Анализи
Месечен обзор на МФ: Годишният темп на инфлацията се сви до 7.5% през юни
Financial Tribune
През май промишленото производство спадна с 8,2 на сто, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж има при производството на метални изделия, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар. Това пише в редовния месечен обзор на българската икономика на Министерството на финансите. Данните в обзора са към 17 юли, уточняват от МФ.
Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто.
През юни показателите от бизнес наблюденията останаха на нивото си от май. По-неблагоприятни бяха очакванията за производството в промишлеността и за продажбите в търговията на дребно през следващите три месеца.
В същото време очакванията за търсенето на услуги бяха оптимистични. Оценките на потребителите за финансовото им състояние се влошиха, но очакванията им за общата икономическа ситуация в страната бяха по-положителни.
Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. През първата половина на 2023 г. се прояви характерната сезонна динамика на показателя, наблюдавана през предишни години. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство.
Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки.
През април излишъкът по текущата сметка достигна 320,5 млн. евро и се увеличи с над два пъти спрямо предходната година. Спадът на международните цени тласна надолу номиналната търговия със стоки. Спадът на вноса на стоки с 8,1 на сто изпревари този на износа (намаление със 7,1 на сто), което доведе до подобрение на търговския дефицит. Излишъкът при услугите се увеличи на фона на растеж на износа с 2,9 на сто и спад на вноса с 6,5 на сто. Износът бе подкрепен от нарастването на туристическите услуги и износа на ИКТ, докато спадът на вноса се дължеше на намалението на транспортните и застрахователни услуги. За първите четири месеца на годината салдото по текущата сметка отчете излишък от 0,1 на сто от прогнозния БВП спрямо дефицит от 0,7 на сто от БВП за същия период на 2022 г. Подобрението на салдото по текущата сметка спрямо същия период година по-рано се дължеше основно на намалението на търговския дефицит с 0,7 пр.п., пише в анализа.
Кредитът за частния сектор отчете минимално ускорение на годишния си растеж през май и нарасна с 12,1 на сто при 11,9 на сто в края на април. По-високият му темп се дължеше на по-бързото увеличение на кредитите за нефинансови предприятия, чийто ръст достигна 8,3 на сто срещу 7,9 на сто месец по-рано.
Към края на май бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) бе отрицателно, в размер на 0,6 на сто от прогнозния БВП. Общите приходи нараснаха с 9,1 на сто през първите пет месеца на годината, като данъчните приходи продължиха да имат най-голям принос, с увеличение от 11,4 на сто.
Приходите от преки данъци нараснаха с 13,8 на сто на годишна база поради по-високия ръст на приходите от доходите на физическите лица с 14,6 на сто, и по-високите приходи от корпоративни данъци, с 12 на сто на годишна база. Движещите фактори за първото бяха значителният номинален ръст на заплатите в частния и публичния сектор.
Приходите от косвени данъци намаляха с 0,2 на сто поради по-ниските постъпления от ДДС от внос. Същевременно, приходите от акцизи нараснаха с 8 на сто, отразявайки въведеното увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия от 1 март 2023 г. По-високите заплати и заетостта се отразиха в нарастване на социалните и здравните вноски с 16,3 на сто.
