Анализи
Най-значимите икономически събития и процеси през 2022 г. (Часат 2)
От средата на 2021 г. еврото започна да поевтинява спрямо щатския долар и тази тенденция продължи през 2022 г. Най-високите стойности бяха регистрирани в началото на годината - през месеците януари и февруари (около 1,1464 долара за евро) и след това еврото постепенно се понижаваше. Минималната стойност беше регистрирана на 28 септември, когато спадна до 0,9565 долара. Тази стойност беше най-ниската за еврото спрямо щатския долар през последните 20 години! През същата година еврото трайно за последен път се разменяше срещу по-малко от 1 долар, посочва в свой анализ за "Труд" финанситът Димитър Чобанов.
Основният фактор за това развитие е политиката на съответните централни банки. Федералният резерв по-бързо призна грешката си с подценяването на процеса на инфлация и предприе по-решителни действия. Основните лихвени проценти на Европейската централна банка бяха повишени с 2,5 процентни пункта общо през годината (последната стъпка беше предприета в края на декември), като целевата стойност на междубанковия пазар достигна в крайна сметка 2,5%.
В Съединените щати общото повишение през годината достигна 4,25 п. п., като съответстващият лихвен процент на междубанковия пазар е в границите между 4,25% и 4,5% и това се случи чрез четири стъпки. Толкова агресивно повишаване на лихвените проценти се предприема от Фед за пръв път от над 40 години. Нарасналият по този начин положителен лихвен диференциал всъщност привлича краткосрочните капиталови потоци към САЩ вместо към еврозоната.
Реакцията на Европейската централна банка закъсня и от това произтекоха няколко ефекта. От една страна темпът на инфлацията продължи да се ускорява и това започна все повече да руши доверието на икономическата публика в способността и ангажимента на банката да постигне инфлационната си цел. Освен това реалните лихвени проценти по кредитните инструменти продължиха да се понижават и да достигат все по-ниски стойности, които и преди това бяха далеч под 0.
Поевтиняването на еврото допринесе и за по-високата инфлация в еврозоната. Относителното успокояване на цените на енергийните суровини през втората половина на 2022 г., изразени в щатски долари, беше частично компенсирано от поевтиняването на еврото (поскъпването на долара), като по този начин цените, изразени в евро, се понижиха по-малко. В резултат от това покупателната способност на жителите на еврозоната по отношение на вносните стоки продължи да намалява.
В края на годината еврото частично възстанови позициите си спрямо долара. Курсът постепенно се повиши над ключовата стойност 1 долар за евро. Временният паритет между двете валути обаче показа, че пазарите много бързо реагират и наказват веднага неточните решения в областта на паричната и фискалната политика (през годината коментирах и лошия пример на Великобритания в бюджетната област).
Борсова динамика
Промяната в паричната политика допринесе и за изменения в цените на акциите на световните борси, както и на цените на крипто активите. След средата на август акциите на високотехнологичните компании загубиха значителна част от стойността си, а една от тях се превърна в първата в историята, чиято пазарна капитализация се понижи с повече от 1 трилион долара! Все пак в края на годината две компании останаха с пазарна капитализация над 1 трлн. долара, а една дори надвишава 2 трлн. долара. Междувременно обаче през годината се появи конкурент за първото място по пазарна капитализация. Високите цени на енергийните ресурси помогнаха на Saudi Aramco - компания от петролния бизнес почти да изравни водещата технологична компания, като е възможно дори да я задмине.
Перспективите пред най-големите технологични компании също не са позитивни. Надценяването на техните акции, както и при компаниите от финансовия сектор вече е по-малко, но изглежда, че процесът на търсене на справедливите им стойности ще продължи. Междувременно в споменатите сектори започнаха мащабни съкращения на персонала, които са вече дори по-големи от първоначално заявените и които вероятно ще се разпространят в останалите икономически дейности.
Още по-драматична бе ситуацията при крипто активите. Най-популярният сред тях започна 2022 г. при цени около 45 900 долара за биткойн, докато я завърши при 16 550 долара. На практика за една година биткойн загуби почти 2/3 от стойността си спрямо долара в условията на висока инфлация. Това означава, че в настоящата ситуация крипто активите повече не се разглеждат като вид “дигитално злато”.
В началото на годината нямаше признаци за толкова драстичен спад. Интересът към крипто активите беше активен дори сред институционалните инвеститори. След традиционното понижение на цената през първите месеци в края на март тя се възстанови напълно. След това обаче беше налице ясно изразена тенденция в посока надолу, която продължи до края на годината.
