Анализи
ИСС алармира: България няма да може да задържи достигнатите нива на адекватност на пенсиите
Financial Tribune
През 2023 г. коефициентът на заместване на дохода (съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход) достигна най-високите си нива от 2000 г. насам – 54,3% (за всички пенсии).
Прогнозите обаче показват, че в бъдеще България няма да може да задържи достигнатите нива на адекватност на пенсиите. Щедростта на системата ще намалява и съотношението между средната пенсия за трудова дейност и средния осигурителен доход ще спадне от сегашните си нива от около 55% до около 43-44% в следващите няколко десетилетия. Това става ясно от анализ на Икономическия и социален съвет в България, разработван почти година, по предложение на председателя на 49-ото Народно събрание.
Измежду най-важните причини могат да бъдат изтъкнати, от една страна законодателно заложеният механизъм за осъвременяване на пенсиите, който компенсира наполовина нарастването на средния осигурителен доход, при това с известен лаг (1 юли на следващата година), а от друга – също законодателно заложеното правило за редукция на индивидуалния коефициент на лицата, осигурени и в ДОО, и в УПФ, към момента на пенсионирането им.
Затова предлаганите промени в пенсионния модел са да се премахне Covid добавката от 60 ЛЕВА за новоотпускани пенсии, а при вече отпуснатите - тя да не се взема предвид при ежегодното осъвременяване.
Максималният размер на пенсията, който сега е 3 400 лева, ежегодно да се осъвременява - поне с процента с който се увеличават трудовите пенсии, предава БНР. Сега величината е произволна и хора, които 40 години са правили вноски на максимален доход са ощетени .
За да се постинга адекватност на пенсиите, се предлага плавно повишаване на коефициента за всяка година стаж в пенсионната формула, а минималната пенсия да се обвърже с линията на бедност или в съотношение с друг обективен измерител .
За размера на осигурителните вноски с консенсус бизнесът, синдикатите и гражданския сектор предлагат на всеки 3 до 5 години да се прави анализ на тяхната адекватност и, ако се налага, те да се увеличават като се въведат и минимални осигурителни прагове по икономически дейности и професии, договаряни ежегодно от бизнес и синдикати .
За максималния осигурителен доход също се предлага промяна - ежегодно той да нараства с темп по-висок от ръста на средния осигурителен доход и на минималната заплата .
За да се постигне справедливост на модела, експертите казват, че плащанията от осигурителната система към възрастните хора отпуснати без изискване за осигурителен принос, трябва поетапно да бъдат изведени от системата на задължителното пенсионно осигуряване.
За да се запълни дефицита или така наречената дупка в бюджета за пенсии, би трябвало да се търсят и други източници, които се смени философията на управление на така наречения „Сребърен фонд“, като в него постъпва и определен процент от ДДС.
Промени се предлагат и за втория пенсионен стълб, който изплаща втори пенсии. Прехвърлянето на парите към първия стълб в бъдеще да бъде еднократно и правото на преценка да се прави непосредствено преди пенсионирането, като вноската нараства, но не за сметка на тази от първия стълб. За третия - доброволен, който плаща и трета пенсия да има данъчни стимули - предлагат експертите на Съвета.
Експертите стигат до извода, че с най-голям принос да не се постигне финансова автономност на задължителното пенсионно осигуряване не са нито демографските промени, нито лошите икономически условия, а преди всичко конюнктурните политически решения, целящи краткосрочни електорални ползи. Намаляването на осигурителни вноски и прекомерно повишаване на разходите за пенсии не са били оценени адекватно, а през системата са решавани и икономически проблеми на отделни браншове и са възлагани функции на социалното подпомагане.
Анализът на Съвета е разработван почти година, по предложение на председателя на 49-ото Народно събрание.
Експертите казват, че през последните 4 години, благодарение на ръста на пенсиите, България излиза от групата на държавите, в които бедността сред населението на 65 и повече години е сред най-високите в ЕС. Нивата са намалени от 35 на 22 процента, но това е следствие от преди всичко на т. нар. "Covid-19 добавки", увеличението на минималния размер на пенсията за стаж и възраст, по-щедрите увеличения на останалите пенсии, включително и на тези, несвързани с трудова дейност. Така щедростта на първия пенсионен стълб води до съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход от над 54%.
