Анализи
Как Китай печели от „дълговата криза“ на държавите
Глобалният държавен дълг е по-висок и расте с по-бърз темп спрямо прогнозите от преди COVID-19, виновни за това са САЩ и Китай, коментират от МВФ
Financial Tribune
През октомври 2020 г., в условията на икономическа и финансова криза, влошена от пандемията covid-19, Замбия за първи път губи лихвените плащания по международните си облигации. След две години и половина африканската държава продължава да е в частично неизпълнение на по-голямата част от дълга си в размер на 31,6 млрд. долара, по данни на „Катимерини“.
Бедната и уязвима държава, която толкова дълго и безуспешно се бори да сключи споразумение с кредиторите и да преодолее кризата, е пример за процеса на справяне с държавните фалити. Последствията могат да бъдат наказателни за много страни, които наскоро не са изпълнили задълженията си, точно когато въпросът е на първо място в дневния ред на пролетните срещи на МВФ и Световната банка тази седмица във Вашингтон.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева отбеляза, че около 15 % от страните с ниски доходи вече са в „дългова криза“, а почти половината са застрашени да изпаднат в нея.
„Това поражда опасения за потенциална вълна от искания за преструктуриране на дълга - и как да се справим с тях в момент, когато настоящите дела за преструктуриране се сблъскват със скъпоструващи забавяния, като най-скорошният пример е Замбия“, каза тя пред участниците.
Вътрешните закони и съдебните решения могат да уреждат фалитите на дружества и физически лица, но не съществува международен закон за държавите в несъстоятелност. Съществува само хаотичен, ad hoc процес, включващ изработването на мозайка от договорни клаузи, неявни договори, мъчителни преговори и геополитическа целесъобразност.
Това състояние на нещата сега е застрашено от пълно разпадане от една новопоявила се, подривна, непрозрачна и мощна сила в областта на държавния дълг: Китай.
Според експертите отпускането на заеми от Пекин на развиващите се страни и отказът му да следва правилата на Запада е най-голямата пречка за преструктурирането на държавния дълг.
Ю Дзие, старши научен сътрудник по въпросите на Китай в мозъчния тръст Chatham House, смята, че позицията на Пекин е свързана не толкова с икономическата рационалност, колкото с геополитическата конкуренция.
„Многостранните финансови институции до голяма степен се управляват от американци и европейци. Китай се стреми да формира програмата за облекчаване на дълга, а не да я диктува от Запада“, казва той.
Джей Нюман, бивш мениджър на фонда „Елиът", който успешно съди Аржентина за 2,4 млрд. долара след преструктурирането на дълга през 2001 г., казва, че появата на Китай като основен играч е вкарала цялата система в хаос.
„Сега имате голям суверенен кредитор, който има властта да диктува условията и търпението да не сключи сделка, ако тя не го устройва. Това напълно промени играта“, казва Нюман.
В крак с времето Alvarez & Marsal, един от най-големите консултанти по корпоративни несъстоятелности, за първи път тази година създаде отдел за държавни въпроси. За ръководител на отдела е нает Реза Бакир, бивш високопоставен служител на МВФ и управител на централната банка на Пакистан.
Последните данни на МВФ от края на февруари показват, че 9 по-бедни държави като Мозамбик, Замбия и Гренада вече са в така наречените „затруднени дългови ситуации", а още 27 са изложени на „висок риск". Други 26 са в списъка за наблюдение. Бакир подчертава също , че много закъсали държавно контролирани компании в тези страни ще се нуждаят от помощ.
„Моментът беше подходящ, за да може A&M да създаде звено, което да консултира държавите. Като се има предвид, че има повече от 50 държави в различни етапи на дългови затруднения, има възможност за по-цялостен подход.“ - казва той.
Парижкият клуб е създаден преди десетилетия, за да координира държавните кредитори, докато банкерите създават Лондонския клуб, за да преструктурират дълговете си. Но банковото кредитиране намаляваше, а разрастването на пазара на облигации размъти водите с вълната от държавни фалити, която започна в началото на 90-те години. Координирането на кредиторите стана по-трудно, тъй като безбройните притежатели на облигации търгуваха с вземания по целия свят, вместо шепа банки.
Неизпълнението на задълженията на Аржентина по облигации на стойност 80 млрд. долара през 2001 г. доведе до дългогодишни спорове между Буенос Айрес и инвеститори като Elliott, които отказаха да приемат условията, договорени от другите кредитори. Хедж фондът дори конфискува кораб на аржентинските военноморски сили, когато той акостира в Гана.
Инцидентът достигна такива размери, че облигационерите понякога се позоваваха на „призрака“ на Elliott, за да сплашат държавите, които обмисляха да обявят фалит, а политиците го използваха като доказателство за слабостите на системата за преструктуриране на държавния дълг.
След фалита на Аржентина МВФ се опита да създаде своеобразен „съд по несъстоятелност“ за държавите. Но механизмът за преструктуриране на държавния дълг се провали поради липсата на подкрепа от страна на най-големите акционери на МВФ.
