Анализи
КФН анализира потребителските нагласи към инвестиционни, застрахователни и осигурителни продукти
Financial Tribune
Суми над 4500 лева годишно инвестират 53 на сто от анкетираните българи, които използват инвестиционни услуги, сочи проучване на Комисията за финансов надзор (КФН), публикувано на сайта на институцията.
Проучването, посветено на удовлетвореността на потребителите и техните предпочитания в небанковия финансов сектор, показва още, че 17 на сто от българите използващи инвестиционни услуги инвестират между 2500 и 4500 лева годишно, суми между 1000 и 2000 лева годишно инвестират 16 на сто, а 14 на сто влагат до 1000 лева годишно.
Като цяло 66 на сто от анкетираните потребители заявяват, че използват инвестиционни услуги, 7 на сто посочват, че са ползвали такива в миналото, а 27 на сто не са използвали никога.
Проучването е на база участието в анкета на 271 потребители на небанкови финансови услуги, като 96 на сто (261) от тях са физически лица, а 4 на сто (10) са юридически лица.
Над половината, 54 на сто от потребителите, използващи инвестиционни услуги, предпочитат да инвестират за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия, а 53 на сто в дялове на колективни инвестиционни схеми (КИС), и/ или алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), включително национални инвестиционни фондове.
От ползвателите на инвестиционни услуги, 28 на сто посочват, че инвестират за собствена сметка във финансови инструменти на гише/телефон, 16 на сто - инвестират на платформи за колективно финансиране, а 15 на сто - чрез услуга „управление на портфейл“, предава БТА.
Най-често използваният финансов инструмент са акциите - при 75 на сто от участниците, 36 на сто инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове), 12 на сто в облигации, 12 на сто в криптоактиви, 8 на сто в държавни ценни книжа (ДЦК), 7 на сто в деривати, включително договори за разлика, пише в проучването.
В документа се посочва, че експерти в областта споделят, че е приемливо, потребителите да отделят минимум 20 на сто от нетния си месечен доход за инвестиции.
Най - често инвестиращите на капиталовия пазар ползват услугите на инвестиционен посредник - 82 на сто, 19 на сто - на управляващо дружество, 18 на сто на кредитна институция, в качеството ѝ на инвестиционен посредник, 10 на сто на доставчици на услуги за колективно финансиране и 3 на сто на лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.
Малко повече от половината потребители на инвестиционни услуги, участвали в проучването (55 на сто) използват дигитални канали.
Повече от половината, 61 на сто от участници в проучването, използващи инвестиционни услуги, заявяват, че са напълно удовлетворени от тях, а едва 4 на сто не са удовлетворени.
Останалите са частично удовлетворени, като посочват различни причини: липсата на прозрачност при предоставяне на информация за условията по договор - 5 на сто, неудовлетвореност от реализираната доходност - 12 на сто, липсата на прозрачност при предоставяне на информация за таксите - 4 на сто или високите такси - 26 на сто.
Застрахователен сектор
От участниците в проучването, 79 на сто заявяват, че използват застрахователни услуги, 8 на сто са използвали в миналото, а 13 на сто не използват, става известно от документа.
Очаквано, 85 на сто от участниците използващи/или използвали застрахователни продукти посочват, че имат сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или са имали в миналото.
Видно от данните, въпреки че застраховката „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“ (застраховката „Автокаско“) няма задължителен характер и е на доброволен принцип, 68 на сто заявяват, че използват или са използвали в миналото този вид застраховка, пише в проучването.
Прави впечатление и високият процент заявили, че са ползвали застраховка за недвижим имот (имуществена застраховка) и застраховка при пътуване в чужбина, съответно 74 на сто и 75 на сто. Здравна застраховка имат или са имали 55 на сто, 42 на сто заявяват използването на Застраховка „Живот“, а 9 на сто отбелязват, че ползват/ са използвали друг вид застраховка.
Осигурителен сектор
Над половината, 56 на сто от участниците в проучването посочват, че използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване, 36 на сто - не използват, а 8 на сто в момента не използват, но в миналото са използвали, пише в документа.
От ползващите допълнително пенсионно осигуряване, 90 на сто се осигуряват в универсален пенсионен фонд, 44 на сто в допълнително доброволно пенсионно осигуряване и 6 на сто в професионален пенсионен фонд.
Удовлетвореността от предоставяните услуги в осигурителния сектор е значителна, като 23 на сто изразяват пълна удовлетвореност, 31 на сто са частично удовлетворени, поради високи такси на пенсионноосигурителните дружества, 21 на сто са частично удовлетворени, заради недостатъчната информация за правата им, 39 на сто са частично удовлетворени, заради доходността, 10 на сто са частично удовлетворени, защото смятат, че правата им за личен избор на пенсионен фонд са нарушени, а 17 на сто не са удовлетворени.
