Анализи
Горанов: Проблемът с държавната сметка е сериозен, Асен Василев генерира 11% дефицит
Financial Tribune
Проблемът с държавната сметка е сериозен. Той е отражение на близо 5 години политическа криза, която започна в мига в който влязохме в чакалнята за еврозоната и последваха масовите протести в последното правителство на Борисов.
От там нататък част от партиите минаха в режим на отмъщение, а другите на разхищение. Резултатът днес е такъв, че много трудно може да се сглоби разумна финансова сметка. Това заяви в интервю пред Явор Дачков бившият финансов министър Владислав Горанов.
Той коментира, че в момента имаме сериозни предизвикателства пред държавните пари.
Финансистът уточни, че когато няма политическа криза и никой не е склонен да жертва и един избирател се стига до тази ситуация. Горанов заяви, че именно ПП в лицето на Асен Василев и Кирил Петков са сменили доктрината, опитвайки се да убедят обществото, че може да се забогатее с кредити. Той го определи като стилистиката на алоизмамниците, които убеждават пенсионерите да си хвърлят спестените пари през балкона.
„Тръгна се с обещания още през 2021 година да се актуализира бюджета, да се вдигнат пенсиите, че 3% дефицит е нещо добро. Нашият нисък дълг е резерва на сегашното поколение и то има право да увеличи дълга, да вземе на заем от децата си, за да може да живее по-добре днес. Концептуално такава заблуда съществува, но тя е краткотрайно решение на проблемите.“
Горанов заяви, че всеки който е гласувал предложенията на Асен Василев носи вина. „Посипваме си главата с пепел, до колкото сме съучаствали в това. Но в детската градината обикновено питат кое дете е дало идеята, а не че всички са направили беля. Политическата криза съчетана с един без посока финансов министър води до това“.
Горанов предложи да се направи следния експеримент към водещия – да се прибере, да отвори сайтовете за бързи кредити и да провери за какъв период от време може да си подобри качеството на живот, както и колко ще трае тази концепция. „Ако говорим за вашето битие, вероятно може и да се размине, защото бързо ще ви отрезвят, но когато говорим за държава, това е въпрос на поколения“.
По повод дефицита на държавата и дупката от 18 милиарда лева, Горанов коментира: „Вярно е, че ако нищо не се прави, разликата от поетите ангажименти и приходите е толкова. И това не е новина. Години наред алармирахме, че рано или късно ще се стигне до този разрив. Преди време на един разговор с бивши колеги финансови министри казах, че ако тази авантюра продължи да се развива, трябва всички ние, живите финансови министри на държавата, до Асен Василев, да излезем пред Народния театър да се самобичуваме и да извиним на хората, че сме били глупави и не сме знае какво точно да направим. Защото когато примерно по времето на Иван Костов и финансов министър Моравей Радев се вдигна ДДС, за да се намали фискалната дупка, когато в последствие при Милен Велчев се намаляваше дефицита, за да се стигне до нулев такъв, когато при Пламен Орешарски имаше излишъци, когато Симеон Дянков не увеличаваше пенсии, за да се свие рамката до разумни нива, когато аз не давах пиле да прехвръкне през парламента и съм се карал за 1 милион лева разход. Значи ние сме били концептуално грешни. Ако може някой с магическа пръчка да удвои пенсиите. Оказва се, че може, но цената е, че примерно в резултат на подобни мерки инфлацията е близо 35%, успоредно с това говорим за дългове с порядъци, които едва ли пазара ще се съгласи. Ако приемем, че успеем да постигнем 3% дефицит, ние вече говорим за 7 до 10 милиарда лева нов дълг всяка година“.
Горанов уточни, че лихвите по тези дългове ще стават все повече. По негово време са били около 300 милиона на година, в момента са около 800 милиона лева, а се очаква да достигнат до 2 милиарда лева годишни лихви. „Обема на дълговете расте в номинално изражение и когато пазара усети, че имаш нужда от дълг ти вдига и цената“. Той уточни, че и цените на пазарите са различни, но и ни оценяват в пъти от това, което било преди. „В един момент правителството започва да се финансира по-скъпо от гражданите“, казва Горанов, визирайки последния дълг от 5%.