Освен това крипто активите загубиха допълнително доверието на инвеститорите заради лоши практики на организираните пазари. Един от основателите на една от по-големите крипто борси (FTX), Банкман-Фрийд, загуби голяма част от своето богатство, след като стана ясно, че негова компания всъщност е собственик на голяма част и фактически манипулира цената на създадената от самия него крипто валута, но това не е било известно преди това на публичните инвеститори.
Освен това неговата компания е използвала незаконно около 10 млрд. долара от активите на борсата, за да инвестира за своя сметка - тоест на практика той е използвал средствата на своите клиенти, което е незаконно и подсъдимо. През ноември крипто борсата му поиска защита от фалит, след като поисканата помощ от конкурентна борса беше отказана. През декември самият той беше арестуван на Бахамските острови и му бяха повдигнати обвинения. Това е още един пример как крипто активите биха могли и се използват като още едно средство за присвояване на чуждо имущество.
Това даде допълнителни аргументи на критиците на криптовалутите, които твърдят, че това са активи без покритие, които фактически представляват осъвременен и високотехнологичен вариант на финансовите пирамиди от предходни десетилетия.
Златото от своя страна също вече не се възприема като единствения сигурен актив в кризисни времена. То започна годината при цена от 1813 долара за тройунция и я завърши при почти еднакви стойности от 1819,70 долара. Тоест въпреки високата инфлация през годината за разлика от минали подобни периоди то не беше използвано като убежище, което поскъпваше при подобна конюнктура.
Световното първенство по футбол
Въздействието на Световното първенство по футбол за глобалната икономика на пръв поглед не е особено голямо. Всъщност обаче проведеното наскоро първенство задълго ще се запомни, не само защото се проведе през есента (спрямо климата в Европа), но и защото то беше повод за осъществяване на най-мащабната инвестиционна програма в историята. Общите разходи за първенството се оценяват на почти 230 млрд. щатски долара, като освен изграждането на стадионите (които бяха едва 8) се използваха за жилищни сгради и райони, пътища, пристанища, летища и т. н. Така общата сума за инфраструктура извън стадионите се оценява на приблизително 220 млрд. долара.
Първенството ще се запомни обаче и с основателните съмнения относно спазването на правилата за безопасност на труда при изграждането на обектите. В резултат от това се предполага, че са загубени почти 10 хил. човешки живота, което е твърде висока цена.
Въздействието на шампионата обаче е съществено, защото излъчването на мачовете по различни канали отбеляза национални рекорди в почти всички страни, които участваха в световната купа, а и в много други. Само общата гледаемост на финалния мач се оценява на около 1,5 млрд. души, а според предварителни данни за турнира общият брой на зрителите е бил около 4,5 млрд. души. За сравнение - съответните данни за първенството в Русия през 2018 г. са - около 1,12 млрд. зрители на финалния мач и приблизително 3,6 млрд. на цялото първенство. Все по-голяма роля има излъчването през онлайн канали, данни за чиято аудитория обаче са по-трудно достъпни.
Световното население достигна 8 млрд. души
През 2022 г. обитаващите Земята хора достигнаха и надхвърлиха 8 млрд. души. Това означава, че населението се е увеличило с 1 млрд. души за около 12 години. Това развитие се дължи на увеличаването на продължителността на живота, което е резултат от подобряване на здравните системи, увеличаване на добивите и производството на храни, достъпа до лекарства и до енергийни източници. Процесът, разбира се, зависи в голяма степен и от голямата раждаемост в някои страни, докато развитите разчитат най-вече на мигрантските потоци.
Най-съществен принос за нарастването на световното население имат страни със средни спрямо световното равнище доходи предимно от Азия. Тяхното население през периода след 2011 г. се е увеличило с над 700 млн. души. Само населението на Индия е нараснало с приблизително 180 млн. души през този период и съвсем скоро се очаква да задмине Китай като страната с най-голямо население в света.
Въпреки нарастването на населението темпът на растеж продължава да се забавя и вече е под 1% годишно. Така че според настоящите проекции за увеличаването с още 1 млрд. човека ще е необходим по-дълъг период. Очаква се по-нататъшното разрастване на населението да бъде за сметка най-вече на страните от северна и централна Африка.
Обобщение
Като цяло най-важният процес, който се разви активно през 2022 г., е повишаването на цените и реакцията на централните банки и правителствата към него. Основен източник на инфлацията са именно техните (парична и фискална) политики. Опитът за смекчаване на ефектите от инфлацията обаче струват изключително скъпо. В Европейския съюз само субсидиите срещу високите цени на енергийните ресурси достигат вече около 700 млрд. евро. Проблемът е, че погрешните управленски решения стават повод за още по-големи държавни разходи и дългове и за все повече пречки пред устойчивия икономически растеж.
