МАЕ: В разгара сме на първата глобална енергийна криза

Светът никога не е бил свидетел на енергийна криза с такава дълбочина и сложност, заяви във вторник ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, подчертавайки, че „сме в разгара на първата „наистина глобална“ енергийна криза“, съобщава Ройтерс, посочва БНР.

По време на провеждащата се Сингапурска международна енергийна седмица Бирол посочи, че затягането на пазарите за втечнен природен газ (LNG) в световен мащаб и големите производители на петрол, които намаляват доставките, поставиха света в средата на "първата истинска глобална енергийна криза“.

Покачващите се глобални цени на редица енергийни източници, включително петрол, природен газ и въглища, вредят на потребителите в същото време, когато те вече трябва да се справят с нарастващата инфлация на храните и услугите. Високите цени и възможността за енергиен режим са потенциално опасни за европейските потребители, докато се подготвят да навлязат в зимата на Северното полукълбо.

Европа може да издържи тази зима, макар и малко по-очукана, ако времето остане меко, каза Бирол.

„Освен ако няма да имаме изключително студена и дълга зима, освен ако няма изненади от гледна точка на това, което видяхме, например експлозия на тръбопровод „Северен поток“, Европа трябва да премине през тази зима с някои икономически и социални натъртвания“, добави той.

Нарастващият внос на втечнен природен газ в Европа на фона на кризата в Украйна и потенциалното възстановяване на китайския апетит за синьото гиров ще затегнат газовия пазар, тъй като само 20 милиарда кубически метра нов капацитет за втечнен природен газ ще излязат на пазара през следващата година, посочи изпълнителният директор на МАЕ.

В същото време неотдавнашното решение на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, известни като „ОПЕК +“, да намалят съвместния добиви с 2 милиона барела на ден е „рисковано“ решение, тъй като МАЕ вижда глобално нарастване на търсенето на петрол от близо 2 милиона барела на ден през тази година.

„Това е особено рисковано, тъй като няколко икономики по света са на ръба на рецесия, ако говорим за глобална рецесия. Намирам това решение за наистина жалко“, каза той.

Бирол обаче смята, че настоящата енергийна криза може да бъде повратна точка в историята на енергетиката за ускоряване на чистите енергийни източници и за формиране на устойчива и сигурна енергийна система.

„Енергийната сигурност е двигател номер едно на енергийния преход“, каза той, добавяйки, че страните виждат енергийните технологии и възобновяемите източници като решение на проблема.

По време на Сингапурската международна енергийна седмица той също така каза, че светът все още се нуждае от руски петрол, дори ако бъде въведен ценови таван.

„Очаква се потреблението на петрол да нарасне с 1,7 млн. барела на ден през 2023 г., така че светът все още ще има нужда от руски петрол, за да отговори на търсенето“, каза шефът на МАЕ.

Страните от Г-7 предложиха механизъм, който би позволил на развиващите се пазари да купуват руски петрол, но на по-ниски цени, за да ограничат приходите на Москва с оглед на нейната военна инвазия в Украйна.

Бирол каза, че схемата все още има много детайли за изглаждане и ще изисква участието на големите страни вносителки на петрол.

През миналата седмица представител на Министерството на финансите на САЩ посочи пред Ройтерс, че не е неразумно да се смята, че до 80 - 90% от руския петрол ще продължи да тече извън механизма за таван на цените, ако Москва се опита да го пренебрегне.

„Мисля, че това е добре, защото засега светът все още се нуждае от руския петрол да излезе на пазара. 80%-90% е добро и окуражаващо ниво, за да се отговори на търсенето“, каза Бирол.

Междувременно той сподели, че „все още има огромно количество петролни запаси от стратегическия петролен резерв“. Въпреки това шефът на МАЕ отбеляза, че по-нататъшното освобождаване на гореспоменатите петролни запаси „не е на дневен ред“.

Според него енергийната криза може да бъде повратна точка за ускоряване на чистите енергийни източници и за формиране на устойчива и сигурна енергийна система.

„Енергийната сигурност е двигател номер едно на енергийния преход“, като страните виждат енергийните технологии и възобновяемите енергийни източници като решение на проблема, каза Бирол.

МАЕ преразгледа прогнозата за растеж на капацитета на добавената възобновяема енергия през 2022 г. до 20% увеличение на годишна база от 8% предишна оценка, като тази година ще бъде добавен близо 400 гигавата капацитет за възобновяема енергия.

Много страни в Европа и другаде ускоряват инсталирането на възобновяеми мощности чрез съкращаване на разрешителните и лицензионните процеси, за да заменят руския газ, каза още Бирол.