Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Анализи
  3. Икономист: България трябва да работи в хипотезата на балансиран бюджет без дефицит

Анализи

Икономист: България трябва да работи в хипотезата на балансиран бюджет без дефицит

Икономист: България трябва да работи в хипотезата на балансиран бюджет без дефицит - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

Димитър Радев успя с посланията си да вдъхне спокойствие и увереност, че кормилото на банковата система се държи от човек, който знае какво прави. Бюджетът е сложен баланс между много политически искания, които не винаги означават реформи. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики (СИПП) Кузман Илиев.

Сигурна банкова система, добра фискална къща

Икономистът е категоричен, че преизбирането на Димитър Радев начело на Българската народна банка е един положителен знак.

„Това е един човек, който показа, че в трудни времена успява да запази спокойствие. Работата на един централен банкер до голяма степен е комуникационна, особено когато сме във валутен борд и нямаме много възможности да правим собствена парична политика. Той успява с посланията си да вдъхне едно спокойствие и увереност, че кормилото на банковата система се държи от човек, който знае какво прави“, заяви Кузман Илиев.

Той определи като „резонни и логични“ кандидатурите за подуправители.

„Когато говорим за парична политика и банкова система все пак става дума за политика и трябва да се намери сечението между експертността и мнозинството, което да подкрепи тези хора, за да не става повод техният избор за политически кризи и нестабилност, която да рефлектира върху финансовата система“, каза Илиев и добави, че в условията на затихващ икономически растеж и влизане в една турбулентна финансова среда, такъв подход е правилен и успокояващ.

Кузман Илиев посочи, че приемането ни еврозоната е преди всичко геополитическо решение и макар днес да не отговаряме на някои от критериите, но се опитваме да се върнем в норма, шансовете ни за еврото са много по-големи. Той призова всички, от които зависи този процес, да „направят така, че нашата фискална къща да е добра, нашата банкова система да е сигурна“.

Бюджет на сложния баланс

Бюджетът за 2023 г. не е някаква обикновена счетоводна сметка, както се чуват гласове, а „сложен баланс между много политически искания“.

„Това не винаги означава реформи. В случая не означава реформи, не означава модернизация на администрацията“, подчерта икономистът от СИПП.

Според него взимането на малко повече дълг еднократно, за трансформиране на администрацията, подобряване на процесите, реформиране на някои структури в държавата е разумно.

„Сега нямаме подобен вид политика, а е по-скоро да има за всички по нещо, да закрепим годината и да мислим за следващата. И наистина погледът трябва да е към следващата, когато има ключови събития, които не трябва да подценяваме и сега трябва да заложим“, посочи Илиев.

България трябва да работи в хипотезата на балансиран бюджет без дефицит.

„Ако сега влезем в 3%, но икономиката се забави, дефицитът може да се окаже и по-голям. Може да се наложи, за да няма такъв дефицит от 3% за тази година, да има един административен натиск върху бизнеса, който не е непременно злонамерен, а да се вкарат пари в хазната. Но икономиката затихва. Много е важно да оставим малкия и среден бизнес в България и средната класа да дишат и да пълнят хазната“, каза икономистът от СИПП.

Работата на синдикатите е да притискат властимащите, за да се покачват и социалните плащания, и заплатите. Работата на добрите икономисти и обществениците е да удържат на този напор, намирайки сила и воля.

 „Ако сега между първо и второ четене видим такъв тип удовлетворяване на синдикалните искания, то не трябва да е в посока на увеличаване на разходите, а в посока на премахването на неефективни разходи. Т.е. замяна. Увеличаването на разходите е безотговорно, увеличава дефицита и в крайна сметка ще означава след година-две да се вдигат данъците“, предупреди Илиев.

Според него, когато икономиката затихва, а в същото време се дават сигнали за увеличаване на данъците, за отрицателен демографски прираст, за неяснота дали ще се строи инфраструктура, това са много лоши сигнали, които правят да няма инвестиции. „Когато няма инвестиции, няма икономически растеж, няма пари и за увеличените разходи, които синдикатите искат. Това е омагьосан кръг“, заяви още той.

Анкети