Анализи
Извод след анкетата на КФН: Небанковият финансов сектор напредва с подготовката за въвеждане на еврото
Financial Tribune
Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА.
Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.
Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.
Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.
По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.
Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор?
- Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.
Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.
Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.
Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти - включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.
Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.
Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.
Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?
- Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.
Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.
Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.
Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.
Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.
Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.
Какво е състоянието на небанковия финансов сектор - капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?
- Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.
Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.
Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.
Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?
- Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г.
