Анализи
Напрежение в разходната част на Бюджет 2025: Какви са вариантите за приходи според експертите
Financial Tribune
„Наистина ще има напрежение в разходната част на бюджета“. Това прогнозира в ефира на БНР Христина Христова, бивш социален министър, експерт и преподавател.
По думите ѝ причината се корени в редица решения, свързани с пенсионната система, с увеличаване на редица разходи и заплати.
„Става въпрос за големи проценти. Имаме предизвикателство и с увеличението на минималната работна заплата. Трябва да продължат този дебат“.
Относно вдигането на пенсиите Христова изтъкна, че процентът на ръст не може да е по-малък от заложения по швейцарското правило.
„Ако направят увеличение на пенсиите само с 5% ще нарушат швейцарското правило, според което повишението трябва да е с 8-9%“, посочи тя и обясни, че такава стъпка трябва да бъде съпътствана и от законодателен акт.
Освен това според Христова на дневен ред стои и темата за осигуровките, за критериите за пенсиониране и т.н.
Дебатът за заплатите на държавната администрация, който винаги протича около бюджетната процедура, също е много порочен и непрофесионален, каза бившият социален министър.
„Трябва да се изготви анализ за състоянието на публичната администрация. Повечето администрации, които обслужват гражданите и бизнеса, работят с голямо натоварване“.
Тя обясни, че необлагаем минимум може лесно да бъде въведен при съществуващата данъчна система.
„Има го в редица страни членки на ЕС“.
Рискове от заложените разходи в Бюджет 2025 видяха и изпълнителният директор на BESCO Добромир Иванов, икономистът от ИПИ Адриан Николов и изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
В ефира на Нова тв експертите изложиха своите виждания за подобряване на приходната част на Бюджет 2025
Икономистът от ИПИ Адриан Николов смята, че пари в бюджета могат да дойдат от повишаване на тол таксите, „защото в момента сме много евтина транзитна дестинация”. „Може да се помисли за преструктуриране на земеделските субсидии. Администрацията остана в една и съща форма и численост, въпреки намалението на населението”, изтъкна Николов.
„Трябва да видим накъде се движим. Към момента има стремеж за разходване на около 45% от БВП през бюджета. В периодите, в които икономиката растеше сериозно, харчовете бяха на 38-39 на сто от БВП. Нужно е да имаме управленска визия за следващите 4 г.”, допълни Николов. Той призова министърът на финансите да поиска ревизия на всички въведени разходни мерки.
За предвидените повишени разходи в хазната изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов даде пример със семейния бюджет. „Ако в едно семейство харчат повече, отколкото изкарват, идва ЧСИ и те започват да си плащат дълговете”, заяви той и даде пример с Гърция, които преди години бяха принудени да продадат пристанищата и да намалят пенсиите и заплатите.
Той цитира данни, че дефицитът към първото тримесечие ще бъде около 3,6 млрд. лева. „Това съответства на 18-те милиарда дефицит, които се очакват, ако се изпълни бюджета – това е около 1,5 млрд. лева дефицит на месец. За мен сметките са верни и те бяха посочени още през октомври от служебния министър на финансите. Основната причина за тези 18 млрд. лева са увеличените заплати, по-високи пенсионни и социални плащания с 5,4 млрд. и увеличена издръжка”, каза представителят на работодателите.
Относно намаляването на сивия сектор Добрин Иванов каза: „изсветляването на икономиката не означава нов БВП, това е повишаване на икономиката. За да се получат заложените числа, българската икономика трябва да порасне с 6%, което е нереалистично”. Той даде пример той с „най-добрите години - 2007-2008-ма сме имали 6% ръст, но последните 15 г. икономиката расте с максимум 2,5-3 на сто”.
И тримата акцентираха за нуждата от ясни цели и мерки, съобразени с реалността. „Сякаш нашата национална цел е да вържем 3% дефицит”, каза изпълнителният директор на BESCO Добромир Иванов.
За повишението на заплатите в сектор „Сигурност” изпълнителният директор на BESCO даде пример с хора, които от 30 години работят в системата на МВР и смятат, че не е честно да има увеличение на възнагражденията с еднакъв процент на дългогодишните служители и за новопостъпилите. Според него е важно да не се очаква държавата да плаща всичко.
