Анализи
Нидерландската индустрия под угроза да губи милиарди евро на година

„Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане. Според излязъл наскоро анализ на лице лъсват отново най-наболелите проблеми, за които съм разказвал в блога си и кореспонденциите през последните три години – хаотична и непредвидима правителствена политика, липса на капацитет по мрежата, високи цени на енергията, отслабени конкурентни позиции на европейския пазар“. Така започва статията си българският журналист Апостол Апостолов, който отдавна следи икономическото развитие на страната.
„Нужни са спешни мерки, иначе в противен случай бездействието ще струва прескъпо на икономиката“, предупреждава изследователският институт TNO, който за пореден път бие камбаната, че нещата не вървят добре. Този път анализът е поискан от правителствена комисия, която никак не останала очарована от получената картинка.
В допълнение на събраната статистика за ситуацията, правителството може да види и на практика, че индустрията изнемогва. Фактите са красноречиви. 2 химически компании на пристанището в Ротердам за кратко време една след друга вземат решение да спрат мощности. Стоманодобивният гигант Тата Стийл започва цялостна реорганизация на дейността си, Dow Chemicals, Gunvor също решава да затвори рафинерията си на порта. В поредица от журналистически интервюта десетки по-малки компании и в други сектори са на прага да хлопнат кепенците.
Сред най-големите компании, които обмислят да спрат дейност е и енергийният гигант Shell, която обяви, че предприема също промени в химическите си подразделения. Всичко това поставя под риск не само бъдещето на тежката индустрия, а въобще конкурентоспособността на пристанищната икономика и лидерската позиция на Нидерландия в Европа.
Авторите на доклада от TNO се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по 95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.
Специалистите на института маркират и друг проблем - стартиращите предприятия често имат твърде малко възможности за растеж поради липса на финансиране.
Освен това Нидерландия е много зависима от американците и китайците в областта на информационните услуги, отбранителното оборудване и суровините от критично значение като литий, който е необходим за енергийния преход.