Анализи
Икономисти: Дефлация в България няма - виждаме симптомите на тежка стагнация, почти рецесия
МРЗ да е 50% от средната заплата е лишено от логика и е доста вреден подход
Financial Tribune
Ще видим забавяне на растежа на цените в магазините. Ще можем да купуваме все по-малко въпреки това, защото доходите ни ще нарастват с все по-бавен темп, дори може да стагнират. Вече виждаме симптомите на тежка стагнация, почти рецесия. Това каза в ефира на Нова Нюз икономистът Кузман Илиев.
По думите му икономическият растеж е бил илюзия.
„Започва забавяне на икономическата активност, а приходите на компаниите започват да спадат. Това води до уволнения или намаляване на заплати. При нас това ще дойде впоследствие, с около шест месеца закъснение след Германия. За месец и половина с 20% нефтът се е оскъпил, това идва по колонките и в магазините. Има забавяне не само на износа, но и на вноса. Можем да планираме повече и да лобираме проблемът в Черно море бързо да се реши. Не трябва да има дефицит през следващата година, нито МРЗ да е 50% от средната. Лихвите за фирмите тръгват нагоре, работят в среда на несигурност“, обясни той.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочи, че ще трябва да свикнем да живеем с по-висока инфлация от предните години.
„Конфликтът в Украйна доведе до ръст в цените на зърнените храни. Последните данни сочат, че доходите на работещите успяват да надбягат инфлацията. Ще има свиване на енергетиката заради много високите цени от миналата година. Това ще се отрази на цените на износа, но и тези на производителите“, подчерта той в ефира на Нова Нюз.
Според него увеличенеито на МРЗ е добра идея, но не и ползвайки средната за референт. „Решението трябваше да се обвърже с медианата. Догодина ще видим минимална заплата от около 930 лева, което е сериозен ръст“, обобщи Николов.
Според последните статичстически данни средната работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. е около 2000.
„Сметката, която трябва да се плати, вече чука на вратата. Тази пролет политиците успяха да сътворях нещо, което е лишено от политическа логика и доста вредно, обвързвайки стойността на минималната работна заплата с данните за средната работна заплата в страната“, коментира по БНТ и икономистът Михаил Кръстев – член на Съвета по икономически и публични политики.
„Това, което виждаме като числа, е, че средната заплата се върти около 2 000 лева. За първи път от десетина години заплатите в частния сектор са по-високи от тези в публичния, обикновено е обратното. Причината затова е, че частният сектор по-бързо успя да индексира доходите с инфлацията, докато при публичния се изисква определено политическо време, за да се случи това нещо“, обясни Стоян Панчев.
Пред БНТ Панчев също заяви, че най-вероятно идва рецесия, като напомни, че тя вече е започнала в Германия и ще завладее цяла Европа.
