Анализи
Икономист: Възможен е дефицит от 3%, но вероятно с допълнително намаляване на капиталовите разходи
Възможно е да се постигне дефицит от 3%, но това вероятно ще стане с допълнително намаляване на капиталовите разходи – т.е. те ще са по-малко от заложените в момента 8.8 милиарда. Това обясни пред БНР доц. Виктор Йоцов, Институт за икономически изследвания при БАН.
Предстои бюджета за 2023 година да бъде внесен в началото на юли и да започне да действа от началото на август.
„Общо взето няма изненади. Когато служебното правителство представи проекта за бюджет, господин Василев направи критични бележки. Това, което беше изнесено вчера, съответства на тези бележки – т.е. ще се стреми дефицитът да е в рамките на 3% и няма да се вдигат данъци. Това означава, че малко трябва да се вдигнат приходите и сериозно да се увеличат разходите. Успокоението е, че няма да се посяга на някои от социалните придобивки и обещанията за пенсии и заплати. Под въпрос остава колко реалистично е това“.
„Капиталовите разходи, които бяха доста високи – над 10 милиарда, са намалени с повече от милиард“, отбеляза той.
„Това обаче не е добра новина, защото подкопава растежа. През тази година изтича и последния двугодишен период, след като мина програмния, в който могат някакви разходи да се осчетоводят, за да се получат пари по оперативните програми на ЕС. Съвпада и с някои от капиталовите разходи, които трябва да се извършат по ПВУ“
Като новина, която не е много приятна, икономистът определи изземването на 100% от дивидентите на държавни фирми. Той отбеляза, че тази година не върви много добре със събирането на ДДС и акцизи.
Йоцов посочи, че растежът за тази година е под 2%.
Той изрази надежда, че през 2024 година ще се говори за по-различна финансова рамка.
„Бюджетът, който се приема само за пет месеца на 2023 година, е осакатен. В него нито са залагани политики, нито реално могат да се направят. Очаквам скоро да започнат да се залагат политики за 2024 и 2025 година. Те трябва да бъдат насочени към приоритетите за България – влизането в еврозоната и осигуряване на устойчив и догонващ растеж“, посочи той.
Икономистът подчерта и изоставането в процеса на децентрализация при финансирането на общините.
„Трябва да се направят промени в данъчната система и да се предоставят права на общините да формират повече собствени приходи“, обясни експертът.
„Всички помощи и субсидии, отпускани във връзка с ковид кризата, трябва да бъдат прекратени“, смята той и добави: „Очаквах да бъде направено още сега, но очевидно не е имало възможност“.