ИСС: Необходими са мерки срещу енергийна бедност след либерализацията на пазара

Либерализацията на пазара на електрическа енергия изправя битовите потребители пред рисковете от повишаване и нестабилност на цените на електроенергията, загуба на благосъстояние и дори енергийна бедност. Необходими са мерки за преодоляване на евентуалните рискове, очаквани от либерализацията на пазара, мерки за енергийна ефективност и механизъм са справяне с енергийната бедност в България.

Това посочва Икономическият и социален съвет на Република България (ИСС) в анализ на тема „Свободният пазар на електроенергия: Проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност в подкрепа на домакинствата“.

Анализът, който беше приет на пленарна сесия от Икономическия и социален съвет, е разработен по собствена инициатива от съвета, предлага конкретни решения и политики и поставя фокус върху битовите потребители в положение на енергийна бедност.

Сред препоръките е разработване на пакет от мерки, насочени към домакинствата, които не попадат в категорията на енергийно бедните. Той трябва да съдържа задължителни защитни клаузи в търговските договори, например за право на промяна и прекратяване на договора, право на информация за енергийния микс на съответния търговец и защита от прехвърляне на разходи по балансиране, както и разработени от Министерството на енергетиката примерни договори с твърда и с почасова цена. Освен това, доставчиците на електрическа енергия следва да предлагат не само плаващи, но и фиксирани тарифи, следвайки предложението на Европейската комисия за „право на договори с фиксирани цени“ и въвеждане за забрана на едностранна промяна на договора през периода на неговата валидност.

Икономическият и социален съвет препоръчва също при либерализация на пазара на електроенергия, базовите цени да се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране, вместо от Министерския съвет, по методика, взимаща под внимание разходите за производството на електрическата енергия, за да бъдат запазени контролните функции на регулатора. Съветът дава препоръки и усилията да се насочат към инициативи, стимулиращи енергоефективни инвестиции и енергоефективно поведение, с фокус към домакинствата в положение на енергийна бедност. Като например диференциран подход към тях и 100% безвъзмездно финансиране от държавата при саниране на жилищата им. По данни от анализа, централизираното енергийно обновяване на жилищни сгради е недостатъчно ефективно – само около 4,5% са обновените жилища със 100% публично финансиране.  Икономическият и социален съвет предлага и още един подход – създаване на схеми на финансиране за преминаване към по-горен енергиен клас на жилище или сграда, като при постигнат конкретен резултат домакинството да се възползва от субсидия, а ако това е енергийно бедно семейство, безвъзмездната субсидия да е в размер 100%.

На пленарната си сесия Икономическият и социален съвет прие също и Становище „Ускоряване развитието на социалната икономика в България в отговор на съвременните предизвикателства“. В становището се посочва, че в страната има значителен неизползван потенциал за развитие на социалната и солидарната икономика. На фона на 6,3% платена заетост в социалната и солидарната икономика средно за ЕС, България достига едва между 1% и 2.8% заети според различните източници. По същия начин делът на социалната и солидарната икономика от БВП средно в Европейския съюз е 8%, докато в България е 0.3 – 0.4% .

За преодоляване на тези разлики Икономическият и социален съвет  дава препоръки за конкретни мерки, които българските институции могат да предприемат с цел хората с увреждания и в неравностойно положение, да могат да намерят своята реализация в страната.