Анализи
Икономически сътресения: Печеливши и губещи от събитията в Близкия изток
Икономистите обсъждат два основни сценария за развитието на глобалната икономик
Financial Tribune
Икономическите сътресения, предизвикани от войната с Иран, вече се усещат във всички части на света, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
Икономистите обсъждат два основни сценария за развитието на глобалната икономика. Първият предвижда конфликтът в Близкия изток да приключи бързо, което ще позволи цените на петрола и природния газ да се нормализират до лятото, без сериозни последици за икономическия растеж и инфлацията.
Вторият сценарий е значително по-песимистичен. Продължителни сътресения в енергийните доставки могат да доведат до поскъпване на ежедневни разходи като хранителни продукти и летни пътувания. Анализ на „Голдман Сакс“ показва, че при този вариант цената на петрола може отново да достигне 100 долара за барел и да се задържи на това равнище, което би намалило световния икономически растеж с около половин процентен пункт и би увеличило инфлацията с почти един процентен пункт през следващата година.
САЩ са защитени, но не и напълно
Бумът на добива чрез хидравлично разбиване през последното десетилетие превърна Съединените щати в нетен износител на енергия и значително намали уязвимостта на страната към петролни шокове. Въпреки това най-голямата икономика в света не е напълно изолирана от последиците.
Цените на горивата вече се покачват. Стойността на галон обикновен бензин се е увеличила с около 20 процента от началото на конфликта. Това означава, че домакинствата ще разполагат с по-малко средства за други разходи.
По-високите цени на горивата могат да намалят печалбите на авиокомпании, круизни оператори и индустриални предприятия, макар че същевременно подпомагат американските енергийни компании.
Ако през следващите месеци петролът сорт „Брент“ се задържи средно около 80 долара за барел, инфлацията в САЩ може да се увеличи с приблизително 0,2 процентни пункта, а икономическият растеж да се понижи с около 0,1 процентен пункт, сочат оценки на „Оксфорд икономикс“.
Скъпата енергия не носи спокойствие на Близкия изток
По правило държавите от Персийския залив печелят от по-високи цени на петрола. Блокирането на Ормузкия проток обаче ограничава износа и принуждава производителите да намаляват добива.
Краткотраен конфликт може да доведе до свиване на икономиките в региона с до 2 процента тази година, докато продължителни бойни действия могат да причинят спад от около 15 процента, показват анализи на „Кепитъл икономикс“. Най-силно засегнати вероятно ще бъдат Кувейт и Катар заради значителната зависимост от енергийния сектор. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства могат частично да компенсират загубите чрез увеличен износ по тръбопроводи.
Конфликтът подкопава и внимателно изграждания образ на Персийския залив като стабилен и сигурен регион. Това застрашава амбициозни икономически програми като саудитската стратегия „Визия 2030“, която разчита на приток на чуждестранни инвестиции.
Туризмът в Близкия изток също ще пострада. Броят на международните посетители може да намалее с до 27 процента тази година, което би означавало загуба на приходи до 56 милиарда долара, изчислява изследователската компания „Туризъм икономикс“.
Ефектът се разпространява и извън региона. Египетският паунд тази седмица се срина до рекордно ниско равнище спрямо долара заради опасения, че по-скъпият енергиен внос ще натовари държавните финанси. В същото време войната задълбочава икономическата криза в самия Иран.
Европа е изправена пред нов енергиен шок
Продължително покачване на цените на енергията може да застраши започващото възстановяване на европейската икономика. Европейският съюз разчита на внос на изкопаеми горива за около 58 процента от енергийните си нужди. Сред големите икономики само Южна Корея и Япония са по-зависими от външни доставки.
Макар повечето европейски държави да не купуват големи количества енергия от Близкия изток, те са изложени на въздействието на по-високите глобални цени. Намаляващите доставки от Персийския залив предизвикаха силна конкуренция за наличните ресурси на други пазари и цените на природния газ в Европа се повишиха с над 50 процента само през този месец.
Влиянието върху инфлацията в еврозоната може да бъде три пъти по-голямо, отколкото в Съединените щати, показват прогнози на „Оксфорд икономикс“. Италия е сред страните, които ще усетят най-силен ценови натиск, отчасти заради по-голямата зависимост от втечнен природен газ от Катар.
Въпреки това повечето икономисти не очакват повторение на кризата след руското нахлуване в Украйна през 2022 г., когато цените на природния газ в Европа надхвърлиха 300 евро за мегаватчас и инфлацията достигна над 10 процента. В момента цените на газа са около 50 евро за мегаватчас.
Китай е по-добре подготвен от други азиатски икономики
Китай е най-големият вносител на петрол в света, но през последните години страната изгражда защита срещу подобни сътресения. Оценките показват, че Пекин разполага със стратегически резерви от над един милиард барела петрол, достатъчни за няколко месеца. Страната инвестира значителни средства във възобновяема енергия, стимулира използването на електрически автомобили и разполага с голяма вътрешна индустрия за добив на въглища.
Япония и Южна Корея са по-силно зависими от близкоизточния петрол, но също поддържат значителни стратегически резерви. Много азиатски икономики разчитат и на втечнен природен газ от региона, който е по-труден за съхранение и може да се изчерпи по-бързо. Пакистан и Тайван са сред най-уязвимите при недостиг на втечнен природен газ, посочва „Кепитъл икономикс“.
Някои държави вече предприемат мерки за ограничаване на потреблението. Южна Корея и Тайланд въведоха тавани на цените на част от горивата. Военното управление в Мианмар започна да разпределя горивото за частни автомобили с купони. Пакистан нареди на част от държавните служители да работят от домовете си и обяви планове за временно затваряне на училищата. Във Филипините държавните институции получиха указания да изключват компютрите по време на обедната почивка и да настройват климатиците на не по-ниско от 24 градуса по Целзий.
Руският петрол отново е търсен
Конфликтът с Иран донесе на Москва неочакван икономически шанс, поне в краткосрочен план.
Преди войната Русия изпитваше затруднения при продажбата на петрола си заради западните санкции. Нарушените доставки от Персийския залив обаче създават ново търсене за руския суров петрол и могат да засилят позициите на Москва в отношенията с Китай, Индия и други големи вносители.
Съединените щати междувременно смекчиха част от ограниченията, позволявайки на някои купувачи да купуват руски петрол.
Поскъпването на петрола и природния газ увеличава и приходите на Кремъл. Руският суров петрол в момента се търгува над нивото от около 59 долара за барел, необходимо за балансиране на държавния бюджет.
Латинска Америка и Канада могат да спечелят
По-високите цени на енергията вероятно ще стимулират икономическия растеж в страни с големи петролни ресурси като Канада, Бразилия и Венецуела. Последната постепенно увеличава добива си след свалянето на Николас Мадуро през януари.
Икономистите обаче предупреждават, че дори тези държави ще усетят известно увеличение на инфлацията, тъй като по-високите глобални цени на енергията оскъпяват горивата и самолетните билети.
