заеме с Бюджет 2023г., да не се прекратяват тези мерки в подкрепа на бизнесите у нас. Нека редовно правителство да обсъди този въпрос и то да си носи отговорността, ако върне ставката по ДДС на 20% - за заведения, за бебешки стоки, за книгите и т.н. За момента продължаването на съществуващото положение ще е най-разумно от страна на служебното правителство. Няма да загуби много приходи бюджетът, ако след 31 декември се промени ставката по ДДС, например.

Какъв приход в бюджета осигурява бизнесът със заведения у нас?

Той не е голям приходоизточник на бюджета. Големите приходи в бюджета идват от горивата, от големите вериги и магазините за хранителни стоки, както и аптечната мрежа. Това са ежедневните стоки, които се потребяват. Не всеки ден ходите на заведение, но всеки ден пазарувате храна, лекарства, зареждате автомобила. В този смисъл, като че ли се измества неоснователно важността към заведенията като приходоизточник.

Служебното правителство, обаче, изпитва трудности да пласира нов дълг?

Аз разбирам, че събирането на всеки лев в държавата е ценно, защо намирането на левове на вътрешния пазар стана все по-скъпо заради увеличените лихви. Така е. В същото време собствените приходи на държавата също могат да се оптимизират и да се повиши събираемостта от големите бизнеси, които традиционно се знае, че са големи приходоизточници. Нека се погледне и към „сивата икономика“, да се види откъде допълнително може да се съберат приходи.

Тук малко изкуствено се създава напрежение на някаква криворазбрана компенсация – ще вземем от едни, за да дадем на други. Не е нужно, излишно е. Нека се отчете и факта, че в бизнеса със заведенията са наети много хора. Това е както сезонен, така и целогодишен бизнес. Тук има опасност те да изпаднат в затруднение като им се вдигне ДДС-то, високи сметки за енергия, а оттам и съкращаване на персонал, фалити. Кому е нужно, държавата защо иска да си навлече допълнителни разходи след това, вкл. и социални - за безработица, за временна заетост на освободените. Тук по-скоро трябва да се помисли ще се намалява ли ДДС-то на храните в магазините. В 24 от 27 държави в ЕС има намалени ставки на ДДС за храните в супермаркетите.

Ето една Гърция - правителство и търговци се разбраха за 50 стоки от първа необходимост, чиито цени няма да се повишават...

В Гърция наскоро си купих храни от супермаркет и на бележката излиза 13% ДДС. Общата им ставка на ДДС е по-висока от нашата, но за лекарствата е 5%. Вместо затова да се мисли, тук се мисли по друга логика, която не е в полза на потребителите и на бизнесите.

Интервю на Моника Гаджанова