Анализи
Най-значимите икономически събития и процеси през 2022 г.
Началото на новата година традиционно е свързано с положителни очаквания за това какво предстои и с надежди, че тя ще бъде по-добра от предходната. Това също е повод за оценка на случилото се през изминалата година и за неговото отражение върху живота на хората понастоящем и в по-дългосрочен хоризонт. В две поредни статии ще разгледам някои от най-важните икономически събития и процеси, които бяха характерни за 2022 г. в глобален и национален мащаб, без да ги подреждам по значимост, посочва в анализ за "Труд" финансистът Димитър Чобанов.
Глобалната инфлация
Най-важният процес, който пряко засегна голяма част от световното население през 2022 г., е инфлацията. Запазването на ценовата стабилност по принцип би следвало да бъде първостепенната цел на паричната политика на отделните централни банки. Най-големите сред тях я дефинират като темп на инфлация на потребителските цени до 2% годишно в средносрочен период (всъщност стриктното изпълнение на тази цел би означавало натрупана инфлация от почти 50% за 20-годишен период, което ще е еквивалентно на намаляване на покупателната способност на съответната валута с почти 1/3, а това изобщо не съответства на представата на потребителите за ценова стабилност).
След като през периода след Световната финансова криза ситуацията при потребителските цени беше относително спокойна, като големите централни банки не успяваха да достигнат заветните 2% инфлация годишно, те предприеха т. нар. неконвенционални мерки и освен агресивното понижаване на лихвените проценти започнаха масирано изкупуване на всякакви активи (не само държавни ценни книжа, но и корпоративни и ипотечни облигации). Европейската централна банка обаче реши да направи собствен принос в банковото дело, като въведе отрицателни номинални лихви по депозитното улеснение (в противоречие със същността на лихвените проценти). Продължителният процес на поддържане на изкуствено ниски лихви, бързото нарастване на паричната маса, огромните фискални стимули от страна на правителствата, проблемите с веригите на доставки, както и дългосрочно неправилната политика на Европейския съюз в областта на енергетиката създадоха условия за възникване на най-високата инфлация от десетилетия насам. Въздействието на тези фактори беше допълнително подсилено от войната в Украйна.
Подобна беше ситуацията в Съединените щати. Отново твърде експанзивна парична политика (но без отрицателни номинални лихвени проценти) и сериозни фискални пакети, оправдани с COVID-19 кризата, доведоха до инфлация на потребителските цени от 9,1% на годишна база през юни 2022 г., което беше рекордно висока стойност за повече от 40 години. Най-бързо увеличение се регистрира при цените на бензина, природния газ и електроенергията, но такова беше налице и при хранителните продукти и част от услугите.
В САЩ предприеха целенасочени (непазарни) мерки конкретно по отношение цените на горивата, като фактически през цялата 2022 г. интервенираха на пазарите като продаваха количества от стратегическия си петролен резерв. По принцип той е предназначен за употреба в кризисни периоди, а миналата година не би могла да се нарече кризисна за американската икономика, която продължи да се разширява. Федералният резерв предприе няколко последователни повишения на основните лихвени проценти и това допринесе за забавянето на инфлацията на годишна база до 7,1% през ноември. Разбира се, средногодишната инфлация остана твърде далеч от поставената цел и това предполага по-нататъшно затягане на паричната политика.
Реакцията в еврозоната беше значително по-бавна и по-слаба отколкото в САЩ. През продължителен период от време проблемът с инфлацията изобщо не се признаваше за такъв и се правеха опити за словесни интервенции, които да успокоят пазарите. Така досегашният пик от 10,6% на годишна база беше достигнат през октомври, а през ноември беше реализиран спад до 10,1%. Огромната задлъжнялост на част от икономиките в еврозоната (Италия, Гърция, Испания, Португалия и дори Франция) всъщност постави пред труден избор ръководството на ЕЦБ - да се опита ли все пак да изпълни мандата си за инфлацията, но да застраши финансовата стабилност, или да продължи да се поддава на политически натиск и да осигурява евтино финансиране на правителствата. В крайна сметка едва в средата на годината ЕЦБ предприе както спиране на програмите за изкупуване на активи, така и повишаване на основните лихвени проценти.
Прогнозите на официалните институции частично изпълниха целта си - в началото на 2022 г. всички те силно подценяваха инфлацията, а на тяхна база бяха актуализирани заплатите в еврозоната. Мениджърите осъзнаваха какво се случва вече и какво предстои, но нямаха официален източник, на когото да базират по-голям от обичайното растеж на заплатите. Логичният резултат през годината беше, че техният темп на нарастване съществено изостана от реализираната инфлация. Естествено е това да не се хареса на наемните работници, които ще търсят компенсации в договорите си за следващите периоди.