Вместо това САЩ се застъпиха за въвеждането на „клаузи за колективно действие“ в облигациите, които задължават непреклонните кредитори да приемат споразумение, одобрено от мнозинството. След преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 г. тези клаузи бяха допълнително засилени.
Въпреки това в много облигации все още липсват тези клаузи. Освен това те спомагат за улесняване на споразумението за преструктуриране само след като то бъде сключено. Експертите изтъкват, че те не допринасят за решаването на истинския проблем: държавите твърде бавно търсят преструктуриране на дълга, страхувайки се от политическото унижение на фалита.
Когато са принудени да преструктурират дълга си, финансовото облекчение, което страните получават, често е твърде малко, за да осигури трайно възстановяване.
Този порочен процес сега се усложнява допълнително от мащабната програма на Китай за отпускане на заеми на развиващите се страни през последното десетилетие. Тези заеми често са непрозрачни по отношение на техния размер, условия, естество, а понякога дори и по отношение на тяхното съществуване.
Общият размер на програмите за отпускане на заеми е трудно да се оцени, тъй като Китай не докладва за повечето от тях на организации като МВФ, ОИСР или Банката за международни разплащания.
Но AidData, мозъчен тръст за развитие, базиран в Института за глобални изследвания „Уилям и Мери", изчислява, че заемите възлизат на около 843 млрд. долара. Китай, който не е член на Парижкия клуб, в повечето случаи отпуска заеми, които са предоставени от безбройните му държавни или контролирани от държавата банки, което допълнително обърква нещата.
Нагледен пример е Замбия. От приблизително 20 млрд. долара външен дълг, регистриран от МВФ при формулирането на програмата му за 2022 г., 2,7 млрд. долара идват от международни банки за развитие, а 1,3 млрд. долара - от различни западни правителства. Най-голямата част обаче е близо 6 млрд. долара, дължими на Китай.
МВФ постигна споразумение за подкрепа със Замбия при условие, че дълговото ѝ бреме стане устойчиво. Но другите притежатели на облигации не искат облекченията, които предлагат, да отиват за изплащане на задълженията към Китай. Пекин се съгласи по принцип да приеме орязване, но експертите твърдят, че той търси „задънената улица“.
Междувременно Замбия има около 1,2 млрд. долара просрочени задължения след обявяването си в несъстоятелност. Като се включат забавените плащания към местни доставчици и кредитори, МВФ изчислява, че просрочените задължения всъщност са близо 3 млрд. долара.
Старши съветник на китайското правителство коментира в тази връзка, че нито един закон не дава приоритет на заемите от Световната банка.
„Страната (Замбия) не беше доволна от практиката, която идва от времето, когато западните държави обикновено са били единствените кредитори. Ако позволим на Световната банка да има приоритет, би трябвало да имаме по-големи права на глас“, допълва той.
Друг все по-често срещан аспект при преструктурирането на дълга е какво да се прави с вътрешните облигации. Замбия е добър пример и тук.
Облигации в местна валута на стойност 3,3 млрд. долара, притежавани от чужденци, също бяха изключени от преструктурирането на дълга. Лусака се опасява, че спадът в стойността на облигациите в квача може да опустоши банковия ѝ сектор. Някои притежатели на други международни облигации обаче твърдят, че те също трябва да бъдат включени в преструктурирането.
Експертите твърдят, че Китай изглежда се задоволява най-вече с поддържането на заемите си към трети страни, вместо да ги преструктурира и да отпуска нови, за да гарантира, че вътрешните му банки могат да бъдат напълно изплатени. Но той предпочита да действа самостоятелно, със собствено темпо и не се стреми към прозрачност.
Според неотдавнашно проучване на няколко икономисти, сред които Кармен Райнхарт от Харвардския университет, в периода 2000-2021 г. Китай е предоставил 128 спасителни заема на стойност 240 млрд. долара на 20 закъсали държави. През последните пет години от проучването 185 млрд. долара и над 100 млрд. долара през 2019-21 г.
Райнхарт казва, че за китайските заеми е характерна непрозрачността им, но подчертава, че това поведение не е толкова необичайно.
„Китай играе наистина трудна игра, защото е основен кредитор. Търговските банки на САЩ също играеха твърдо през 80-те години на миналия век", казва той.
„Независимо от цвета или вероизповеданието на даден кредитор, кредиторите мислят като кредитори“, казва Бакир.
Но каквато и да е първопричината, повечето са съгласни с крайния резултат.
„Тази фрагментация [на кредиторите] води до парализа", казва Шон Хейгън, бивш главен съветник на МВФ, който сега преподава международно право в Джорджтаун.
Има няколко решения. През февруари МВФ обяви нова кръгла маса за глобалния публичен дълг, чиято цел е да събере на едно място всички кредитори и длъжници, за да се надява да намери начини за улесняване на процеса на уреждане на дълга. Експертите като цяло са песимистично настроени към това развитие.
Ли Бухайт, юрист-експерт в тази област, сравнява присъствието на Китай във вече проблемната система за преструктуриране на дълга с човек, страдащ от тежка настинка, която лекарят се мъчи да излекува, който след това е прободен с копие.
„Настинката не е изчезнала, но лекарят вероятно ще се съсредоточи повече върху копието“, казва той.
