Анализи
Инфлация, лихви и паричните политики – еврото отслабва, а щатския долар доминира
Financial Tribune
От началото на годината еврото показва тенденция на отслабване спрямо щатския долар.
Спадът може да се обясни с разминаването в инфлационните траектории на еврозоната и САЩ, което предполага продължаване на поевтиняването на еврото спрямо долара.
Еврото, служещо като официална валута за 20-те държави - членки на Европейския съюз, претърпя забележителна девалвация спрямо щатския долар, като от началото на 2024 г. спадна с около 2,2%.
Въпреки неотдавнашното леко повишение на стойността на еврото обменният курс между двете валути, означаван като EUR/USD, се задържа на исторически ниски нива, като към 14 май се колебаеше малко под 1,08.
Този спад в силата на еврото може да се отдаде до голяма степен на ясно изразеното разминаване в паричните политики, провеждани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв на САЩ (ФЕД).
Това доведе до разширяване на спреда в доходността на техните държавни облигации. В перспектива изглежда, че еврото може да продължи да проявява слабост в обозримо бъдеще.
Траекторията на инфлацията се разминава
През 2024 г. инфлацията в еврозоната бележи трайно отстъпление. Основният индекс на потребителските цени се понижава до 2,4% на годишна база през април от 2,9% през януари, което е най-ниското ниво от октомври 2023 г. насам.
Струва си да се припомни, че през октомври 2022 г. еврозоната отбеляза пик на инфлацията от 10,6% - скок, който се дължи на рязкото ескалиране на цените на енергията след руската агресия срещу Украйна.
От 2022 г. насам ЕЦБ агресивно повишава основните си лихвени проценти, за да се пребори с рязкото нарастване на инфлацията. На последните последователни заседания централната банка спря по-нататъшното повишаване на лихвените проценти.
По време на априлското си заседание ЕЦБ възприе особено силно изразена миролюбива позиция. Тя посочи, че намаляването на лихвените проценти през юни би било уместно, особено с оглед на тенденцията на инфлацията към целевото равнище от 2%. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че траекторията на лихвените проценти в еврозоната не трябва непременно да отразява тази в САЩ, където тази година инфлацията отбеляза съживяване.
Друг икономически показател, който може да подтикне ЕЦБ да инициира по-ранно намаляване на лихвените проценти, е стагнацията, която преживява икономиката на еврозоната през втората половина на 2023 г.
Европа се нуждае от подкрепа, за да развие икономиката си
През четвъртото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се увеличи с едва 0,1%, като едва избегна икономическа рецесия. Основните икономики, сред които Германия, Франция и Италия, преживяха продължителни периоди на свиване на производствената си дейност.
Въпреки признаците на оживление континентът нетърпеливо се нуждае от по-благоприятна парична политика, която да окаже решаваща подкрепа на икономиката му.
За разлика от ситуацията в еврозоната, през тази година Съединените щати се борят с повишени темпове на инфлация. Основният индекс на потребителските цени (ИПЦ) в страната се повиши до 3,5% през март спрямо 3,1% през януари.
Предстоящото оповестяване на данни тази седмица се очертава да бъде решаващ барометър, като консенсусните прогнози предполагат леко охлаждане до 3,4% през април. Въпреки това тази стойност остава по-висока от наблюдаваната в еврозоната.
Вследствие на това ФЕД запази относително ястребска позиция по време на политическите си срещи, потвърждавайки перспективата за "по-високи за по-дълго време" лихвени проценти.
От друга страна, след пандемията в САЩ се наблюдава много силно икономическо възстановяване. Растежът на БВП на страната изпреварва този на еврозоната с повече от три пъти и достига 3,4% през последното тримесечие на 2023 г.
Въпреки лекото смекчаване, наблюдавано през първото тримесечие на 2024 г., икономическата динамика остава достатъчно силна, за да позволи на Федералния резерв да поддържа по-високи лихвени проценти за по-дълъг период в сравнение с колегата си - ЕЦБ.
Разширяващ се спред между доходността на държавните облигации
Очакването ЕЦБ да започне намаляване на лихвените проценти преди действията на Фед доведе до увеличаване на спреда между облигациите на двата вида държавен дълг.
Това подсказва, че търговците на облигации предвиждат по-бързо нарастване на цените на облигациите в еврозоната в сравнение с колегите си в САЩ, като се има предвид обратната зависимост между цените и доходността на облигациите.
Доклади на "Файненшъл таймс" сочат, че в отговор на тези очаквания големи финансови институции като Pimco и JPMorgan Asset Management са увеличили експозицията си в европейски държавни облигации.
Традиционно валутата на дадена страна има тенденция да показва положителна корелация с доходността на нейните държавни облигации. Тази връзка се дължи на факта, че по-високата доходност на облигациите обикновено е сигнал за силен импулс на икономическия растеж. Това води до повишено търсене на валутата на страната, тъй като инвеститорите се стремят да запазят стойността.
Това явление се наблюдава постоянно при щатския долар по време на всеки цикъл на повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв (ФЕД).
Разликите в лихвените проценти могат да насърчат преносната търговия
Освен това повишените основни лихвени проценти водят и до по-високи лихвени проценти по депозитите за валутата, което благоприятства средата за валутни преносими сделки.
Тази стратегия включва заемане на средства от валута с по-нисък лихвен процент, за да се инвестира във валута с по-висок лихвен процент, с цел да се извлече печалба от разликата в лихвените проценти.
Понастоящем лихвеният процент по овърнайт-депозитите на Европейската централна банка (ЕЦБ) е 4%, докато този на Федералния резерв варира между 5,25% и 5,5%. Значителният спред между лихвените проценти по междубанковите заеми стимулира инвеститорите да задържат валутата, предлагаща по-високия лихвен процент, като същевременно продават валутата с по-нисък лихвен процент.
Следователно тази динамика допринася за укрепването на щатския долар и за отслабването на еврото.
Източник: Анализ на Тина Тенг за „Евронюз“