Проблемът и на ЕЦБ, и на Федералния резерв е, че за пръв път от много години те допуснаха инфлационните очаквания значително да се отклонят от техните цели. Хората ще искат да възстановят загубите на покупателна способност и затова темпът на растеж на заплатите ще превишава обичайния, а това действа трайно върху темпа на инфлация.
Войната в
Украйна и санкциите срещу Русия
В края на февруари започна поредната инвазия на Русия в Украйна, като това предизвика моментална реакция от страна на Европейския съюз и Съединените щати спрямо Русия. Те наложиха мащабни санкции спрямо руската икономика и силно ускориха процеса на отказ от използването на руски суровини. Разбира се, този процес се отнася най-вече за страните от ЕС, които разчитаха за доставки на суров петрол, природен газ, въглища, метали и т. н. в голяма степен на Русия, като една от най-зависимите в това отношение икономики беше германската.
Заради този процес 2022 г. може да се посочи като крайна за действащия германски модел на разчитане на евтини и сигурни доставки на суровини от Русия. Всъщност процесът на покачване на цените от страна на Русия беше стартиран от друго събитие, което се случи преди войната в Украйна - а именно делото от страна на ЕС срещу Газпром, при което беше отсъдено, че цените на газа в минали периоди са били твърде високи и руската корпорация ще трябва да възстановява получени суми на своите клиенти от ЕС. Войната даде допълнителен тласък на този процес, но не тя беше поводът за началото му.
Санкциите се отразиха изключително тежко на руската икономика, но засегнаха силно и европейските. Последните бяха поставени пред предизвикателството да си осигурят нужните количества най-вече природен газ от алтернативни източници при липсата на адекватна инфраструктура за това. Нарасналото търсене на втечнен природен газ повиши цената му на световните борси, а уравновесяването между търсене и предлагане на европейския пазар се случи предимно за сметка на индустриалната употреба - немалка част от промишлените предприятия най-вече в Германия, които разчитат на газ, търсят други суровини или просто спират да произвеждат. В крайна сметка обаче намаленото потребление, относително високите температури в края на 2022 г. и намирането на алтернативни доставки не позволиха възникването на кризисни събития в ЕС.
Големият печеливш от тези събития са американските производители на втечнен газ, които разшириха значително европейските си пазари. Построяването на допълнителни терминали за втечнен газ, което се случва понастоящем, ще даде възможност този процес да стане траен.
Според данни, изнесени от Ги Верхофстад, въпреки досегашните санкции всъщност стокооборотът между Русия и ЕС в стойностно изражение даже се е увеличил през периода от февруари до август 2022 г. спрямо аналогичния период на 2021 г. Спад е налице при такива държави, които по принцип не поддържат висок дял на търговия с Русия. Двуцифрен растеж на стойността на вноса от Русия се реализира от ЕС като цяло, като обяснението за това е, че ефектът на повишените цени е по-голям от ефекта на намалените количества.
COVID-19 и мерките за противодействие
Изминалата година беше първата с по-разхлабени мерки срещу COVID-19 и със значително по-малък брой смъртни случаи. Естественото развитие на вируса го направи по-лесен за разпространение, но по-слабо смъртоносен, а освен това вече значително по-голяма част от световното население или го е преминала, или е ваксинирана, или и двете едновременно. Освен това медицинските работници и здравните системи вече са по-добре подготвени.
Поради това засега не се налагат мащабните затваряния на икономиките от предходните години, което води до възстановяване на въздушния и останалите видове транспорт, на туризма, на външната търговия, на културно-развлекателните и спортните дейности, свързани със събирането на едно място на голям брой хора и т. н. Така най-големият спортен форум на годината - световното първенство по футбол в Катар - беше проведен без притеснения относно разпространението на COVID-19 вируса.
Възстановяването на икономиките заедно с прекъсването или разстройването на вериги за доставки на някои суровини и продукти допринесе за засилване на инфлацията през годината. От една страна глобалното търсене беше силно подкрепено от твърде експанзивни парична и фискална политика. От друга страна предлагането страдаше от високите цени на енергийните суровини и от липсата на основни компоненти (например чипове в автомобилостроенето).
От друга страна в Китай през годината все още се следваше политика за строго ограничаване на разпространението на COVID-19, което понижаваше икономическата активност и поради това търсенето на някои суровини. В края на годината мерките бяха разхлабени, но цената на тази мярка беше резкият скок на броя на заразените лица в страната и опасения за възникване на нова световна вълна, която се очаква в началото на 2023 г. Все още изглежда, че проблемите във връзка с COVID-19 все още не са намерили окончателно решение.
