Анализи
Икономист: Дефицит от 18 млрд. лв. в бюджета е силно преувеличен
Financial Tribune
Дефицитът в бюджета от 18 млрд. лв. е силно преувеличен. Това каза пред БНР икономистът Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН.
„Тези 18 млрд. лв. дефицит аз ги тълкувам като заявка, че нещата могат да излязат от контрол, защото ние харчим парите на държавата и да бъдем внимателни. Да не се стига до разточителства и може би затова финансовият министър е казала за 18 млрд. лв., „ако искате всичко – ще излезем извън контрол“, коментира Събев.
„Няма и не се очертава 18 млрд. лв. дефицит, държавата не може да ги усвои. МФ е в режим да потуши огъня, който самото то запали. Няма катастрофа, няма нищо страшно. Това са реалностите – България не стои никак зле, България се развива“, категоричен е икономистът.
С тези думи той коментира сумата, обявена по време на пресконференция на вицепремиера и служебен финансов министър Людмила Петкова. Според Събев това по-скоро е било заявка, че „нещата могат да излязат от контрол, ако не внимаваме“.
Според него до такива оценки може да се стигне, ако всички разходи на общините бъдат отчетени и ако светът изпадне в невиждана от десетилетия криза.
„Обаче, ако се придържаме към това, което е пред нас като прогнози – то изобщо не говори за 18 млрд. дефицит“, каза той.
Той заяви, че в момента България има рекордно ниска безработица и стабилни, консервативни финансови позиции.
„Политическата нестабилност разклати малко традиционния ни консерватизъм в бюджета, но се надяваме, че нещата ще дойдат на мястото си“, каза още той.
Той коментира предложените от МФ мерки в бюджета за 2025 г.
„Бих казал, че е малка мярка за вдигане на максималния осигурителен доход на 4130 лв. и по-рано трябваше да се случи. Самата идея на максималния осигурителен праг е елемент от регресивния подход и означава, че бедните трябва да плащат повече от богатите, като данъци и осигуровки. Аз направих изчисления. Става дума за около 350 лв. месечно по-висок осигурителен таван, примерно 100 лв. по-високи осигуровки, плащани 12 месеца от около 100 000 – 130 000 души. Тази мярка няма да донесе повече от 130 млн. лв. в бюджета. Тя няма да ни реши проблемите. Да, тя ще донесе една глътка въздух", обясни икономистът от БАН.
Вдигането на акциза на алкохола и цигарите, като мярка, също оцени като дребна стъпка и каза, че у нас имаме проблеми с тютюнопушенето – здравно и икономически и затова вдигането може да стане за по-кратък период. Вместо през 2025 и 2026 г. - да стане за една година – през цялата 2025 г.
„Това повишаване на акцизните ставки по мои изчисления на базата на иконометричен модел трудно ще доведат до повече от 75 млн. лв., дори ако отчетем нагреваемите тютюневи изделия, под 100 млн. лв. е моята оценка“, каза още той.
Според Събев планираното увеличаване на акциза за алкохола също ще донесе малко активни приходи в бюджета.
„Всеки допълнителен милион е ценен, но нека не очакваме чудеса“, посочи той.
По думите на икономиста трябва сериозна реформа в данъчната политика с идеята да въведем прогресивно облагане, да вдигнем корпоративния данък, да премахнем тавана върху осигурителните вноски.
„Ако не искаме да имаме дефицити, трябва да реформираме данъчната система така, че да събираме 5-6 млрд. лв. повече. Това е тежко, това е предизвикателство, но може да се направи“, каза той.
Относно шансовете на България да влезе в еврозоната, Събев посочи, че всеки рязък скок в природата и особено в природата на парите е вреден.
„Нека пораснем и да влезем с гордо вдигната глава в еврозоната“, коментира той.
„Моят модел показа, че около 15% от БВП, в рамките на 15 години се губят, ако страната ни е в еврозоната. Това означава, че годишно ще растем с по-малко от процент. В българския случай може да стане обратното, да потекат инвестиции, нещата да се подобрят, но засега това са само хипотези“, каза още той.
„Смятам, че имаме да свършим домашна работа у нас, да подкрепим и стабилизираме икономическите сектори и да работим за конкурентоспособността към 2028 и 2030 г., за да сме пълноправен член на еврозоната, който влиза с нормално равнище. Сега нито политиката ни е в ред, нито институционалната структура, нито данъчна система. Българският бизнес няма гръбнак, нека поработим, да ограничаваме инфлацията и дефицита“, посочи Димитър Събев.