„За краткото си пребиваване в МФ Асен Василев генерира 11% дефицит, колкото Бойко Борисов за цялото си управление от 2009 до 2021. Като без да си преписвам особена заслуга от 2019 до 2020 държавата беше на излишък от 1 милиарда лева.“
Горанов коментира и обещаните от Асен Василев 7 милиарда лева за общините, на база 1 милиард лева, с които бюджета разполага. „Представете си, че местната власт повярва на Василев и разкопае всички улици, те няма да могат да ги оправят за 10 години напред. Това, че Борисов обичаше да демонстрира, че „кара джипката“ смятам, че не е нещо лошо“.
„Проблемът на публичните финанси е еманация на отношението на управляващите към управляваните, защото ние разпределяме публичните пари. В момента, в който объркаме тази сметка ние отиваме пак при управляваните да искаме още. Защото е ясно, че не можеш да харчиш дълго време дълго повече отколкото изкарваш. Много е хубаво, че нашите родители взимат повече, но се нарушиха тежко балансите на осигуряването. Горанов подчерта като проблем дисбаланса в пенсионната система, като пенсиите все повече се плащат от данъците, а когато те не стигат, пенсиите се плащат за сметка на дългове. Няма нищо лошо в това да се увеличават пенсии и заплати, но това да става устойчиво.
„ПП дойдоха с идеята, че ще стъпят на лявото пространство. Асен Василев ще бъде изучават в стопанката история по две причини. Първо, че е счупил публичните финанси, отложил е за дълго време приемането ни в еврозоната и е заличил БСП. Ако си мислите, че Корнелия Нинова е заличила БСП – не това го направи Асен Василев. Той го направи с определени мерки, за да им вземе електората.“
Горанов коментира, че от данъци и осигуровки държавата събира около 20 до 30% от БВП като приходи. Някои държави в ЕС събират и повече, но данъците са по-високи. Ние сме приели ниски данъци на по-широка основа и трябва да съобразим това, което искаме от държавата с това, което даваме. Искайки повече всъщност режем клона на който стоим.
По думите на бившият финансов министър това правителство трудно ще реши уравнението за влизане в еврозоната и 3% дефицит. „Между левите очаквания на Гуцанов, еврозоната и патриотичните очаквания на Трифонов, трудно ще се реши фиска“.
По отношение на еврозоната и важността, Горанов заяви, че и в момента България ползва евро и зависим от него. Нашият валутен борд е към еврото. „Инфлацията в Хърватия е преувеличена и там кризата е по-скоро политическа. Изчакайте още седмица-две и ще видите, че става дума за политическо боричкане. Ако погледнем статистиката в България инфлацията е двойна на фона на ЕС и еврото ли е виновно за това?!“ Той е на мнение, че приемането на еврото няма да вдигне цените.
„Ценовите равнища не зависят от валутата в която се плащат. Много често даваме примери, че в Гърция е по-евтино, а там се плаща в евро. Гърция щеше да е мил спомен, ако не беше именно еврото. Паметник на Меркел трябва да й вдигнат в Гърция, защото те разбраха, че не могат заради популизма на Гърция и един местен Асен Василев, казваше се Варуфакис. Революция в мирно време не се прави и Гърция си научи урока. Цената, която платиха гърците, е че тяхната икономика и богатство намаля с близо 30% от кризата. Но те оцеляха, само защото Меркел и Шойбле успяха да обяснят, че децата трябва да имат лекари, както и да има пенсии“.
Запитан дали е възможно да има политическо решение за влизане в еврозоната, Горанов заяви, че такова е имало през 2021 година в приемането на чакалнята, но след това да се изпълняват критерии. „Там са политическите решения и лидерството, което свършихме с Бойко Борисов и Димитър Радев. За еврозоната има ясни правила и не може да се нарушават. Защото с Гърция беше направен компромис и сметката беше платена. Ние и в момента сме в еврото, нямам лошо отношение към нашата валута. Но „искам“ да излезем от борда и тогава да питам Коцето (Костадин Костадинов) къде отива лева. Не съм за свалянето на валутния борд, но само той крепи лева спрямо еврото.“
Запитан какво трябва да предприеме на този етап финансовият министър Теменужка Петкова, Горанов заяви:
„Ако не свием разходите под 40% от БВП, за година две може да се не пипат данъците. Вероятно това мнозинство, което подкрепя правителството няма да направи подобни решения за вдигане на данъци. Вероятно ЕК и тези, които ще ни гледат числата ще бъдат внимателни и като видят, че нещо е кратко няма да го приемат. Предизвикателствата са сложни и политическия капацитет в момента е малък по отношение на публичните финанси“.
