Анализи
Кризта с превоза по море: Нарушение на веригите за доставки и глобални икономически последици
Financial Tribune
Всяка от световните икономически кризи през последните години е свързана с веригите за доставки. Пандемичните локдауни, войната в Украйна и общият скок на глобалната инфлация повлияха или бяха повлияни от потока на световната търговия.
Тъй като 2023 г. премина в 2024 г., в Червено море се появи нова заплаха за световните вериги за доставки. Най-големите компании за превози в света спират или спряха услугите си в района заради нарастващия брой атаки срещу кораби там от подкрепяните от Иран бунтовници хути, действащи от Йемен.
Всяка надежда за някаква новогодишна почивка беше разбита на 1 януари, когато Иран изпрати военен кораб в Червено море, след като американският флот унищожи три лодки на хутите ден по-рано.
САЩ твърдят, че са потопили трите лодки "при самозащита", след като от лодките на хутите са стреляли по контейнеровоз на Maersk и след това са се опитали да се качат на борда на кораба, преди САЩ да ударят. Пристигането на иранския военен кораб в отговор е знак за потенциална ескалация в криза с големи последици за световната икономика.
Цените на петрола скочиха с повече от 2% в първия ден от търговията след атаките.
Какво става?
Бунтовниците хути атакуват кораби в Червено море от ноември, твърдейки, че действат в солидарност с народа на Газа, на фона на израелските бомбардировки на ивицата.
Атаките се извършват близо до тесния проток Баб ал Мандаб, между Африка и Арабския полуостров. Това е критичен воден път в световната търговия, през който малко под една трета от всички глобални контейнеровози се движат ежедневно.
Въпреки че хутите твърдят, че са насочени към плавателни съдове, свързани с Израел, те са извършили повече от 100 атаки с дронове и ракети срещу всички видове кораби, плаващи в района от ноември насам. Атакуваният на 31 декември кораб Maersk е регистриран в Сингапур и се управлява от датска компания.
В отговор на атаките, които се увеличиха значително по интензивност и обем от средата на декември, САЩ създадоха Военноморска оперативна група с участието на Великобритания, Франция и други страни от НАТО, както и регионални съюзници като Бахрейн. Известна като операция "Пазител на просперитета" (Operation Prosperity Guardian), нейната заявена цел е да защити корабоплаването в района.
Защо търговският път по море е толкова важен
Суецкият канал се намира в северната точка на Червено море и свързва водния път със Средиземно море. Това го прави най-краткият морски път между Европа и Азия. Около 12% от цялата световна корабна търговия по обем пътува по маршрута. Това е особено важна точка за транзит на енергия, като около девет милиона барела петрол преминават през канала всеки ден.
Напрегнатата ситуация със сигурността накара компании като Maersk, CMA CGM, Hapag-Lloyd и MSC периодично да спират операциите в района през последните няколко седмици, причинявайки закъснения и повишаване на разходите.
Hapag-Lloyd в момента пренасочва корабите си покрай нос Добра надежда, в южния край на Южна Африка. Компанията заяви, че ще спазва това поне до 9 януари. Говорител на Maersk заяви, че в момента обмисля дали да спре за неопределено време транспорта си в Червено море, след атаките и да използва маршрута покрай Южна Африка.
Алтернативният маршрут за кораби, пътуващи от Азия до Европа около нос Добра надежда, добавя около 3000 морски мили (5000 километра) за кораб, пътуващ до Европа от Сингапур.
Приемането на тази опция означава по-високи сметки за гориво, докато разходите за застрахователни премии също са се увеличили в отговор на кризата.
Глобални икономически последици
Рисковете, които ескалиращият конфликт представлява за световната икономика, са значителни. Ако ситуацията се влоши допълнително, транспортните разходи ще продължат да се покачват, тъй като все повече превозвачи вземат опцията нос Добра надежда. Цената на петрола вероятно ще скочи и крехкото възстановяване от високата инфлация ще бъде застрашено.
Друг риск от ескалация от прякото иранско участие е, ако корабоплаването в Арабско море, южно от Саудитска Арабия и западно от Индия, също се счита за изложено на риск от атаки. Около една трета от световния петрол преминава през тези води.
Тогава съществува риск от забавяне на доставката. Когато контейнеровозът Ever Given заседна и блокира Суецкия канал за шест дни в средата на пандемията през 2021 г., той добави още закъснения към вече изкривената глобална търговска система.
Корабните компании все още се надяват, че Военноморската оперативна група бързо ще възстанови реда и ще осуети атаките. Има и известна увереност, че глобалните вериги за доставки са по-стабилни, отколкото бяха, когато пандемичните шокове причиниха безпорядък през 2020 и 2021 г.
"В момента имаме свръхкапацитет на контейнеровозите, така че в най-лошия случай, когато трябва да продължим да обикаляме Африка за известно време, имаме контейнеровози в света, за да направим това", казва Ларс Дженсън, главен изпълнителен директор на Vespucci Maritime, базирана в Дания консултантска компания в корабната индустрия, пред DW миналия месец.
И все пак глобалните трейдъри казват, че големият риск е, ако кризата продължи да се влошава и принуди корабите да се отклоняват за продължителни периоди от време. Това вероятно би означавало и потенциално разширяване на самия конфликт в Близкия изток - мрачно предзнаменование за световната икономика, докато се подготвя за 2024 г.
