Лицата под 30 години у нас все по-често не могат погасяват дълговете си

Българите плащат задълженията си все по-сериозно. Хората разбират по-добре финансовите си отговорности. За първото 6-месечие на 2025 година плащаемостта расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 година. Това показват данните на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ в България.

„Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно“, коментира Лилия Димитрова, председател на АУВ. 

Основни кредитори

Основните кредитори у нас са банките и небанковите институции, които имат по 35% от общия обем на продадените дългове или общо 70%.

На трето място с 18 на сто дял се нареждат телекомите.

Изкупен дълг

Изкупеният дълг остава без съществени проимени през 2024 година, достигайки размер от 545 млн. лева спрямо 523 млн. лева през 2023 година. С 46 на сто на годишна база намалява възложеният дълг през 2024 година.

Профил на длъжника

Възрастовата граница на хората с просрочени задължения пада, като масово това са лица под 30-годишна възраст или по-точно представителите на Gen Z.

„Не бива да се генерализира, защото всяка една ситуация е лична и различна, но хората под 30-годишна възраст задлъжняват все повече“, посочи Лилия Димитрова.

По думите ѝ представителите на Gen Z са склонни да харчат по-импулсивно от представителите на предишните поколения. Някои от лицата дори имат по няколко кредита, а оставaйки без работа, често стигат до ситуации, в които не могат да изплащат задълженията си към кредиторите.

Димитрова отчете още, че се отчита промяна в профила на длъжника, като той вече не е от малко населено място, а е от София и големите градове.

„Потребителите трябва да правят сметка на финансите си. Трябва по-голяма финансова култура“, препоръча тя.

Продадени потребителски кредити

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г.

Основната причина за понижението в средния размер на необслужвания кредит е фактът, че в просрочие изпадат предимно потребителските необезпечени кредити, които са с малки дължими суми.

„Има случаи, в които едно лице има няколко кредита. Не винаги са от различни финансови институции. Има дори лица с двуцифрено число на броя на кредитите“, посочи Димитрова.

Тя допълни, че това не винаги са хора, които са останали без работа.

„Това са хора, взели неразумни решения да си купят нещо, без да си правят добре сметката на финансите. След като са взели кредити за жилище или кола, вземат кредит, за да отидат на почивка, например“, каза тя.

Експертът коментира още, че за хората с по-ниски доходи се препоръчва да не задлъжняват с повече от 1/3 от разполагаемия си доход.

Междуфирмена задлъжнялост

Данните на АУВ показват, че просрочията на пазара на междуфирмената задлъжнялост бележат рязък ръст до 122 млн. лева през 2024 година спрямо едва 15 млн. лева през предходната 2023 година.

„Българският бизнес все повече съумява да защитава правата си и да поддържа база от необходимите документи, чрез които да доказва продажбата на стока или доставката на услуга. Все по-често бизнесът се обръща към компании за управление на вземания“, отчете Димитрова.

Задълженията след влизане в еврозоната

След приемането на еврото всички задължения ще се превалутират в единната европейска валута по официалния курс - 1.95583 лева за едно евро.

Експертът беше категорична, че тенденциите на пазара на управление на вземания у нас няма да се изменят заради членството в еврозоната.

Личен фалит

По думите на председателя на АУВ, новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е бил необходима крачка, тъй като от репутационна гледка точка може да доведе до изчезване на лоши практики, които вредят на целия бизнес за управление на вземания.

„Искрено се надяваме това да доведе до изчезване на такъв вид практики, за да може нашият бизнес да се асоциира с това което е - финансов бизнес, който е част от финансовата екосистема“, заяви  Димитрова.