Анализи
Михаил Кръстев: България трябва да излезе от спиралата на дефицити
Financial Tribune
„България трябва да излезе от спиралата на дефицити, но за съжаление е влязла в спиралата на компромиси, които не удовлетворяват икономическата логика, а логиката на политиците и техния електорат, а това не е правилно“, това заяви пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев, председател на Съюза за стопанска инициатива.
Държавните финанси и публичният сектор не се намират в добро състояние от гледна точка на управлението на държавните финанси и публичните средства.
„Достатъчно е да погледнем какво се случи с Бюджета за 2024 г. и неговото неизпълнение както в разходната, така и в приходната част. Т.е. когато имаме сгрешен бюджет значи някой е направил грешка и нямаме оптимално управление на публичните финанси. Нещо повече индикациите, които получаваме за бюджета през 2025 г. общо взето екстраполират тази патология, която има в управлението на публичните финанси през последните няколко години, а именно трупането на дефицити и разчитане на увеличаване на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата и естествено емитирането на нов дълг, за да се финансират тези дефицити“, заяви икономистът.
Според него България отдавна е влязла в спиралата на дефицитните бюджети.
„Причината е, че новата цел, която имат всички, изготвящи бюджета в България е да се търси червената линия, а именно въпросните 3% дефицит. Над 3% дефицит не може да бъде заложено в държавния бюджет, защото има ограничение в Закона за публичните финанси, а също така сме ограничени и от Европейската комисия по Маастрихстките критерии. Това не пречи да се търси тази червена линия от 3%, което не отговаря на икономическата логика и среда, в която се намираме“, обясни Михаил Кръстев.
Според него е нормално в новите условия, когато имаме увеличение на заплащането в страната и не чак толкова висока инфлация, да разписваме бюджети, които не са на дефицит.
„Едва ли можем да целим излишък с оглед на новата финансова политика, но да не бъдат на дефицит, или да бъдат на много нисък. Но това, което се залага са 3%, за да се финансират разходни политики, които са изтървани изпод контрол“, уточни Кръстев.
Той подчерта, че България е „счупила швейцарското правило“ за увеличаване на пенсиите заради извънредното увеличаване на нивата на пенсиите и особено на минималните през последните четири години.
„Това не означава, че оттук нататък не трябва да спазваме швейцарското правило, така както сме го заложили. Повишили сме изключително много базата и въпросните близо 9%, с които трябва да се повишат пенсиите ще бъдат на много по-висока стойност като тежест за бюджета. Същото важи и за минималната работна заплата“, каза икономистът и добави, че това се случва и заради бакалското транспониране на една европейска директива у нас.
„Данните, с които вече разполагаме, показват, че това влошава икономическата среда както по отношение на регионалното разпределение, така и по отношение на икономическите дейности. Все повече икономически дейности ще влязат в риск заради съотношението между минимална и средна работна заплата през 2025 г. Все повече области в страната също влизат в този риск“, предупреди икономистът.
А парите за финансирането на всички увеличения ще дойдат от приходните политики в бюджета.
„Идеите на МФ са свързани с увеличаването на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата. Няма откъде другаде да се намерят пари за все по-увеличаващите се разходни политики“, заяви Михаил Кръстев.
Увеличаването на максималния осигурителен доход до 2028 г. на почти 5000 лв. означава ефективно изземане на милиарди левове от бизнеса и домакинствата.
„Плащането на все по-високи осигуровки от работодателите ще се отрази както на икономическата среда у нас, така и на възможността работодателите да повишават възнагражденията на своите служители, защото все по-голяма част от парите, които се произвеждат от конкретната фирма или дейност ще отиват в държавата, а това е увеличаване на данъчната тежест“, подчерта икономистът.
Той е категорично против облагането на определени сектори с данъци свръхпечалба, напомняйки, че тази мярка е била въведена единствено и само за държавни енергийни компании в Европа по време на високите цени на енергията през 2022 г., но тя не трябва да се прилага срещу други отрасли, които печелят в пазарните условия.
Увеличаването на акцизите е също вид повишаване на данъците, напомни Кръстев:
„Прехвърлянето на тежестта върху потребителите във връзка с алкохола и тютюневите изделия е също вид увеличаване на данъчната тежест. Категорично не съм съгласен, че нямаме увеличение на данъците в България“, каза той.
Продължаването на бюджет 2024 и през 2025 г. не е добър вариант, защото има промени в икономическата ситуация.
„В Бюджет 2024 г. са предвидени мерки, които не са много смислени към 2025 г.“, заяви Кръстев. Той също така смята, че трябва да излезем от спиралата на дефицити, но за съжаление ние се намираме в „спирала на компромиси“. „Защото трябва да имаме бюджет и той трябва да бъде компромисен и в крайна сметка да удовлетворява не икономическата и финансовата логика, а логиката на политиците и техния електорат“, каза икономистът.
Според него бюджетът трябва да бъде внесен и трябва да бъде обсъден сериозно от народните представители.
„Този бюджет трябва да бъде балансиран с нисък до никакъв дефицит и не да се бърза, а да се постигнат реформи, които да подобрят състоянието на публичния сектор, защото търпим критика от международните институции. Трябва да внесем ред и предвидимост. Бюджетът трябва да бъде смислен от гледна точка на икономическата ситуация“, смята Михаил Кръстев.
